Игор Пшеничников, съветник на директора на руския институт за стратегически изследвания
Защо обичам Русия? Няма какво да философстваме! Ако попитате който и да е руснак, той просто и прямо ще отговори: защото това е моята Родина, защото в нея са живели моите предци, защото тя е обикновена, непретенциозна и простодушна. И мила в своята обикновеност.
Но мисля, че не обичаме Русия само заради това. Някъде дълбоко, в най-съкровените кътчета на нашето съзнание се таи разбирането за това, че нашата любов към Родината се крепи не само на любовта към родните пейзажи и уважението към нейната велика история, с каквато не всеки народ може да се похвали. Любовта ни към Русия се основава на това, че нашата Родина върви по пътя на Истината и е гонена и мразена за това от целия свят. Безспорно има нещо мистично в това, че Русия след години и векове, след трудностите на комунистическото безверие, след болката и кръвта от войните, винаги е вървяла и продължава да върви по пътя на Истината.
Аз обичам Русия, защото за мен е чест да бъда измежду тези, които векове наред са строили моята страна, проливали са кръвта си за нея, напрягали са душевните и физическите си сили в името на нейното благо и са се молили за нея. Аз искам да бъда част от тези герои, известни и забравени, искам да бъда част от моя народ, обединен от обща история, обща безкрайна земя, общ велик и могъщ руски език, и най-важното, общ стремеж към Бог.
Обичам Русия, защото вярвам, че Христос пази и благославя моята Родина, води я към пречистване и святост по пътя на трудности и лишения. Аз вярвам, че Христос спасява Русия. Мисля, че този процес на спасяване не е нещо, което има финал. Този процес е разтегнат във времето и ще бъде приключен само с второто пришествие на Спасителя, защото от спасение имаме нужда не само ние, тези, които живеем сега, но и поколенията руснаци, които ще живеят след нас. Това, струва ми се, означава именно това, че нито ние, нито нашите деца, нито пък децата на нашите деца не бива да очакваме комфорт и изобилие, мир и тишина. Ние, руснаците, и всички останали народи, които живеят в Русия, всички ние ще загинем в ситост. Затова аз си мисля, че спасявайки народа ни, Бог никога няма да го избави изцяло от трудности и мъки и никога не би му позволил да живее в ситост и изобилие.
Трябва ли заради това да пренебрегваме външното благоустройство на Русия? Съвсем не! Трябва да работим в името на благото на своя народ, трябва да устройваме живота си, да строим заводи и да добиваме полезни изкопаеми, трябва да раждаме и да възпитаваме децата си, да укрепваме своите единствени съюзници – армията и флота. С една дума, трябва да работим в името на Русия, както се казва, трябва да правим това, което е необходимо, а по-нататък – както Бог повели.
Обичам Русия, защото тя е непобедима. Погледнете назад, в историята. Къде са всички наши врагове – чингиз ханове, наполеоновци, шведски, полски и литовски крале, хитлеровци? Тях ги няма в списъка на победителите на Русия. И такъв списък няма. И никога няма да има! Защото Бог пази Русия.
И нека нашите врагове не забравят това. И нека да не си помислят да ни докоснат! Макар Западът вече да води война срещу нас, война от нов тип – информационна и икономическа. Убеден съм, че в тази нова информационна и икономическа война срещу Русия победата ще бъде наша, защото победата е винаги за тези, на чиято страна е Правдата. И колкото и да се увива измамната змия на американско-европейската пропаганда, срамният й и измамен край е предопределен.
Какъв е руснакът? Ето какво написа за това великият руски мислител Иван Илин: „Да си руснак, не означава само да говориш на руски. Това означава – да възприемаш Русия със сърцето си, да я виждаш с любов в нейната скъпоценна самобитност, да виждаш нея в цялата вселенска история с неповторимото й своеобразие, да разбираш, че това своеобразие е дар Божи, даден на руснаците, и в същото това време – указание от Бог, което има за цел да огради Русия от посегателството на други народи и да изисква за този дар свобода и самостоятелност на земята. Да бъдеш руснак означава да съзерцаваш Русия в Божия лъч, в нейната вечна тъкан, нейната непреходна субстанция и с любов да я приемаш като една то главните и заветни светини на своя личен живот. Да бъдеш руснак, означава да вярваш в Русия така, както са вярвали в нея всички руски велики хора, всичките й гении и строители”.
