Забележителностите на Москва – улица „Пречистенка“

Московският Сен-Жермен. Великолепната Пречистенка

Улица „Пречистенка“ е една от най-старинните икрасиви московски улици, пазеща спомени за знаменити аристократи, велики писатели и поети, които са я населявали. На нито една улица в Москва няма такова количество тържествени и елегантни сгради. Улица „Пречистенка“ и нейните околности често ги сравняват с парижкото предградие Сен-Жермен. Тук всеки дом е венец на архитектурното творение, а името на неговия собственик – отделна страница в енциклопедията.

Историята на Пречистенка е тясно преплетена с историята на Русия и Москва. През XVI век на мястото на съвременната улица е минавал пътят към Новодевичия манастир. Манастирът е построен през 1524 г. в чест на освобождението на Смоленск от полското нашествие. От края на XVI век по протежение на пътя са възниквали градски постройки и започнали да наричат улицата Чертолска (дяволска), във връзка с името на протичащия наблизо ручей, наричан от населението Чорторой . По време на пролетното пълноводие ручеят изравял дълбоко русло, което било истинско препятствие. Хората виждали в това намесата на нечиста сила – дяволът е ровил (Черт рыл). Цар Алексей Михайлович решил, че такова название, свързано с дявола, не е подходящо за улица, водеща към Новодевичия манастир – обител на Пречистата Божия Майка. През 1658 година улицата е преименувана на „Пречистенкая“. С течение на времето името на улицата е съкратено до „Пречистенка“, а по-късно съкратеното име е прието официално.

В края на XVII век улица „Пречистенка“ става особено популярна сред московските дворяни. Най-добрите архитекти по това време са издигали разкошни дворянски палати, сравними с дворци. На нея се появяват имения на аристократичните фамилии Лопухини, Голицини, Долгоруки, Всеволжски, Еропкини и много други. От втората половина на XIX в. Пречистенка е предпочитана от московските търговци, а сред собствениците се появяват търговските фамилии Коншинови, Морозови, Рудакови и Пегови. Забогателите в производството и търговията търговци не искали да изостават от аристокрацията в желанието си да живеят красиво и бившите баровски имения на Пречистенка често били преустройвани от новите собственици с още по-голям разкош и пищност. По-късно тук са построени и луксозни къщи, предназначени за отдаване под наем на заможни наематели.

Бели и червени палати (Пречистенка, 1, 1/2).

„Белите палати“ са принадлежали на княз Б.И.Прозоровски, управител на Оръжейния съюз, и са построени през 1685 г. като основен дом на неговото имение.

По същото време, в края на ХѴІІІ в., са построени и „Червените палати“, които първо принадлежат на болярина Б.Г. Юшков.

Аптека Форбрихер (Пречистенка, 6).

Срещу Белите палати се намира имение, построено в края на XVIII век. През 1873 г. сградата е купена от Андрей Фьодорович Форбрихер, аптекар от известната династия Форбрихер, който открива аптека на първия етаж. Аптеката продължава да функционира в тази сграда до днес.

Градското имение на Суровшчиков ( Пречистенка, 5).

Имотът е бил собственост на търговеца В.В. Суровшчиков. През 20-те години на ХХ век в тази къща, наред с други наематели, живее Емелян Ярославски, първият комисар на Кремъл, председател на агресивния „Съюз на войнстващите безбожници“, който се занимава с изтребването на религията – опиум за народа и инициира разрушаването на църкви. Ярославски е автор на атеистичната книга „Библията за вярващи и невярващи“

Имение Ржевски-Орлови-Филип (Пречистенка, 10).

