Едва ли някой вече се учудва на безпардонността на турския президент Ердоган, който за пореден път обяви ясно формулираните си претенции да заграби територия от Сирия. С благородната мотивация да създаде „буфер за сигурност“ заради оцеляването на ръководената от него „демократична република“, обречена на гибел от кроежите на разни там джихадисти, кюрдски терористи, дамаски деспотични режими, руски войски, международни общности…
Мераците на една отдавна объркана от мания за величие държавна глава, възприела бъдещето на част от света (и особено на Европа) като всеобща територия на ислямистката идеология, стъпила здраво на историческите корени на османизма, явно вече надделяват над разума. Е, засега първата стъпка вече е направена. Остава да бъде реализирана цялата доктрина, в случай, че някой все пак не го възпре и изолира. А това, последното, май вече е в ход.
Москва му пусна първите бариери, заклещи и въздушното, и морското пространство на неговата държава, показа му нагледно, че Русия не прощава предателството. Даде му ясно да разбере, че отлично знае откъде ръцете му са зацапани с петрол, с кръвта на араби, кюрди, язиди и християни, поясни му на практика, че е проиграл политическите си карти и че целият свят вече внимателно го наблюдава.
Ердоган, колкото и да е разчитал доскоро на своите натовски партньори, едва сега осъзна истината, че и ЕС, и всемогъщите САЩ, и аверите му от мюсюлманския свят отвръщат погледа си от него. И започна да разпраща емисари в близки и далечни страни, за да намери слепци, които да повярват на брътвежите му.
Монетите, по древна традиция, имат две лица – ези и тура. В даден момент и двете страни могат да донесат позитиви, но и негативи. Важно е кой ги подхвърля, особено ако пък съзнава, че собствената му монета е фалшификат, който така или иначе ще бъде разкрит. Както и се случи!
Автор: Алберт Аврамов, в. „Дума“