Западът тълкува погрешно причините, по които Русия и Китай развиват активно сътрудничество. Според професор Гилбът Розман от Принстънския университет би било правилно сближаването между Москва и Пекин да се обяснява не толкова с материалните им интереси, колкото с чувството за обща идентичност, пише ученият в статията в последния брой на авторитетното американско сп. The Foreign Affairs”
През 90-те години западните експерти предполагаха, че отношенията между Русия и Китай са нещо като „брак по сметка” и че в случай на необходимост националните интереси, в това число и добрите отношения със Запада, ще надделеят. Те не разбраха, че Москва и Пекин съжаляват за напрегнатите си взаимни отношения от времето на студената война, пише авторът. Днешните руски и китайски власти правят всичко възможно, за да избегнат грешките от миналото и излишната демонстрация на превъзходство един пред друг. Тяхната обща цел е да се минимизира западното влияние във важните за тях региони, пише Розман.
Няколко са според него причините, за да се направи прогнозата, че взаимната подкрепа между Русия и Китай ще продължи дълго. Преди всичко двете страни имат общо комунистическо минало, а за Пекин — и настояще, противопоставят се на хегемонията на Запада. Същевременно и Русия, и Китай се отнасят с уважение към геополитическите интереси един на друг, въпреки че в определени случаи те може и да се пресичат. Освен това и двете страни са убедени, че глобалната финансова криза от 2008 година свидетелства за провала на западния политически и икономически модел.
Москва и Пекин заеха сходни позиции и в уреждането на различни международни спорове. Въпреки някои нерешени вътрешни въпроси, те се подкрепят взаимно на световната арена. Техните действия бяха доста добре координирани по отношение на украинската криза, конфликтите в Близкия изток, както и по възникналите бунтове в Хонконг, сочи авторът.
Поведението на Русия и Китай на световната арена е признак на един нов геополитически ред след „студената война” и докато на власт в страните са днешните им лидери, Западът едва ли си струва да очаква съществени промени в руско-китайските отношения, смята експертът. Страните, които таят надежда да ги противопоставят, разделят и сблъскат — включително Япония под ръководството на днешния премиер Шиндзо Абе, ги чака голямо разочарование. В редица тежки за решаване въпроси — такива като Северна Корея, ядрената програма на Иран и други, Западът би следвало да се готви за силна конкуренция от страна на Русия и Китай, предупреждава авторът.