В навечерието на 60 – годишния си юбилей сръбският кинорежисьор Емир Кустурица даде интервю за руската телевизия „Звезда”, в което разказа за творческите си планове и сподели възгледите и мнението си за случващото се днес в сложния период в световната геополитика. Известният режисьор сподели, че размишлява върху смисъла на живота и понятието „човек”.
– Вие ставате на 60, как се чувствате на прага на този юбилей?
– Всъщност се чувствам зрял. Размишлявам върху смисъла на живота, защото младостта, в известен интелектуален смисъл, вече е минало, но като се има предвид моята активност и любов към живота, аз изобщо не се чувствам на толкова години. Въобще, имам чувството, че всичко е така, както беше и преди 20 години. Хората, които живеят такъв живот като мен, постигат много, но затова пък живеят на пълни обороти. Това им осигурява вечната младост. И ето кое е интересното тук. Гладейки на всичко това сякаш отстрани, смея да твърдя, че миналото, това, което се случва сега, и това, което ще се случи утре, всичко това се върти, за съжаление, около една и съща тема. Когато американците постоянно ви учат как да се обогатите, то това е винаги една и съща история, да се обогатите трябва с това, който може да го направи, а те ще бъдат началниците на това обогатяване.
Що се отнася до бедните, то тях изобщо не ги интересува този свят, всичко това, което се намира под пропагандираната от тях линия. Тоест, всеки, който живее като такъв, какъвто е, и не демонстрира хищническа същност, всички те са пуснати от тях, както се казва, по течението. Така и целият свят всъщност прие едно метафизично и социологическо измерение, което на практика е същото, каквото беше и преди хиляда години, но се промени благодарение на някакво доказателство, което се появи благодарение на техническия прогрес.
Като цяло, моята идея като човек, който навършва шестдесет, се състои в това, да намеря окончателния отговор на въпроса „Какво представлява човекът?”. Откъде е дошъл и накъде отива? Без значение каква националност е. Мисълта ми е, че човекът в социален смисъл се появява като по-благородно същество, по-разумно, ръководещо се от най-добрите подбуди в живота от тези, които му „приписва” западният капитализъм. Той живее отделно от този господстващ кръг. Той е такъв: война, капитал, Уолстрийт. Още веднъж: война, капитал, Уолстрийт. Това е триглавата ламя, която е особено силна след въздействието, което оказва Холивуд и американската машина за пропаганда. Макар по своята същност те да са едно и също нещо. И това е страната, която някога имаше огромната идея за Американска мечта. Сега там няма никаква идея, освен тази да завладее и контролира енергийните ресурси в целия сват. Като шестдесетгодишен човек, който е навътре в нещата, смея да твърдя, че тази американска мечта честно казано, много силно се изкриви през последния половин век.
– Вие отдавна не гледате телевизия, но следите събитията в Украйна. Как оценявате позициите на страните в този конфликт?
– Опитвам се да разбера какво стои зад тези събития. Затова и престанах да гледам телевизия, защото тя ми представя нещо, което не е реалната същност на проблема. Там показват само витрината. Мисля, че Украйна е реализацията на старата американска идея да приближи НАТО към границите на Русия. Така виждам аз нещата. Защото събитията, които се случиха на Майдана много напомнят на това, което се случи в Босна и Херцеговина. Когато войната в Босна започна, тя бе спорадична, но започна истински, когато с магическа пръчка се появиха снайперисти в хотел „Холидей Ин”, които стреляха по хората, събрали се на митинг срещу войната.
По инерция за това бяха обвинени сърби, но никакви доказателства не бяха представени. На Майдана бе доказано, че е имало наемници от Блек Уотърс, и разговорът на вътрешния министър на Естония и Катрин Аштън потвърди, че всъщност това са хората, стреляли по активистите на Майдана и по полицията. Значи в света съществува сила, която смята войната за единствен и истински генератор на така наречения кръг, за който ви говорех. И в този смисъл аз виждам Украйна като тревожен фактор, за който всички ние знаем, че още от 45-та година съществуват специални въоръжени групировки, организиращи безредици във всички краища на света, а точката, до която са доведени тези безредици след Ирак,Сирия, Арабската пролет и Кадафи, ни въвежда в много критична фаза.
С това, че сега е двойно потвърдено, че украинската криза е това, което приближава американските военни до Русия. Това е и основната цел. Всичко останало се прави единствено, за да се постигне тази цел. Когато видях как се развива кризата в Украйна, тези които извършиха преврата в Киев на практика предадоха договора, сключен между Русия и Ес, и свалиха от длъжност президента. Това беше така! Тогава започна целият този авантюризъм, който в крайна сметка постепенно доведе до война.
– Според вас, в тази ситуация какви трябваше да бъдат действията на Русия?
– Ако Русия бе по-малко хуманна, тя трябваше да брани границата си. Украинската криза доведе чужди войски на границата с Русия. И тя е в опасност. Това е много лоша ситуация. Някога Горбачов и Буш-старши се договориха, че НАТО няма да се разширява, но тогава той се поддаде на чуждо влияние. Така се случва с добронамерените славяни, които понякога са жертва на измама. Буш обеща, че няма да има разширяване на НАТО, но само на думи, тъй като никъде няма писмен договор, доказващ това. И това, разбира се, е било огромна грешка. Така стана и при нас. Много сърби повярваха, че Слободан Милошевич е разделил Югославия.
Но те забравят, че Джорд Буш – старши тогава е заявил, че нито една бивша югославска република няма да има дипломатически отношения със САЩ, ако не излезе от състава на Югославия. Следователно, не можем да наречем Милошевич разрушител на Югославия, тай като той е бил жертва на пропагандата, знаейки обещанието на Буш… Това значи, че те, а не Милошевич са искали Югославия. Същото е и при вас. Америка създава пропаганда, и е много трудно да се разбере истината.
– Днес много руски режисьори имат идеята да направят филм за Украйна, в това число и Бондарчук. Вие сте снимали филми за войната. За войната, която се водеше в родината ви. Как се създават такива филми? Трябва ли да е минало известно време или не е задължително?
– Филмите се появяват като част от спомените, като някакъв импулс, някаква история, която носи живота и която има някакъв Шекспиров мотив. Тя трябва да бъде вдъхновена, предизвикана от някакво силно събитие или преживяване, които нямат идеологичен подтекст и които казват истината и са драматични сами по себе си. Така се случват нещата.
– Имаше идея за панславизма. Сега вие казахте, че има криза на идеите в Европа, че тяхната концепция е излязла от пътя. Всичко необходимо ли е направила Русия, за да популяризира националните си интереси на територията на Европа? Можете ли да дадете обективна оценка на това доколко Русия в хуманитарен и духовен смисъл се стреми да присъства в Сърбия? Направила ли е всичко необходимо за това?
– Съществува логична братска връзка. И аз съм на мнение, че има огромни ресурси, които не са реализирани докрай, и Русия в културен смисъл, както и във всеки друг, ни оказва влияние. Защо? Защото аз вярвам, че минималните свободи, които имахме по времето на Тито, ние не можем да загубим. Ние бяхме страна, в която културата се базираше на това, че ние се намираме на изток, а не на запад, но при това И изток, и запад. И тук става дума не за славянофилство или русофилство, а за свобода, която подразбира и миналото ни, и славянските рецепти, идващи от Русия.