През 1867 г. Русия продава на САЩ Аляска за сумата от 7.2 милиона долара. Само през първите 50 години на земевладеене американците получават сто пъти повече.
През XIX век Руска Аляска представлявала международен търговски център. В столицата Новоархангелск (днешен Ситка) се продавали китайски платове, чай, дори лед, търсен в южните щати преди изобретяването на хладилниците. Имало корабостроителници, заводи, развит въгледобив. Вече се знаело за многобройните находища на злато. Продажбата на такова нещо било пълна лудост.
Руските търговци купували в Аляска моржова кост (не по-малко ценна от слоновата) и скъпите кожи от морска видра, които туземците разменяли. С това се занимавала Руско-американската компания (РАК).
Учредена от смели хора – руски бизнесмени от XVIII век, храбри пътешественици и предприемачи. Компанията управлявала всички занаяти и природни изкопаеми в Аляска, подписвала самостоятелно всякакви търговски договори с други държави, имала собствен флаг и валута – кожени „марки“. Компанията получила тези привилегии от царското правителство. То от своя страна удържало огромни данъци и имало дялово участие – царе и техни роднини били акционери в РАК.
РАК реализирала огромни приходи – над 1000% печалба! „Главен управител“ на руските селища в Америка бил находчивият търговец Александър Баранов. Вече старец на преклонна възраст, Баранов се оттеглил и мястото му било заето от капитан 1-ви ранг Хагермайстер, който довел нови служители и акционери от военните среди. Оттогава по устав управители на компанията можели да бъдат само офицери от Военноморския флот. Силоваците бързо „захапали” доходния бизнес и точно това довело компанията до фалит. Тогава прехвърлят РАК на държавна издръжка – 200 хиляди рубли годишно. Но и това не помогнало. Освен това започнала и Кримската война, в която срещу Русия застават Англия, Франция и Турция. Било ясно, че Русия няма да може да снабдява и защитава Аляска – съюзническите кораби контролирали морските пътища. Дори перспективата за добив на злато станала нереална. Имало опасения, че вражеска Англия ще блокира Аляска и Русия ще загуби всичко.
Напрежението между Москва и Лондон нараствало, докато отношенията с американските власти били топли, както никога досега. Идеята за продажбата на Аляска се заражда почти едновременно и у двете страни. По поръчение на царя барон Едуард Стекъл, посланикът на Русия във Вашингтон, започва преговори с държавния секретар на САЩ Уилям Сюард.
Докато чиновниците се договарят, общественото мнение на двете страни се обявява против сделката. Но все пак на 30 март 1867 г. във Вашингтон се подписва договорът за продажбата на милион и половина хектара руска територия на Америка за цената от 7 200 000 долара – една чисто символична сума. Толкова евтино не са били предлагани дори необработваемите земи в Сибир. Но ситуацията била критична, можело и това да не получат.
Прехвърлянето на земята станало в Новоархангелск. След което американците реквизират градските постройки и преименуват града в Ситка.
Не минало много време и от „леденото ковчеже“ като река рукнало злато – започнала златната треска в Клондайк, донесла на Съединените американски щати стотици милиони долари. Никак не е честно, но в историята няма условно наклонение./Руски дневник