На 7 юли през 1882 г. на 39 години при загадъчни обстоятелства умира легендарният герой от Руско-турската освободителна война генерал Михаил Д. Скобелев. Това събитие е отразено в най-големите вестници по света.
Михаил Скобелев е потомствен военен, завършва академията към генералния щаб; участник в похода срещу Хива и в потушаването на Кокандското въстание през 1873-1876 г. В тези години азиатският пазар на работна сила се намира в Бухара и Хива; руснаците там са много търсени, тъй като са издръжливи и работоспособни, освен това са два пъти по-скъпи примерно от персите. Налага се правителството на Руската империя всяка година да отделя средства за откупуване на руски роби. След победата в Хива руската армия освобождава 27 хиляди роби.
През 1880-1881 г. Скобелев ръководи Ахалтекинската експедиция, по време на която е завладяна Туркмения; по-късно е назначен за генерал-губернатор на Фергана, наречен по-късно град Скобелев.
Скобелев е начело на своите полкове по време на атаките и има репутацията на легендарен герой. Само в туркестанския поход е ранен на пет места от вражески пики и саби.
Още по-голяма слава му носи участието в Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г., която освобождава българите от турско робство, въпреки че западните държави помагат на Турция. По време на войната Скобелев пише много рапорти за войната, но скрито има завистници, врагове и придворни интриганти. Още в първия бой при форсирането на Дунава Скобелев е на острието на атаката, за което е награден лично от император Александър Втори с орден „Свети Станислав” с мечове.
При завземането на Ловеч генералът показва своя талант в командването, а по време на обсадата на Плевен е начело на Плевенско-Ловчанския отряд; след падането на Плевен и капитулацията на Осман паша Скобелев решава да премине през Балкана и да завземе Цариград. След преминаването на Стара планина Скобелев е назначен за началник на авангарда на армията и през Одрин стига до покрайнините на Цариград. Пътят към Цариград е открит за генерала и неговите части. Пред стените му Скобелев неведнъж, преоблечен в цивилни дрехи, лично ходи на разузнаване, проучва възможностите за атака. Войниците му измислят девиза „Където е Скобелев, там е победата”. Скобелев има голяма възможност да завземе древния град, който гърците губят.
В тази война Скобелев изпъква като много млад и много смел военачалник, показва образци на военното изкуство и грижа за подчинените си.
След войната свободата си освен България получават Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина. Скобелев е признат за национален герой на Русия.
През 1878 г. западните държави са разтревожени от растящото могъщество на Русия и влиянието й в света заради обединението на освободените славяни и се изправят срещу нея; дори Англия и Австроунгария искат война срещу Русия, а Бисмарк, който обещава поддръжка на Русия, пази неутралитет.
Само отзоваването на Скобелев от армията попречва на плана му да завземе Цариград; Русия не завладява Босфора, тъй като императорът не иска конфронтация с европейските държави и отстъпва.
На 13 юни се свиква Берлинският конгрес с участието на голямата петорка – Германия, Русия, Англия, Франция и Австро-Унгария. По време на конгреса става ясно, че Бисмарк няма намерение да поддържа Русия, Франция е още зашеметена от събитията през 1871 г. и не може да поддържа руските искания. Възползвайки се от тези обстоятелства, Англия и Австро-Унгария налагат на конгреса неизгодни решения, които променят Санстефанския договор в ущърб на Русия и славянските народи на Балканите. По време на войната Западът снабдява турската армия с оръжие, снаряжение, инструктори и пр.
В западната, руската и балканската историография мнението за Руско-турската война е различно. Съветските историци след 1917 г. не обръщат достатъчно внимание на тази война. Паметникът на Скобелев в Москва е унищожен, тъй като за болжевиките той „служител и привърженик на царския режим”; след 1944 г. се подновява изучаваето на събитията от 1877-78 г. в Съветския съюз.
На Берлинския конгрес обаче се залага новото разположение на силите, което в крайна сметка води до Първата световна война.
След Руско-турската война на 30 август 1878 г. Скобелев е назначен за генерал-адютант на императора на Русия. Той се заема с подготовката и обучението на поверените му части в суворовски дух. През 1879 г. е назначен за командир на корпус и изпълнява различни задачи в страната и чужбина. За Скобелев основен враг е Германия и се сближава със славянофилите.
Ахалтекинската експедиция през 1880-81 г. е първокласен образец на воинското изкуство, Скобелев показва на какво са способни руските части.
Генералът усеща близката война с Германия и Австро-Унгария. В Германия и Австро-Унгария се появяват писания за отнемане от Русия на Финландия, Полша, Кавказ и Армения и за унищожение на Русия като европейска държава. Най-важна от задачите на генерала са маневрите в Германия.
Скобелев си взема отпуск на 22 юни 1882 г. и заминава от Минск, където е щабът на Четвърти корпус, за Москва. В столицата генералът се среща с княз Д.Д. Оболенски; след два дни той посещава И.С. Аксаков, като му поверява някакви документи и го моли да ги пази. На другия ден следобед Скобелев тръгва за хотел „Англия”, където посещава проститутката Шарлота Алтенроз, която говори немски, но е с неизвестна националност, познава я цяла Москва. Късно през нощта Шарлота изтичва навън и съобщава, че в нейната стая е починал офицер; събралите се веднага разпознават Скобелев.
След трагедията плъзват слухове и легенди. Изразяват се различни , дори взаимноизключващи се предположения, но всички са обединени от една мисъл, че смъртта му е свързана с тайнствени обстоятелства. Според една от версиите генералът се е самоубил заради неугодни за него разкрития; друга версия сочи, че Скобелев е жертва на германската ненавист. Присъствието на немкинята в смъртта му придава на слуховете голяма достоверност. В интелигентните кръгове се разпространява мнението, че в убийството имат пръст лица, свързани с Бисмарк. С тази смърт се провалят плановете на Скобелев за война с Германия, които са откраднати от имението му след смъртта на генерала.
Според друга версия Скобелев имал намерение да арестува царя и да го принуди да подпише конституцията и по тази причина бил отровен от полицейски агенти.
В романите на Борис Акунин „Смъртта на Ахилес” и „Турски гамбит” Скобелев е представен като героя Михаил Соболев.
През 1912 г. в Москва е издигнат паметник с надпис „На белия генерал Михаил Дмитриевич Скобелев – Ак Паша” – така в знак на уважение го наричат турците. Войниците и съвременниците наричат Скобелев „белия генерал”, защото в сраженията се бие в бял мундир и препуска на бял кон. Мястото е централно – срещу генерал-губернатора на Москва на Тверския площад. В дореволюционна Русия има поне шест паметника на Скобелев.
Днес за „белия генерал” косвено напомня Паметникът на героите от Плевен на Стария площад, построен с личните средства и по инициатива на оцелелите гренадири и ветерани в боевете за Плевен.
Приживе съвременниците на Ак Паша го причисляват към най-добрите пълководци в историята на Русия. За 19 години военна кариера М. Скобелев провежда повече от 70 битки и боеве и нито една не губи. Неслучайно го наричат „Балканския Суворов”.
Източник: Издателство „Распер“