След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
На гроба му ставали чудеса, изцеления на болни християни. Владимирските търговци разказвали на великия княз Георгий Всеволодович много за светия чудотворец. След победата над волжките българи князът поставил като условие за мира да му бъде предадено тялото на мъченика Авраамий. На раменете си князът пренесъл светите мощи в манастира „Успение на Пресвета Богородица“, основан от майка му, великата княгиня Мария Шварновна.
По това време се случват много изцеления от честните мощи на мъченика Авраамий.
През 1231 г. Владимирският епископ Митрофан и Ростовският епископ Кирил установяват честването на паметта на българския мъченик Авраам в деня на пренасянето на светите му мощи във Владимир – 6 март. По време на татаро-монголските набези мощите са скрити в Благовещенския притвор и престояват там до началото на XVIII век.
Тържественото пренасяне на мощите на мъченик Авраамий в Събора „Успение на Пресвета Богородица“ се извършва на 11 май 1711 г. през Страстната Седмица. Реликвите били поставени в дървена ракла. Оттогава през четвъртата седмица на Великден се провежда празник в чест на светия мъченик. Този празник винаги е бил особено тържествен, а от 1785 г. се провежда „литийно шествие“ от Катедралния събор до манастира „Успение на Пресвета Богородица“. Тази неделя във Владимир е наречена „Авраамова“.
След революцията, на 11 февруари 1919 г., се състояло откриването на мощите на мъченика Авраамий, което отекнало с болка в сърцата и душите на православния народ на Владимирската земя.
Сестрите от манастира грижливо запазили частица от мощите, спасени от владиката Атанасий. Сега за мощите на мъченика Авраамий е уреден красив ковчег, пред който има новоизписана икона на Светеца, а над тях е поставена дървена резбована арка. Всички, които идват при светеца, получават благодатна помощ и милостиво застъпничество.
От древността паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква на 1 април.
Източник:
https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg
https://historicalcities.narod.ru/praznici/april/1_april/st_avramii/avramii.htm