Обнародваният в сряда опит на Европейската комисия да наложи върху външни газопроводи европейските правила на играта изглежда безразсъден. Те не взимат под внимание нито структурата на доставките на газ в ЕС, нито съмнителните перспективи на украинската газотранспортна система, нито спецификата на новите проекти, нито интересите на редица европейски държави, пише „Взгляд“. Предложените от ЕК поправки към директивите на ЕС предполагат налагане на ключовите принципи на общоевропейското енергийно законодателство към всички газопроводи, влизащи на територията на ЕС. Освен самия ЕС това има непосредствено отношение към още най-малко шест държави – Алжир, Либия, Мароко, Норвегия, Тунис и Русия с нейния „Северен поток“. В бъдеще след очакваното излизане от ЕС към този списък може да се присъедини и Великобритания.
Съставителите на материалите на ЕК вече успяха да уточнят, че новите правила на играта нямат за цел да възпрепятстват строителството на каквито и да е нови газопроводи, включително „Северен поток 2“. Напротив, заявените цели са изключително благонамерени – недискриминационно установяване на тарифите за транзит на газ, разделение на дейността по продажба и транспортиране на газ, достъп до газопровода за трети страни и т.н. Всъщност става дума за прилагане на принципите от знаменития Трети енергиен пакет върху външните газопроводи. Той задължава монополиста на разпределителната мрежа да предостави на конкурентите си 50% от нейния капацитет.
Логиката на решението е разбираема. Признавайки, че да се попречи на „Северен поток 2“ с помощта на правни механизми е невъзможно, властите в ЕС фактически признаха аргументацията на Владимир Путин, който нееднократно е заявявал, че този газопровод е чисто търговски проект. Въпреки че на практика политически контекст в проекта липсва, ясно се вижда какво е навело европейските политици на „новото решение“ – да използват едни и същи мерки за всички газопроводи, водещи към ЕС. Сега страните, чиито интереси може да засегнат предполагаемите иновации, имат добър повод да се замислят дали не са се оказали заложници на принципа за колективната отговорност под предлог на борба за прозрачност и конкурентост, пише изданието.