Построеното през XVIII в. имение в различни периоди е принадлежало на фамилиите Ржевски, Лихачов и Одоевски. През 1839 г. къщата е закупена от известния генерал, герой от Отечествената война от 1812 г. Михаил Фьодорович Орлов, като именно неговият подпис стои под акта за капитулация на Париж през 1814 г. Храбрият генерал е потомък на Григорий Орлов, любимец на Екатерина II, той е един от основателите на „Ордена на руските рицари“, който дава началото на тайните общества на бъдещите декабристи, в чиито редици попада и самият Михаил Орлов. През 1823 г. Орлов е уволнен от длъжността началник на дивизия в Кишинев заради политическа пропаганда на декабриста В. Раевски, която той допуска в подчинените му военни части. В имението на улица „Пречистенка“ № 10 Орлов живее от 1839 до 1842 г. със съпругата си Екатерина Николаевна, дъщеря на генерал Н. Н. Раевски. Михаил Орлов още в Кишинев се сприятелява с Александър С. Пушкин, виждат се почти всеки ден, а сред литературните критици и до днес не стихват споровете за това коя от двете сестри е била „южната любов“ на Пушкин – Мария Волконская или съпругата на Орлов Екатерина. Чертите на Екатерина Николаевна Пушкин пресъздава в образа на Марина Мнишек в поемата „Борис Годунов“, на нея поетът посвещава стихотворението „Увы! Зачем она блистает минутной, нежной красотой?“, и за нея той говори като за „необикновена жена“. В тази сграда се помещава офисът на МЕЖДУНАРОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА РУСОФИЛИТЕ.

Имение Хрушчови-Селезньови / Музей „Александър Сергеевич Пушкин“ (ул. Пречистенка 12).

Старо дворянско имение, наричано обикновено имението на Хрушчови-Селезньови, е създадено през втората половина на XVIII в. По време на пожара през 1812 г. е опожарено и възстановено. Оттогава имението почти напълно е запазило вида си, придобит през първата трета на XIX век. През 1814 г. имението е придобито от Александър Петрович Хрушчов. А.П. Хрушчов принадлежал към стар дворянски род. През Отечествената война от 1812 г. се сражавал в лейбгвардейския Преображенски полк, а през 1814 г. излиза в оставка. През 60-те години на XIX в. имението преминава във владение на пенсионирания щабс-капитан Дмитрий Степанович Селезньов, дворянин. През 1906 г. дъщерята на Дмитрий Степанович решава да увековечи паметта на родителите си и дарява имението на московското дворянство за детско училище – приют на името на Анна Александровна и Дмитрий Степанович Селезньов, което се помещава тук до революцията през 1917 г. През 1961 г. реставрираното имение е предназначено за музей на Александър Сергеевич Пушкин. Мястото за музея на великия руски поет е избрано много добре, тъй като комплексът Хрушчови-Селезньови по своите архитектурни особености максимално отговаря на особеностите на строителството от Пушкиновата епоха. Днес залите на музея пресъздават атмосферата на Пушкиновата епоха, експозицията разказва за живота и творчеството на поета, има богата колекция от книги, картини, приложно изкуство от XIX в., ръкописи и мебели.

Имение А.И. Коншина / Дом на учените ( Пречистенка, 16).

В края на ХѴІІІ – началото на ХІХ в. имението е принадлежало на Иван Петрович Архаров, военен губернатор на Москва през 1796-1797 г. През 1818 г. домът на Архарови, силно пострадал от пожара на Наполеон, е купен от княз Иван Александрович Наришкин, камерхер и оберцеремониалмайстор в двора на Александър I. Иван Александрович Наришкин е вуйчо на Наталия Николаевна Гончарова. А.С. Пушкин и Наталия Гончарова посещавали Наришкини в имението на Пречистенка. През 1865 г. имението е собственост на серпуховските търговци Коншини. Коншинови нямат деца, така че след смъртта на Иван Николаевич през 1898 г. цялото състояние и фабриката останали в ръцете на вдовицата на Коншин Александра Ивановна, която ликвидира предприятието на съпруга си и продава фабриката на братята му. През 1908-1910 г. Александра Ивановна внезапно започва мащабна реконструкция на имението. Благодарение на проекта на талантливия архитект Анатолий Оттович Гунст през 1910 г. в Москва се появява сграда, която с право заема едно от водещите места сред най-луксозните постройки от началото на XX век.

