Бог като изкупителна жертва. Войната срещу Православието. Проектите на САЩ – ислямисти и неонацисти. Стария лисугер и Ястреба.
След екзекуцията в Париж едни светкавично декларираха „Аз съм Шарли”, други – „Аз не съм Шарли”, а френски ученици от арабски произход се закичиха с образите на терористите; половината Париж страдаше, половината ликуваше и изстрелваше фойерверки; мюсюлманските лидери в Европа осъдиха екзекуцията и се оплакаха „колко е трудно да бъдеш мюсюлманин в Европа”; ислямистките лидери тържествуваха и съобщиха на Европа как точно ще я завладеят, ислямизират и ще я върнат 14 века назад.
Лицемерието е всеобщо и тотално. Европейците, попаднали в ислямска държава, спазват правилата, наложени от исляма. Кой от уважение, кой – за да си нямат неприятности. Мнозина мюсюлмани, попаднали в Европа, отхвърлят правилата на държавата гостоприемник, твърдят, че тези правила нарушават техните права, накърняват техните религиозни чувства, и започват да воюват срещу тези правила и да налагат своите. По всякакъв начин.
Една италианска гражданка заведе дело в Страсбург срещу Италия, понеже разпятията в класните стаи накърнявали религиозните чувства на нейните деца. Миналата година един бежанец беше безкрайно възмутен, когато българските власти отказаха да впишат в неговите документи трите му жени.
„Мюсюлманският парламент” във Великобритания (това е НПО), напомня на „своите” имигранти, че не са длъжни да спазват британските закони. „За мюсюлманите спазването на законите на страната-домакин е въпрос на избор. Мюсюлманите трябва да се подчиняват на шериата и само на шериата”. Възможно ли е в една държава да има два парламента? Не. Абсурд. Но е факт.
Не е препоръчително да минавате, камо ли да замръкнете в мюсюлманските гета в Лондон и Париж. Те са по-опасни от Харлем. Там властват безграмотност, безработица, престъпност и радикален ислям. Преди време едни жълти листчета, разлепени по автобусните спирки предупреждаваха лондончани: „Вие влизате в зона, управлявана по законите на шериата – тук са в сила ислямските правила”.
Ислямското население доминира цели райони във Франция. Това е цената на колониалната политика. Преди да пристигнат първите гастарбайтери, в Германия нямаше нито една джамия, днес те са 3 000. Това е цената, задето преди 40 години гнусливите германци искаха някой друг да им върши мръсната работа и да си ходи. Не си отиде този някой. Остана.
Белгийците масово изоставиха своите домове в центъра на Брюксел и се изнесоха в предградията (някои – добре охранявани), а на крачка от Гран плас и Полегналия рицар обитават арабски преселници, арабки с дрогирани и напикани бебета просят, и ако понечиш да ги снимаш, те замерват с чехли и крясъци. А в магазинчето на величествената катедрала „Св. Михаил и св. Гудула” продават православни икони, и като кажеш, че си православен българин, продавачката ще се прекръсти и ще рече: „Слава Богу! Европа!”…
Ако поискаш разрешение от някое европейско кметство да построиш джамия, ще почакаш месец-два, но ако искаш да вдигнеш православен храм на брега на Сена (или на Темза), ще те размотават години, за да ти кажат на края, че православните куполи не се вписват в пейзажа и стоят някак неестествено на фона на Айфеловата кула (или на Биг Бен). За разлика от минарето.
Преди време един холандски епископ предложи християнските духовници да заменят в своите проповеди думата „Бог” с „Аллах”. Как пък не се е сетил за Буда! А Би Би Си обяви, че всяко споменаване на пророка Мохамед ще бъде последвано от каноничната за исляма фраза „Бог да го благослови и с мир да го дари”.
Когато преди десетина години прочетох, че не друг, а Роуан Уилямс, тогавашният архиепископ на Кентърбъри, глава на англиканската църква, е предложил в Англия да бъде въведен шериата наравно със светското право, реших, че това е някаква тъпня. През 2008-а осем съдебни района в Англия вече прилагаха шериата (сред тях Лондон, Бирмингам, Брадфорд, Единбург и Глазгоу), след година станаха 16, колко са днес – не знам.
Възможно ли е в една държава да има две съдебни системи – една за мюсюлманите, друга за немюсюлманите? Не. Абсурд. Но абсурдът е факт. Утре Англия може да се сдобие с отделни съдилища за индуистите, будистите, юдаистите, сикхите, католиците, протестантите, англиканите, лютераните, православните. Всеки със своята си съдебна система.
