Заради ситуацията в Украйна възникнаха сериозни разногласия между Русия, от една страна, и Страните-членки на ЕС – от друга. Въпреки това, европейските страни все още се нуждаят от руската енергия, а бюджетът на Русия- от валутни постъпления. Съхраняващата се незаменимост продължава да тласка временно скараните партньори един към друг. Възможно е идващата зима да успее окончателно „да помири“ Русия и ЕС.
Русия продължава да държи в газпромските си ръце около 1/3 от количеството газ, необходимо ежегодно на Европа.
През 2013г. руският газов монополист е доставил на ЕС повече от 160 милиарда куб. м. газ. На свой ред, именно европейският пазар осигурява 40% от годишния доход на „Газпром“.
Към настоящия момент Русия осъществява износ на газ за Европа по 5 маршрута. Строи се и 6-и – „Южен поток“, който е предназначен още повече да намали транспортната зависимост на Москва от политическата ориентация на Киев.
Така или иначе, повечето страни от ЕС получават руски газ. Следователно, европейците са зависими от него.
Въпреки това, след „газовите кризи“ през 2006 и 2009 г., ЕС реши да се заеме с диверсификация на доставките на синьо гориво. По-точно Европа започна да купува газ отвсякъде, докъдето беше в състояние да се добере: от страните в Северна Африка (48,5 млрд. куб. м.), от Иран и Азербайджан (13 млрд. куб. м.), от Катар (46 млрд. куб. м. втечнен природен газ).
Впрочем, Русия разполага с повече от 150 млрд. куб. м. Годишно – това безусловно я прави основния газов дилър за ЕС.
Всички съществуващи алтернативи на „руския газов дял“ в Европа са свързани с определени проблеми. Шистовият газ от САЩ би могъл да стопли европейските домове, но за транспортирането на необходимите огромни количества през Атлантическия океан трябва на двата континента да се построят терминали за втечнен природен газ. Малко вероятно е това да се случи в близко бъдеще. Необходими са големи инвестиции, които впоследствие ще се стоварят върху европейските потребители, в това число и върху промишлените предприятия. ЕС може и да не е във възторг от Русия, но затова пък евтината енергия напълно му допада.
За Кремъл е напълно оправдана стратегията за подписване на дългосрочни договори между потребителите от ЕС и доставчиците от Русия. Европейците са принудени да сключват защитени от политически рискове договори с „Газпром“, а при недостиг на газ от Москва веднага учтиво напомнят за може би главното условие на тези споразумения: „вземай или плащай“. ЕС е принуден да взема.
Очевидният изход за Русия е да търси алтернативни дългосрочни договори с други потребители. Това обяснява наскоро сключената голяма газова сделка между Москва и Пекин. Все пак към днешна дата Европа се нуждае от повече енергия, отколкото Азия.
Ситуацията безусловно се променя, но за кардиналната ѝ промяна ще са необходими може би години.
Следователно Европа и Русия трябва да си сътрудничат, за да осигурят енергийната безопасност на едната и доходите на другата, поне до момента, в който се намерят нови доставчици или се прокарат нови маршрути. Тази взаимна зависимост в крайна сметка ще сближи Русия и Европа, въпреки настоящата политическа демагогия.
Без ЕС Русия може да се сблъска със съществени съкращения на валутните приходи, а Европа без руския газ през зимата просто ще замръзне.
Източник: http://ruposters.ru/archives/9608