„САЩ скастриха Русия заради Сирия“, „САЩ притеснени от възможно руско военно присъствие в Сирия“… С такива заглавия излязоха информационните агенции тези дни. Повод за тях стана един телефонен разговор между държавният секретар на САЩ Джон Кери и неговият руски колега Сергей Лавров. В разговора, осъществен по желание на Вашингтон, Кери обявил, че разглежда предполагаемото руско присъствие като възможност за ескалация на военните действия и потенциална възможност за увеличаване на бежанския поток. Очевидно американците са доста поизнервени от зачестилите информации, че Русия възнамерява да поеме сериозен ангажимент в Сирия и да помогне на властта в битката срещу Ислямска държава. Тогава, разбира се, веднага възниква въпросът – защо Кери може да се изнервя за подобни действия? Нима САЩ смятат Сирия за свой политически монопол и не допускат, че някой друг може да се намесва?
Истината е, че Кери трябва да звъни в Москва основно с благодарност. Нека да припомним на безпаметните за драмата, която се разигра през септември 2013 година, когато точно руснаците в лицето на Владимир Путин извадиха Барак Обама от жесток сирийски капан в който щеше да го набута доминираният от републиканците Конгрес. Тогава американският президент направи жестока стратегическа грешка, когато обяви, че по отношение на Сирия поставя една червена линия, а именно употребата на химическо оръжие. Очевидно някои сили в арабската страна точно такова заявление са чакали. Две седмици по-късно изведнъж се оказа, че химическо оръжие вече е употребено. Световната преса гръмна. Никой не си зададе въпроса – тоя Башар Ал-Асад такъв самоубиец ли е, че да тръгне да обгазява опозицията си, когато знае, че го гледат през снайперистки окуляр и инфрачервеното пламъче играе по десетката му. Тогава Обама се оказа без никакви опции. Започна да говори за „ограничен военен удар“, дори се обърна към Конгреса с желанието да бъде спрян, защото удар по Сирия беше последното нещо, което му е необходимо. И точно тогава с посредничеството на Путин Сирия прие да постави химическото си оръжие под контрола на международната общност. Това рязко свали напрежението за ужас на брадатите ислямисти, които вече предвкусваха как именно с подкрепата на Америка ще установят шериат в Дамаск. Тоест Кери вместо да се държи като истеричен тийнейджър трябва да помни каква услуга са му направили руснаците. И да се опита да сподели дали САЩ изобщо благодариха за нея.
Но сега ситуацията вече е друга. След като Крим се върна обратно в Русия ветровете на Студената война подухнаха отново с леден глас и руското влияние в Сирия пак се превърна в проблем. Историята обича да бъде иронична.
Нека да го кажем брутално, защото очевидно светът вече е резистентен към политическата коректност – Кери да изразява загриженост за положението в Сирия е все едно масов убиец да напише книга за моралните ценности. Положението там излезе от контрол, защото допреди аферата с химическото оръжие (забелязвате ли, че вече никой не говори за това кой го е употребил, тази тема брутално е свалена от дневен ред всe eдно някой е научил изобличаващата истина и е направил всичко възможно да я заличи) САЩ упорито се правеха, че не забелазвят как първоначалната опозиция на Асад се подменя от брадатите главорези, които имат съвсем различни цели от тези на митологичната и вече забравена „арабска пролет“. А може би в крайна сметка американското разузнаване се е възползвало от появата на толкова корави бойци на бойното поле. В крайна сметка за американците целта винаги е оправдавала средствата. А и техните спецслужби, както разбираме от книгата на Джеймс Райзън „Състояние на война“, посветена основно действията на ЦРУ по отношение на Ирак, но представляваща добра възможност за екстраполация, работят с модели. Ако единият не сработи, минаваме към втория. Резултатът от този подход е превръщането на Сирия в черна дупка, в една отворена кървяща рана, която виждаме днес дава толкова много бежанци, че Европа почна да се задъхва. Между другото европейското задъхване стана толкова голяма, че за първи път видях европейски лидери, които се замислиха за реалния проблем, а не за последствията от него. Френският президент Франсоа Оланд обяви, че страната му започва разузнавателни полети над Сирия. Интересно дали Кери ще му звъни и на него да му съска по телефона? Сирия стана огромен провал на американската политика заради слепотата на решенията и заради това е странно поведението на държавния секретар на САЩ? Очевидно някакви сили там все още се надяват отстраняването на Асад да им даде индулгенция за тоновете пролята кръв. Безумно е.