Тези насипни факти са микроскопична илюстрация на драматичната деградация и безпомощност на Европа – Европа дехристиянизирана, Европа разевропеизирана, Европа деморализирана, Европа, която не просто се отрече от християнските ценности, които са общочовешки, но ги подмени – с фалшива политкоректност, брюкселска бюрокрация, бездуховност и поквара. И това няма нищо общо с принципите на светската държава и светското общество. Защото светска държава не означава бездуховна държава. Светското общество не е някаква сган бездуховна.
Който иска да съсипе и завладее Европа, трябва да извърши три неща. Първо – да я дехристиянизира. Това вече е факт. Европа абдикира от своята християнска идентичност и същност. Защото преди християнството Европа е само географско понятие, само древногръцки мит. Второ – да я подчини икономически, военно и геостратегически, като я откъсне от Русия. Този сценарий е факт, нарича се Трансатлантическо споразумение. Трето – да я залее с бежанци и да я дестабилизира. Бежанците бягат в Европа, не в САЩ. Целта е Европа да бъде потопена като лодка с либийски бежанци в Средиземно море на път за остров Лампедуза. Защото нито една европейска социална система не може да удържи на това преселение.
Ако някъде християнските ценности са живи, това е православният свят. Колкото и да се самокритикуваме и самобичуваме. Затова е войната срещу Светото Православие и срещу неговата духовна крепост – Русия. Затова Бжежински нарече Православието „единственият наш враг на Изток”. Затова Карл Билд нарече Православието „главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма”, а православните ценности осъди като враждебни на „световните ценности”. Затова целокупният „цивилизован” Запад изплака океан от сълзи и защитаваше с обнажена гръд непорочните девици от „Пуси райът”, които демократично и цивилизовано, а най-вече – богоугодно и смиренопослушно изпяха своя химн „Сране Господне” в храма „Христос Спасител” в Москва.
А който иска да завладее света, трябва да направи само едно – да го хвърли в религиозни войни. В ядрения ХХІ век. В своята алчност САЩ и глобалният капитал опитаха всичко, остана религията. Единственото сигурно оръжие. Първата жертва в религиозните войни е самата религия. Самата вяра. Самия Бог. Бог като изкупителна жертва на глобалната десница. Ислямска държава (ИДИЛ) е само инструмент. Кървав. Както бяха инструмент талибаните и муджахидините в Афганистан (срещу руснаците) и в Босна и Косово (срещу сърбите). Както са инструмент неонацистите в Украйна. Както са инструмент „халифите” в Сирия.
Колкото Христос има нещо общо с Инквизицията, толкова Мохамед има нещо общо с ислямисткия терор. Терорът няма Бог. Фанатиците нямат чувство за хумор. За ислямистите всеки мъж с брада и чалма е Мохамед. Страшно харесвам три карикатури на „Шарли ебдо”. Едната – на Мохамед му е писнало от фундаменталисти и казва: „Трудно е да си обичан от глупаци”. Другата има заглавие „Ако Мохамед се завърне” и изобразява как ислямистът реже главата на Пророка, който казва: „Аз съм месията, тъпако!”, а главорезът вика: „Млъквай, неверник!”. И третата, най-новата – Мохамед държи табелка с надпис „Аз съм Шарли”! Тези три карикатури казват повече, от всички анализи за ИДИЛ. Шапо, Шарли!
Но да не се отвличам от главната задача – завладяването на света.
Теорията на Хънтингтън не е теория, нито научен труд, нито прогноза. А сценарий. Схема. Наръчник. Халифите казват, че си отмъщават на кръстоносците, но забравят, че ислямската инвазия в Европа започва през 645 г., а кръстоносните походи – през 1095 г., точно 450 години по-късно. Самите кръстоносци уж тръгват да освобождават Светите земи, но целта е да ги завладеят и оплячкосат, а пътьом – да разгромят Константинопол, България и Света гора Атон. Щото им станало тясно в Европа, та се разширявали.
И тук стигаме до най-блестящото отсъствие в Париж. САЩ ги нямаше в първата редичка на световните велзевули. Нямаше го Обама, нямаше ги Бушовците – баща и син, нямаше го стария лисугер Бжежински, нямаше го ястреба Маккейн. Последните двама са особено важни за подреждането на пъзъла ИДИЛ.
