Автор: Лорнас Дациано
Брюксел и Москва нямат друг ход, освен да се обединят срещу икономическия натиск на САЩ
За последните десетина години геополитическо напрежение нараства с огромна скорост и днес е надвиснало като дамоклев меч над Европейския съюз: финансовата криза от 2008 г., преселническата криза, украинският конфликт, „Брекзит” и не на последно място избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което кара Брюксел и Вашингтон да заемат диаметрално противоположни позиции по много въпроси.
Това ударно връщане към геополитическата действителност се изразява конкретно в безпрецедентно покачване на напрежението между Запада и Русия след края на Студената война.
Въпреки всичко обаче, комбинирането на три ключови фактори би могло да помогне на европейците отново да вземат в ръцете си своята собствена съдба и да формулират нов „голистки път” между Запада и Изтока. На първо място, „атлантическите революции” във Вашингтон и Лондон позволяват на жителите на Стария континент да си върнат контрола върху своето бъдеще, включително и в сферата на сигурността.
На второ място, възпрялата популистката вълна в Европа победа на Еманюел Макрон във Франция, както и вероятното преизбиране на Ангела Меркел за канцлер на Германия през септември 2017, осигуряват на Европа недостигащата и досега движеща сила, възстановявайки стабилната френско-германска ос.
Накрая, Русия, която съумя да постигне стратегическите си цели в Украйна и Сирия, осъзнава в навечерието на президентските избори през 2018, че силната външна политика следва да се опира на устойчив икономически растеж. Ангела Меркел говори за това през май, след приключването на срещата на Г-7 в Таормина: „Времето, когато можехме изцяло да разчитаме на други, остана в миналото. Днес, ние, европейците трябва изцяло да вземем съдбата си в своите собствени ръце”.
Избирането на Еманюел Макрон също даде важен импулс на Европа: новият френски президент стартира очакваните от Берлин реформи и се срещна във Версай с Владимир Путин.
В същото време, приетите на 2 август поредни американски санкции срещу Русия убедиха европейците в необходимостта да дефинират нов стратегически път. Въпреки мнението на Брюксел, Вашингтон утвърди редица мерки, които могат да се отразят негативно на европейските компании. Тези санкции ще позволят на САЩ да налагат глоби, да въвеждат банкови ограничения и да изключват от участие в търговете в Съединените щати онези европейски компании, които дръзнат да се включат в изграждането на руските газопроводи или пък използват долара при разплащанията си с Русия.
Франция вече се опари от санкциите, наложени на BNP Paribas, на която се наложи през 2014 г. да плати на американската хазна девет милиарда евро за да избегне съдебно преследване, и сега трябва да защити интересите си. Вашингтон използва санкциите като екстериториален закон във вреда на европейските предприятия и в полза на американските. Санкциите са насочени срещу много европейски компании, както и против редица газопроводни проекти, в частност, „Северен поток 2”, който се финансира частично от Engie и трябва да осигури доставката на руски природен газ в Европа, през Германия, докато американците планират да изнасят в ЕС собствения си шистов газ на много по-висока цена.
В подобна ситуация, воденият от френско-германския дует Европейски съюз трябва да се ориентира към открит и конструктивен диалог с Москва (с която имаме много обши политически, икономически, търговски и енергийни интереси) и да облекчи осъществяването на редица инициатива в тази посока.
На първо време, развитието на диалога може да се осъществява в рамките на срещата на върха Русия-ЕС, която да приеме и утвърди пътна карта на конкретните проекти, целящи формирането на (както посочва навремето Жан Моне) „фактическа солидарност”. Тази солидарност следва да касае реализацията на съвместни енергийни проекти, както и сътрудничеството в агропромишлената и космическата сфери. В тези условия, ЕС следва да продължи да подкрепя текущото търговско сътрудничетво, например в рамките на проектите „Северен поток 2” и „Ямал”, без да ги обвързва с каквито и да било политически съображения.
Освен това, руско-европейските отношения могат да бъдат разширени и задълбочени с провеждането на нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа като онази, която през далечната 1975 г. послужи за основа на „разведряването” и „перестройката”. Тази конференция, също както и първата, би могла отново да се проведе в Хелзинки и да постави на преден план въпроса за свободната търговия между ЕС и Русия, както и сътрудничеството между тях в сферата на сигурността. Брюксел и Москва биха могли да подпишат нов Заключителен акт, която да им позволи да завършат успешно процеса на разведряване в сферата на сигурността и да формират действена солидарност на общото географско пространство от френското атлантическото пристанище Брест до руския тихоокеански порт Владивосток.
Цената – 1,2% от БВП
Макроикономическите показатели сочат, че икономиката на Русия се е адаптирала към европейските санкции, според Игор Николаев, директор на Института за стратегически анализи към компанията ФБК, цитиран от “Дойче веле”. Въпреки това, според него “страната може и да се адаптира и пак да е близо до нулевия растеж. Според оценка на ФБК западните санкции са причинили на Русия годишни загуби в размер на близо 1,2 процента от БВП. А още след година, ако не бъдат вдигнати, икономиката изглежда ще започне да губи годишно по три и повече процента от БВП.
Източник: Труд