Автор: Валери Найденов, в 24 часа
Новите санкции срещу Русия създадоха “Антанта на наказаните”
От тази седмица светът вече официално се настани в два враждебни окопа. На изток от нас се оформи “Тристранен пакт на санкциите” или може би “Антанта на наказаните”, която засега включва оста Русия – Иран – Северна Корея, но в тяхната орбита опасно гравитира и Китай.
С какво новите санкции на САЩ срещу Русия и останалите две лоши момчета са принципно различни? С това, че включват военновременния принцип “или си с нас, или си против нас”. Досега лошите бяха само лошите. От тази седмица лоши са и тези, които може и да са от нашите, но правят бизнес с лошите. Това поставя пред шизофренична дилема държавите с плаха “евразийска” ориентация, като например Казахстан и Беларус. Техните лидери Лукашенко и Назарбаев ще опознаят терзанията на Борис III през 1941 г.
Слава богу, България е твърдо в НАТО и никакви терзания не ни мъчат. Ние ще чакаме Брюксел да спусне ясни опорни точки. Но този път опорните точки няма да дойдат толкова бързо и лесно.
Засега е ясно едно – забравете за “Южен поток”, който тъкмо бе започнал да повдига капака на ковчега. Миналата седмица американският Конгрес му закова последните пирони и сложи катинар. Защото досега санкциите срещу Русия удряха само руски фирми и бизнесмени, но отсега нататък те ще наказват всякакви западни фирми, частни и държавни, които се включат в строителството на каквито и да било руски тръби по посока на Европа. Не само “Южен поток”, под въпрос е и газопроводът “Северен поток 2”, а може би и “Турски поток”, който трябваше да заобиколи България през Гърция и Македония, а оттам да стигне до Италия.
Цялата тази схема е под въпрос. Германия може би ще си издейства индулгенция за “Северен поток 2”, но за останалите тръби шансовете са малки. Турският поток може би ще стигне до Турция и толкоз, но тогава пък интересното е как ще бъде изграден без западните компании и технологии и откъде ще купи турбините.
Може да се каже, че тази седмица студената война се върна в целия си блясък. От тази седмица тя е пак на онова равнище, на което бе през 1983 г., когато Москва свали южнокорейския пътнически самолет, а Рейгън обяви СССР за “Империя на злото”. Тогава на всички развити държави и техните фирми бе забранено да внасят в СССР каквито и да било технологии, дори и един лаптоп не можеше да мине.
България направи от това щури пари, купувайки и препродавайки жълта техника. Сега е същото, само че ние сме от другата страна на барикадата и се чудим дали след 2019 г. изобщо ще получаваме газ отнякъде.
Тази година Русия отбелязва 1 век от Октомврийската революция, но това вече не е официален празник. Затова може да празнува 1 век западни санкции. Докато я има Русия, ще има и санкции. Ако Путин наистина е помогнал на Тръмп да стане президент (което на мен ми се струва доста съмнително), значи сега сигурно си скубе косите. Щеше да е 100 пъти по-добре при Хилари. С нея поне би могъл да преговаря, тъй като тя не би допуснала да ѝ отнемат пълномощията във външната политика.
Сега с Тръмп вече няма смисъл да се преговаря, тъй като Конгресът му отне правото да облекчава и отменя санкциите. Собствената му партия го предаде. Законът бе приет в Камарата на представителите с 419 срещу 3 гласа, а в Сената – с 98 срещу 2. Ако наложи вето, ще претърпи унизително поражение. При Хилари това никога не би се случило, защото тя здраво държеше шалтера на демократическата машина.
Оттук нататък Тръмп е вкаран в релси, които водят само към нови санкции и конфронтации и нямат заден ход. Но покрай него е ударена и могъщата глобална компания “Ексон”, която успя да уреди своя бивш шеф Рекс Тилърсън за държавен секретар на САЩ. През януари сякаш светът бе на “Ексон”. Преди 2-3 седмици обаче компанията бе глобена с 2 милиона долара, защото подписала договор с шефа на “Роснефт” Игор Сечин, който бе персонално санкциониран. Глобата е смешна за “Ексон”, но поставя под въпрос целия договор, който в перспектива обхваща бизнес за 500 милиарда долара. Не милиона, а милиарда. Компанията вече инвестира 700 милиона за проучване и сондиране в арктическото Карско море, но от тази седмица всичко това е погребано.
Язък ѝ за държавния секретар. Затова пък една друга американска петролна компания, “Шеврон”, радостно потрива ръце
За разлика от “Ексон” тя заложи на дружбата с украинската държавна компания “Нафтогаз” и, изглежда, спечели.
През 2014 г., в разгара на Майдана, “Шеврон” подписа договор да проучва и добива шистов газ в Западна Украйна. Пак тогава Украйна реши да разпродаде 49% от монополиста “Нафтогаз” и “Шеврон”, естествено, се нареди на опашката. Сега май удари джакпота.
Допреди 2014 г. “Газпром” се опитваше да погълне “Нафтогаз”, а чрез проваления договор за тръбите през България – и нашия “Булгаргаз”. От там нататък “Газпром” щеше мощно да се вреже в слабините на Европа. Обаче всичко се обърна наопаки. Както вървят нещата, утре на украинската граница “Газпром” ще граничи с Чичо Сам и “Шеврон”.
Предугаждайки това неприятно бъдеще, “Газпром” и Москва решиха да заобиколят изцяло Украйна и нейната изключително развита газопреносна мрежа, в която едно време СССР вложи толкова много пари и дипломация. Но ако американските санкции се приложат буквално, това ще е невъзможно, Украйна ще си остане незаобиколим фактор.
Това би било много изгодно за Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, а вероятно и за България, макар че ние по принцип слушаме каквото каже Меркел. Но пък слушаме и САЩ. Обаче не бихме отказали на Меркел. А на САЩ и не можем. А в каква посока ще ни притисне Ердоган, само Аллах знае.
Уплашена за съдбата на своя втори “Северен поток”, Германия вече заплаши САЩ с европейски контрасанкции. “Америка първа не може да означава Европа последна” – подкрепи я председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Но каквито и мерки да предложи Юнкер, те трябва да бъдат приети с консенсус от Съвета на Европа. Което едва ли ще се случи, защото най- малкото Полша, Унгария и Чехия ще застанат на американска страна. Балтийските республики – вероятно също. А ние? Аз лично не знам.
Знам само, че каквото и да избере Бойко Борисов, Корнелия Нинова ще го нарече национален предател, а президентът ще мине с някоя дълбокомислена двусмислица.
Ясно е, че ще постъпим политически правилно, но спорът русофили-русофоби ще вдигне децибелите до небесата. Проблемът у нас е, че 70% от хората са русофили, а най- проспериращият ни бизнес е туризмът, което той дължи 90% на руснаците. Ами ако изведнъж рублата спре да е конвертируема? Това е много възможно в новите условия.
Как тогава ще плащат руските туристи, ще носят нефт в туби? Вероятно пак ще има лов на вещици и смяна на чипа, може и някой паметник да пострада, но как ще реагира на това електоратът при следващите избори, е мрачна загадка. Много далновидно