По-добре не може да бъда казано. С това можехме да поставим точка. Но поради изобилието на любов към Родината, която пламенее днес още по-силно, когато моята страна се опитват да унизят и излъжат нашите западни „партньори”, умът ми не може да се успокои и трябва да кажа още нещо, което е важно за мен.
Постарайте се да погледнете на Русия в нейния исторически мащаб, през вековете, и вие ще видите, че Русия върви по удивителен и спасителен път, коренно различен от всички други световни пътища. И да не ни дава Господ друг път! Защото аз вярвам, че именно това е пътят на спасението.
Малко ли са красиви и интересни страни има по света? Много са. Пътувайки в различни градове, далеч от моята Родина, аз непрестанно се възхищавам от красотата на пейзажите, творчеството на различните народи, тяхната култура и език. Аз свободно говоря няколко европейски езика. Слава на Бога, че ми е дал такава работа, която ми дава възможността дълго време да живея и работя в чужди страни, където се запознах с много приятели и където оставих частица от сърцето си. И само прониквайки в дълбините на другите езици и в културата на други народи, аз успях, струва ми се, напълно и истински да осъзная бездънната дълбочина и богатство на моя роден език и на културата, която в продължение на векове са създавали нашите предци. Само заради това не мога да не обичам Русия!
Трябва да каним и други народи да станат част от Руския свят. Не да дърпаме със сила, а да поканим. Който не поиска, нека живее посвоему. Както се казва, насила хубост не става. Господ зове всички за спасение. Откликват, наистина, не всички. Така и Русия трябва да подражава на Христос – да зове към себе си, да призовава своите братя и приятели, но не да заставя. Който иска да бъде част от „глобалната” демокрация по западен маниер, нека го направи. Който иска да бъде с Русия – да заповяда.
Много от нас вече забелязаха, че светът в наши дни се е разделил на две империи. Първо, на империя, отиваща наникъде, начело със САЩ. Тази империя е най-многочислената. Тя обединява страните и хората, които смирено, боязливо и лукаво гледат към Вашингтон. САЩ нагло пренебрегва интересите даже на своите европейски съюзници, а те, след поредния американски удар по тяхното самолюбие и част, преглъщат всичко, без да се мръщят.
Има и друга империя – империята на Доброто. Това е руският свят с Русия и немногото следващи я във вярата в спасението от царството на лъжата, възцарило се в по-голямата част от планетата. При тези обстоятелства, как може да не обичам Русия? Как може да не я обичам, когато отвъд пределите й има немалко страни и народи, които с вяра и надежда гледат на нас, като на единствени свои спасители от хегемонията на отишлия твърде далеч със своята гордост Западен свят? Само безнадеждно умопомрачен може да не види безпардонната лъжа, цинизма и наглостта, производни на прекомерната гордост, които са в основата на политиката на САЩ. Вероятно виждат това и в Европа, и в други части на света, само че привързаността към богатството и „благата на цивилизацията” във вид на банкови сметки, достъпът до които Вашингтон може да закрие във всеки един момент, ги оставя в лагера на „демократичния свят”. И какво, господа, все някога ще се наложи да направите окончателен избор.
Аз обичам Русия. Аз вярвам в нея. Знам, че ще ни бъде трудно, защото ние сме в малцинство. Но аз знам, че ние няма да загинем. „От какво да се страхуваме? – каза преподобният Серафим Саровски. – Бог е с нас”. Самият Господ ни остави думи, с които да се утешим : „Не се страхувай, малко стадо” (Лука 12:32).
Аз обичам Русия! Обича Русия всеки човек, който истински вярва в Бога, който иска лично спасение и за когото банковата сметка не означава нищо.