Светият мъченик Авраамий Български е един от 13-те светци, канонизирани в домонголския период, което показва колко важен е бил подвигът му за Християнската църква.
Името «Древна Велика България е от византийски източници, в които се обозначава районът на пребиваване на основните групи българи преди разселването им през втората половина на VII век.
Според легендата след смъртта на Кубрат територията на Велика България била поделена между петимата негови синове: Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Всеки от синовете на Кубрат оглавявал своя собствена орда. По време на стълкновението с хазарите, което последвало през 660 г., Велика България престанала да съществува.
Вторият син на Кубрат – Котраг със своята орда се придвижил на север и се установил по средното течение на Волга и Кама, където възникнала Волжка България или Волжки Болгар със столица Велики Болгар.
Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжки Болгар бил подмамен да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
През 922 г. Волжско- Камска България приела официално исляма.
За живота на Авраамий Български е запазена много малко информация.
Основните данни за него се съдържат в летописи и в литературни паметници от XVII в. Най-старият източник, който информира за Авраамий Български, е Лаврентиевата хроника (XIV в.).
Летописецът казва, че Авраамий Български е „от друг език, не руски“ (името преди покръстването е неизвестно). Вероятно е произхождал от българите („волжски българи“, „ камски българи“), бил е отгледан в мюсюлманска среда и първоначално е изповядвал исляма
Аврамий Български е бил богат и знатен търговец, който търгувал в градовете от Поволжието.
Докато общувал с християни по търговски дела, той повярвал в Христос и приел Светото кръщение. Заради ревностното проповядване на Евангелието той бил затворен за дълго в тъмница, а по-късно, поради неговата непреклонност, измъчван и посечен с меч от съплеменниците си. Свети Авраамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Скоро, както пише в хрониката, град Булгар (Болгар) бил опожарен като наказание „за кръвта на Христовия мъченик“.
Владимирските търговци много разказвали на великия княз Георгий Всеволодович за Светия чудотворец. След победата над волжките българи князът поставил като условие за мира да му бъде предадено тялото на мъченика Авраамий.
Князът пренесъл светите мощи на раменете си в манастира „Успение на Пресвета Богородица“, основан от майка му, великата княгиня Мария Шварновна-Владимирска.
Лаврентийската хроника съобщава, че пренасянето на мощите е станало на 9 март 1230 г.
По време на татаро-монголските набези мощите са скрити в Благовещенския проход на Владимирския манастир „Успение Богородично“, където остават до началото на XVIII в.
Второто пренасяне на мощите
На 11 (22) май 1711 г. (в „Четвъртата неделя след Великден – на разслабения “) мощите на Авраам Български са пренесени от Благовещенския притвор на храма „Успение Богородично“ в главния, Успенски притвор. Оттогава тази неделя жителите на Владимир започват да я наричат Авраамиева неделя. На този ден много хора се стичат да се поклонят на светия мъченик във Владимирския Успенски Княгинин манастир, а през 1785 г., в памет на второто пренасяне на мощите се е състояло литийно шествие от градския катедрален Храм „Успение Богородично“ до Княгининския манастир. През 1806 г. за мощите е изработена сребърна ракла, като в специален шкаф се съхранявали железните вериги, според легендата принадлежащи на Авраамий Български.
Почитане в Казанската епархия
От средата на XIX в. паметта на Свети Авраам Български започва да се почита особено ярко в Казан.
През 1873 г. по молба на Казанския и Свияжски архиепископ Антоний, известен със своята мисионерска дейност, от Владимир в Казан е изпратена икона на Авраам Български с частица от неговите мощи, поместена в десния притвор на Казанския Благовещенски Събор.
В Казан, както и във Владимир, тържествено се отбелязвала Авраамовата неделя.
От XVI век Св. Аврамий Български се почита като покровител на Казанските християни.
Почитане в Болгар
Авраамий Български е бил на особена почит в село (сега град) Болгар, разположено на мястото на древния град Булгар.
След завладяването на Казанското ханство недалеч от мястото на страданията на мъченика Авраамий Болгарски е издигнат храм, в който се намирала част от светите му мощи (дланта на дясната му ръка). На самото място на мъченическата смърт на светеца, над лековития извор, бил построен кладенец, а до него – паметник-параклис във формата на четириъгълен стълб, отстрани на който били поставени икони.
Вярва се, че мъченикът Аврамий Български има особена благодатна сила да се застъпва пред Бога за болни деца (запазени са сведения за изцелението на болните). На Авраамий Български се молят за покровителство и успех в търговията и личното предприемачество.
От древността паметта на св. Авраамий Български се почита от Българската Църква на 1 април.
Източник:
https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg
https://historicalcities.narod.ru/praznici/april/1_april/st_avramii/avramii.htm
http://www.vidania.ru/bookknyaginin9.html
https://web.archive.org/web/20130502150947/http://www.bolgar-hram.info/istochnik