Нали все питаме – откъде се взе ИДИЛ?
Ето откъде:
Годината е 1998-а. Збигнев Бжежински дава интервю за Le Nouvel Observateur.
„Въпрос: Бившият директор на ЦРУ Роберт Гейтс твърди в своите мемоари, че американските спецслужби са започнали да помагат на афганските муджахидини 6 месеца преди влизането на Съветските войски. По това време Вие бяхте съветник на президента Картър, Вие имахте ключова роля. Потвърждавате ли това?
Бжежински: Да. Съгласно официалната версия, помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980-а, т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979 г. Но истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979 г. В този ден аз написах докладна записка за президента, в която му обясних, че по мое мнение тази помощ ще повлече след себе си съветско военно вмешателство.
Въпрос: Когато Съветите оправдаваха своето влизане в Афганистан с намерението да се борят с тайното вмешателство на САЩ там, никой не им повярва. А това е истината. Вие не съжалявате за това сега?
Бжежински: За какво да съжалявам? Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примами руснаците в афганския капан, и вие искате аз да съжалявам за това? В този ден, когато Съветите официално минаха границата, аз написах на президента Картър: „Сега имаме възможност да дадем на СССР една виетнамска война”.
Въпрос: Не съжалявате ли за това, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте бъдещи терористи?
Бжежински: Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти или освобождението на Централна Европа и краят на студената война?
Н.О.: „Няколко разбунени ислямисти”? Днес ислямският фундаментализъм е световна заплаха…
Бжежински: Глупости!”.
Глупости…
Ето кой „освободи” Централна Европа от „Съветската империя” и сложи край на студената война! Ислямският тероризъм! Трябваше да минат 36 години, за да разберем тази велика истина! Плетете венци и китки!
Така се ражда „Ал Кайда”. С американско оръжие и американски консултанти. В интернет има предостатъчно снимки на Бжежински и Осама бин Ладен в дружески разговор. Има и видеозаписи, на които Бжежински държи реч пред мъже с чалми: „Ние знаем вашата дълбока вяра и ние сме уверени, че вие ще победите. Тази земя (сочи с ръка към СССР) на север е ваша земя и вие ще я завоювате! Аллах акбар!”.
„Ние” – това са САЩ, „вие” – това са муджахидините, на които Бжежински говори тъй вдъхновено. Следват вдъхновяващи кадри, на които „няколко разбунени ислямисти” любезно обезглавяват съветски войници или милостиво ги набиват на кол. По-късно същите праведни и порядъчни ислямисти ще бъдат призовани под знамето на НАТО в Босна и Косово, за да защитават европейската цивилизация.
Още по-късно Осама бин Ладен ще стане излишен, ще бъде обявен за враг №1 на САЩ и ще бъде убит при тайна операция от отряд американски командоси, които после, случайно, дружно ще се качат на един хеликоптер заедно със своето куче, хеликоптерът ще бъде свален от „няколко разбунени талибани”, всички, включително кучето, ще загинат, после други американски командоси ще открият светкавично „разбунените талибани” и ще ги ликвидират…
В Ирак и Сирия, от разклоненията на „Ал Кайда”, при престъпното съучастие на САЩ, Саудитска Арабия, Катар и Кувейт ще се роди ИДИЛ. А преди да цъфне на Майдана, за да позира с Тягнибок и Яценюк, Джон Маккейн, Ястреба, ще прехвърчи до Сирия и ще навести не друг, а Абу Бакр ал Багдади – „халифът” на ИДИЛ, предводителят на ония 33 000 главорези, трима от които разстреляха присмехулниците от „Шарли ебдо”, окървавиха Париж и покрусиха света. Маккейн и Багдади ще си побъбрят дружески и ще се снимат за историята. Снимките не са тайна, те се разхождат из интернет.
Това са те, новите „освободители” на Европа и света – ислямистите и неонацистите. Ятаганите и гаубиците на САЩ и глобалния капитал. Затова най-великата, най-чутовната демокрация не се весна в Париж. Ястреба не долетя, Лисугера нос не показа, ни крайчеца на опашката.
Остава въпросът:
Кога „халифите” и неонацистите ще станат излишни и кога техните господари ще ги натоварят на един хеликоптер.
Автор: Велислава Дърева, публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент, преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария и 1 пиеса; автор на над 2 000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино.