„Към август 2014 година в Европа внезапно се изтощи запасът от здрав смисъл”, констатира тези дни авторът на един от коментарите в руската преса.
Към толкова безрадостен извод хората ги подтикват страстите, разгорели се около инициативата на Москва да изпрати на бедстващите мирни граждани в украинските градове Луганск и Донецк колона камиони с хуманитарна помощ. Съдържащите се в камионите продукти, минерална вода и медикаменти са събрани от обикновени руски граждани и благотворителни организации. Но онова, което след това стана в Киев, Вашингтон и европейските столици, в действителност преминава всички граници на здравия разум.
„Всякакво несанкционирано влизане на територията на Украйна на други държави, дори под формата на хуманитарна помощ, ще се разглежда като акт на агресия”, заплаши на 12 август зам.-ръководителят на администрацията на президента на Украйна Валерий Чалий. Същевременно министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиус заяви, че руският конвой с хуманитарна помощ може да бъде опит на Москва да установи „постоянно присъствие” в Украйна. След телефонни преговори с ръководителя на Белия дом, германският канцлер Ангела Меркел и английският премиер Дейвид Камерън заплашиха Русия с най-сурови санкции, ако тя реши самостоятелно да помага на населението в югоизточните райони на Украйна. Заплахи към Москва дойдоха и от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. И разбира се, за недопустимост на „намеса” във вътрешните работи на Украйна, дори и под формата на хуманитарна помощ, предупреди Барак Обама.
Такава истерия около помощта, предлагана от Русия на нуждаещите се граждани в Украйна, предизвиква чувство на дълбоко изумление. Учудва също, че шумът е вдигнат около митичната руска „хуманитарна агресия”, а фактическото унищожаване от киевския режим на 4-милионното население в източните райони на страната просто се премълчава. Защо не се говори за хилядите убити и ранени мирни жители, за стотиците хиляди бежанци? Например, в същия Луганск, както съобщава германския вестник «JungeWelt», жителите са принудени да пият вода от ручеи, тъй като системата за водоснабдяването е разрушена от бомбардировки, няма питейна вода, няма електричество, а вече и хранителни продукти и медикаменти. В 30-градусна горещина в домовете не работят хладилниците, защото украинските сили са унищожили електростанциите. По този начин властите уж „освобождават” населението на югоизточните региони от така наречените „проруски сепаратисти”.
Днес в европейските столици дори не се споменава за състоялите се в Донецк и Луганск през май 2014 година референдуми, на които почти 90% от населението гласува срещу превземането на властта в Киев от профашистки сили. Референдумите в Донецк и Луганск бяха обявени като някакъв „сценарий на Путин”. По всичко личи, че хората, живеещи там, в демократичната Европа явно са ги лишили от правото да имат собствено мнение…
/Гласът на Русия/