През 1922 г. в двореца Коншина се настанява Домът на учените. Инициативата за създаването му принадлежи на Максим Горки. Твърди се, че той обяснил на Ленин, че на московската научна общност такъв клуб е просто необходим. А мястото за Дома на учените е избрано именно Пречистенка във връзка с намиращите се наблизо в голям брой учебни заведения, научни институти, библиотеки, музеи. Учените били „приютени“ в двореца Коншина, където за тях били създадени всички необходими условия и среда, благоприятна за общуването на дейците на науката, техниката и изкуството и за техния отдих.

Имение Лопухини-Станицки / Музей „Лев Толстой“ (Пречистенка, 11)

Имението Лопухини-Станицки, построено през 1817-1822 г. от архитект А. Г. Григориев, е забележителен архитектурен образец на московския стил ампир. Сградата е запазила почти изцяло първоначалния си вид и е уникален образец на строителството в опожарена Москва.

От 1920 г. в имението Лопухини-Станицки се помещава музеят на Лев Толстой. Тук се намира основната литературна експозиция, разказваща за творчеството и живота на великия писател. В музея се съхраняват архивът на руското образователно издателство „Посредник“, основано по инициатива на Лев Толстой, колекция от снимки, направени от София Андреевна, съпругата на Толстой, и най-важното – колекцията от ръкописи на Толстой, която включва повече от два милиона страници от ръкописите на писателя. Представени са лични вещи на Толстой, негови писма, автентични ръкописи на „Война и мир“, „Анна Каренина“ и много други произведения на писателя.

Дом Айседора Дънкан („Пречистенка“, 20).

Домът е построен в края на XVIII в., вероятно по проект на известния архитект Матей Казаков. В средата на XIX в. в него живее генерал Алексей Петрович Ермолов, герой от Отечествената война от 1812 г., завоевател на Кавказ, а в началото на XX в. в имението се настанява милионерът Алексей Константинович Ушков, който е собственик на голяма чаена фирма „Губкин и Кузнецов“, имаща офиси не само в Русия, но и на всички известни световни пазари за чай: в Лондон, Индия, Китай, на островите Цейлон и Ява. За красивата си съпруга – примабалерината на Болшой театър Александра Михайловна Балашова, Ушков поръчал да преустроят имението му на улица „Пречистенка“ и да го оборудват със специална зала за репетиции за нея. През 1922 г. съпрузите напускат Русия завинаги.

Имението е предоставено на танцовата школа на пристигналата в Русия известната „босонога“ Айседора Дънкан. В Москва Айседора Дънкан се запознава с руския поет Сергей Есенин и внезапната им любов прераства в брак между двамата талантливи хора. Дънкан и Есенин живеят заедно в имението на улица „Пречистенка“. Именно тук Есенин написва своята „Изповед на хулигана“ и много други произведения.

http://peshegrad.ru/articles/moskovskij_sen_zhermen_velikolepnaya_prechistenka

https://yandex.ru/maps/213/moscow/geo/ulitsa_prechistenka/8063056/?ll=37.594050%2C55.741617&photos%5Buri%5D=ymapsbm1%3A%2F%2Fgeo%3Fdata%3DCgc4MDYzMDU2Ej3QoNC-0YHRgdC40Y8sINCc0L7RgdC60LLQsCwg0YPQu9C40YbQsCDQn9GA0LXRh9C40YHRgtC10L3QutCwIgoNQmAWQhWJ915C&tab=gallery&z=15

Забележителностите на Москва – улица „Пречистенка“

193 години от рождението на генерал Николай Столетов

В Австрия е открит паметник на съветските военнопленници

Хуан Мигел Диас Ферер (Венецуела): Русия е братски съюзник

Обекти на ЮНЕСКО в Русия – Баргузинският резерват