Между другото ние като българи трябва да бъде особено гневни на сбърканата политика на САЩ, защото от американското посолство наскоро разбрахме, че български военни полигони се използват като експериментални площадки за оръжие и обучение на „умерената“ опозиция. Големият въпрос – коя точно е тази умерена опозиция остана без отговор, защото както умело припомни един приятел във фейсбук наскоро: „голямата част от групировките в химерата „Свободна сирийска армия“ отдавна се прекръстиха на „Ислямски фронт“. Другите големи играчи са Ан-Нусра (Ал-Кайда), Ахрар аш-Шам и Джаиш Ал-Ислам – всичките джихадисти, заявяващи същите цели като ИДИЛ“. Къде са умерените?
Изнервеността на Кери идва и от друг източник. Преди малко повече от година тържествено бе оповестено, че се формира анти-ИДИЛ коалиция, която ще бомбардира територията на терористите и така ще ги пържи на техния собствен огън. Днес вече можем да кажем, че тази коалиция няма никакви успехи. В края на май тази година Ислямска държава превзе древният град-перла Палмира без дори да бъде притеснена от коалицията, която уж воюва срещу нея. Палмира се намира в един пустинен оазис и за да стигнат до нея бойците на ИДИЛ е трябвало да изминат стотици километри насред открит пейзаж, но никой не хвърли бомби срещу тях. Това е политическа мистерия, която не е намерила отговор.
Активизирането на Русия започна след като руснаците видях, че анти-ИДИЛ коалицията е напълно парализирана. А Ислямска заплаха представлява потенциален проблем за Русия, защото трайно се заговори, че има опит терористите да бъдат насочени към Крим, където да се възползват от местното татарско население като източник на свежи подкрепления.
Русия вече предприе няколко интересни стъпки, които подсказват, че Путин се готви за траен ангажимент като военно присъствие в Сирия. На 18 август на летището в Мъззе, в Дамаск кацнаха 6 изтребителя МИГ-31. Веднага след това там се приземи и един Ан-124, транспортиращ 1 000 антитанкови ракети Корнет. Само преди няколко дни се заговори, че руски сили реално бомбардират позиции на ИДИЛ в Сирия.
Подобно руско участие там обаче сериозно разбърква плановете на САЩ за Близкия изток. САЩ не искат да се съобразяват с друга гледна точка, въпреки, че ситуацията е изтървана от контрол и най-добрият симптом за това е огромната бежанска вълна. Но въпреки това американците все още разсъждават в старите категории. Ангажирането на руснаците в Сирия всъщност е един от основните начини на тази криза да бъде сложен край. Очевидно е, че самодейността на отделни държави пък били и те сънуващи се като империя сложила край на историята, вече не работи.
Наскоро попаднах на едно интересно мнение на руският политолаг Сергей Караганов, декан на факултета за световна икономика и политика към Националния изследователски университет. В своите размисли Караганов също се е сблъскал с въпроса – защо американците правят така? Защо провеждат политика на дестабилизация, която се връща като наточен метален бумеранг към тях? Конспиративният отговор е, че части от американският елит търсят умишлено такова състояние на определени региони, което да подсили влияниет на САЩ. Караганов обаче е склонен да приеме друго обяснение, нещо с което аз съм напълно съгласен, защото съм си мислел абсолютно същото – американците правят гафове, защото вече нямат ориентири. Те са империя сама за себе си. Световен жандарм останал без ценности. Свръхдържава, която е опиянена от властта, но вече не е наясно в името на какво я упражнява. В името на тлъстите милиардери? В името на големите корпорации? В името на душевният оргазъм на политическите си мислители? Американците са загубили посока и заради това прецакват света.
Знам, че арабските страни са страдалци – те са разкъсвани между интересите на различн велики сили, но е време да го кажем – САЩ прецакаха Близкия Изток с изключително некадърната и удивително слепогледа политика. И вместо да изразява загриженост за потенциални и нови бежански потоци Кери дължи обяснение на какво се дължи настоящата криза. Сирия е отворена рана, която постоянно ще ражда единствено хаос. И след тази гневна реакция на САЩ почвам да се питам – нима САЩ искат този хаос да стане траен фактор? Което ни води и до другия въпрос – от какво толкова се опасяват американците?
Че някой най-накрая реално ще пребори Ислямска държава ли?
Коментар на Александър Симов