Тези от нас, които сега събират пари за кратка ваканция в Европа, биха оценили, ако не трябваше да губят време и средства за получаването на виза, пише РИА Новости, цитирана от epicenter.bg.
За завист на някои, такъв подарък скоро ще получат турците, не руснаците. И Русия и Турция от еднакъв брой години водят преговори с ЕС за отмяна на визите. И Турция накрая постигнаха успех. Те извиха ръцете на европейците, обвързвайки въпроса с чувствителния въпрос за бежанците, идващи от Сирия през Турция към Европа.
Веднага след празниците на 4 май Евросъюзът планира да обяви отмяна на визите за Анкара от края на юни. Само тези, които планират да работят или да останат за повече от 3 месеца, ще се нуждаят от входен документ. Еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос вече обяви, че „ако работата върви с такива бързи темпове, новините ще бъдат положителни“. Той призна, че Анкара не е изпълнила всички 72 точки от споразумението, но отказа да уточни кои. Известно е, че до 1 юни страните трябва още да подпишат споразумение за реадмисия. Това е още един въпрос, по който турци и европейци, може да не се договорят. Те биха могли да се скарат и за пари, за големи пари. Около тези нещастни бежанци се въртят милиони евро, а съдбата им е обвързана с отмяната на визите.
Защо не се осмелявам да пожелая успех на преговарящите? Това не е ревност. И не става въпрос за охлаждане на отношенията между Русия и Турция, а между Русия и Европейския съюз.
Бързането за отмяна на визите за Турция е опасно. Турция не е готова за това. Европейците са уплашени от толкова много бежанци и са готови на големи отстъпки, само и само турците да сдържат на потока. Този страх се наслагва върху неизбежния идеализъм на застаряващата, но все още романтичен Европа.
Турците са добри в търговията. И винаги ще бъдат. Първо един компромис, после друг. И така до безкрай. Но това е проблем на европейците. Искат да плащат – да плащат. Това, което ни касае нас (руснаците – б.р.) е нашата сигурност. С бежанците на европейския континент дойдоха радикали. Някои от тях са граждани на европейски държави като Абдел-Хамид Абауд и Салах Абдеслам. И двамата (единият бе убит, а другият арестуван) са участвали в атентатите в Париж на 13 ноември.
Ако Брюксел обяви безвизов режим с Турция, опасността от проникване на джихадисти в Европа се увеличава. В самата Турция почти всяка седмица има атентати. На юг и югоизток продължават кюрдските бунтове. За да успокои обстановката, турската армия провежда операция срещу тях. Анкара се бои от устрема им към независимост – както от тези на нейна територия, така и в съседните държави.
И в такава обстановка Европа решава, че Турция отговаря на критериите за безвизов режим? Същият подарък, макар и малко по-късно, еврокомисарите са обещали на Украйна.
Турските власти периодично заявяват, че ако визите не бъдат махнати, няма да си сътрудничат с ЕС за бежанците. Европейците възприемат това болезнено и силно увещават турците. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск тези дни посети страната и показа удовлетвореност от условията в бежанския лагер, в който го заведоха. Дори каза, че „такова гостоприемство трябва да бъде давано за пример“. Туск възприе маниера на Ердоган и неочаквано повтори любимата фраза на турския президент: “Никой няма право да поучава Турция“.
Турция обаче ще иска още и още пари. Мащабите на сделката с Анкара стават ясни след прочитане на доклада на ЕС за разходите. В следващата година и половина Брюксел ще отдели 3 млрд. евро. Ако сумата бъде изразходвана до края на 2018 г., могат да бъдат отпуснати от 3 млрд. евро. Отделно за обработка на документите на щат ще бъдат назначени 600 души, 200, от които гърци. Още 400 ще бъдат разпределени в други страни-членки на ЕС. Нужни ще са и 400 преводачи плюс лекари, психолози и други специалисти. И това само по линия на държавния бюджет, без да се отчитат средствата, дарявани от неправителствените организации.
Президентът Ердоган никак не иска да се примири, че разходването на тези пари, които още не са събрани, ще бъде контролирано от европейците. Той иска те да бъдат преведени директно на Турция. Затова при всеки удобен повод с който и да е политик напомня колко много е похарчила Анкара за бежанците. И всеки път сумата се увеличава. Тези дни на среща с азербайджанския си колега Ердоган обяви, че само от държавния бюджет страната му е отделила за устройването на 3 млн. мигранти 10 млрд. долара. И още толкова са дали НПО-та.
Ердоган всеки път го повтаря. И търгът продължава. А турците умеят да се пазарят. Точно за това европейците няма как да им дават акъл. Но ако Европа загуби пазарлъка, тя ще загуби и своята сигурност.