Защо музеите влязоха в центъра на обществени битки, от какво зависи свободата им, какъв музей ни липсва? Върху това разсъждава директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски.
На кого са нужни музеите?
За какво съществуват музеите? Трябва да има две неща. За да е конкурентоспособна, държавата се нуждае от добра култура. За култура трябва да се отделят пари, за да може целият свят да види каква страхотна култура имаме, а и хората, които живеят в страната, да могат да почувстват това. В отговор културата трябва да решава някои задачи на държавата. Както добре знаем, те могат да бъдат различни. Например идеологически. Или образователни. Сега културата у нас се разглежда като сфера на услугите.
Второто най-важно нещо е влиянието на музея извън музейните стени. Годишният отчет на Британския музей се изготвя по следния начин: какво е музеят за Лондон, за Великобритания, за света, т.е. става дума за влиянието му в града, страната и света. С какви критерии трябва да се мери? Трябва да помислим заедно. Започваме скоро, с министерството ще обсъждаме „пътната карта“.
Какви могат да бъдат критериите за ефективност в дейността на музеите? Цифрите не решават всичко. Най-лесният начин за „измерване“ е да се съди по посещаемостта. Но тук цифрите може да се манипулират по различни начини. Например да се продават билети не за музея, а отделно за всяка изложба в него. Или за всяко отделно здание, което се намира в охраняемата музейна зона. Въпросът е какви цифри за посещаемост са нужни на конкретния музей и кой точно е нужен. Шестте милиона, които минават през Лувъра, не са нужни на всеки музей.
За парите
През последните съветски години, когато възникваха идеите за реформи, бе взето решение културните институти и научните организации да запазят за себе си всички заработени средства и сами да решават как да ги харчат. Това бе едно страхотно решение, благодарение на което музеите оцеляха. Извънбюджетните средства можеха да се използват за заплати, решенията за тях можеха да се вземат по-лесно. Те дават свобода при вземането на решения. Междувпрочем, не по-малко важен фактор е свободата да вземаш решение колко и по какъв начин да заработваш.
И всяка година, а аз съм директор вече 20 години – ние постоянно се борим да запазим това положение. Финансовите органи смятат, че това е неправилно – всичко трябва да се дава на държавата, а тя после да разпределя. Сега в проекта за Граждански кодекс трябва да се включи възможността учредителят да се разпорежда с тези пари. Ако учредителят пожелае, – ще ни позволи да се разпореждаме със заработените средства, ако не пожелае – няма да ни позволи. Най-страшното е, когато дребен чиновник ръководи голям институт.
Няма да кажа нищо ново: парите отиват при пари. За да печелиш, ти се дават пари – от спонсор или от държавата. Казват: ще им дадем, те умеят да печелят.
[singlepic id=232 w=320 h=240 float=]
В залите на Ермитажа са събрани 3 000 000 експоната
Какъв музей липсва в Русия
Естествено, необходим ни е музей на съвременното изкуство. Това е особен музеен жанр. Обидно е, че нещата тук не вървят. Още по-обидно е, че първият музей на съвременното изкуство е възникнал някога в Русия, в Москва. Имам предвид Музея на новото западно изкуство.
Ермитажът скоро ще навърши 250 години
В началото на годината ще се проведе Олимпиадата в Сочи, а в края – Ермитажът ще навърши 250 години. Но ние ще се постараем не да превърнем годишнината в суперпразник, а да приключим редица проекти. Например втория етап от откритото фондохранилище. Ще завършим реконструкцията на източното крило на Генералния щаб, където ще се разположи музеят на ХIХ-ХХI в. Там ще бъде и Каспар Давид Фридрих, и Анри Матис, и Иля Кабаков. От Малкия Ермитаж, който е долу, където са били конюшните и манежът, ще направим изложбена зала, откъдето ще има преход към Дворцовия площад. Това ни е много необходимо, защото в дворцовите зали постоянно организираме изложби, което невинаги е добре за самите дворцови зали.
Плюс това ще организираме серия големи изложби: “Археология в Ермитажа”, “Реставрация в Ермитажа”, “История на музейния дизайн в Ермитажа”. С една дума, историята на самия музей – такава, каквото я виждаме. Общуването с аудиторията показва, че хората нямат много добра представа за Ермитажа.
Споровете около музеите
Мисля, че хората започнаха да разбират: музеите са велико нещо. Музеите се оказват на първа линия в борбата за култура. Най-малко – в борбата срещу ограниченото и примитивно разбиране на нещата. Кой би могъл да си представи, че музеят на Набоков ще стане жертва на вандализъм? Музеят е създаден в неговия дом на улица „Морская“, където той е живял и където в съветско време се е намирал Горлит (цензурата). Възстановен е с най-нови технологии. Един от най-добрите образци на музейна работа. И ето – някой хвърля през прозореца на музея бутилка с цитат от Библията. От едната страна са вандалите, от другата – културата на вековете, благодарение на която са възникнали музеите. Проблемът е, че хората, които претендират да имат интелектуална позиция, не виждат разликата между аргумента при диспута и писмото до прокуратурата. Те желаят да решават научния спор в прокуратурата. Най-тъжното е, че се профанизира не само полемиката, но и представите за гражданското общество. Хората подписват писмо, качват го в интернет и го препращат в прокуратурата, която от своя страна реагира.
Извинете, но това наподобява не гражданско общество, а съветските събрания, където до безкрайност заклеймяваха, осъждаха, приковаваха на позорния стълб. Сега като че ли всичко се промени. Нова реалност, интернет… А съзнанието е все същото: донос в прокуратурата като начин за изразяване на гражданска позиция. Единственият изход е обсъждане, полемика, при това разговорът трябва да се придържа към определено ниво. Ако има хора, с които може да се разговаря и спори, маргиналите няма да заемат място на авансцената.
Ние не сме атракцион!
Образованието премина в сферата на услугите. Въпросите на образованието въобще отсъстват и това е една от най-големите ни трагедии. XXI век е безумно сложен. Поставя изключително трудни проблеми и да се смята, че могат да бъдат решени с прости средства, е голяма грешка. В изказването си в Давос Шимон Перес разви една любопитна теза. Може би хората не трябва да работят много – по три часа дневно. Но трябва да четат много. В това има нещо. За да оцелееш и да бъдеш конкурентоспособен през ХХІ век, трябва да разбираш цялата сложност на света, който става все по-сложен. Един прост отговор на всички въпроси не съществува. Дори да изглежда много привлекателен. Ние ставаме много примитивни: музеите се разглеждат като част от сферата на услугите. Но смисълът на музея не може да се сведе до отдих в увеселителен парк. И е нелепо да се оценява според същите критерии, както и увеселителния парк. Хората идват в музея за удоволствие, но това удоволствие е за просветения човек.
[singlepic id=233 w=320 h=240 float=]
Общата площ за експозиция е 127 478 квадратни метра
На кого принадлежат експонатите?
Турция скандално, чрез шантаж сега отпрвя искане към всички музеи по света: върнете ни това, върнете ни онова. Британските музеи, музеите в Берлин буквално стенат. При това става дума за древни неща, които нямат никакво отношение към съвременна Турция. Това е кутията на Пандора, която е по-добре да не се отваря. Докато гърците предявяваха претенциите си към англичаните, малки гръцки градове вече имат претенции към самата Атина. Върнете ни обратно от Атинския централен музей всички наши археологически ценности. Тогава туристите ще идват при нас. Това е единствената цел на подобни разговори.
Нашата позиция е: нищо не трябва да се връща. Експонатите са изложени в големия световен музей. А той е особена категория музей – там се води диалогът между културите..