Всяка сутрин ставам и правя пет поклона пред портрета на Жан-Клод Юнкер и съчинявам химн във възхвала на ЕК и нейния неизтощим бюрократизъм. Вместо гимнастика – чета статия на български интелектуалец за евроатлантическите ценности и мислено, но достатъчно горещо, подкрепям борбата на украинските бандеровци за еврофондове. Закуската ми се състои от въздишки кога най-сетне американците ще пратят ядрени ракети на българска територия, за да ни отърват един път завинаги от мракобесното русофилство, кървавия ботуш на диктатора Путин и репресията на руската водка, която и десните интелигенти продажнически пият.
Заради това вчера бях изумен, потресен и разтърсен от изявлението на Росен Плевнелиев, който поръча на следващото правителство да строи „Южен поток“. Сърцето ми се сви проатлантически, а душата ми изстена като десебар, чул руския химн. Къде отидоха нашите ценности? Е, знаем, че евтиният руски газ покварява хората, защото им позволява да се топлят на ниски цени и така разваля отговорността им пред пазара. Нима президентът също мина в отбора на Путин и иска народът да стене под ботуша на порочната руска топлина? Кой е позволил на България да защитава собствени икономически интереси? Питали ли сме нашите биг-брадъри от Брюксел? Американската посланичка санкционирала ли е това изявление? Радан Кънев не се ли намръщи укорително, като го чу? Иво Инджев не замисля ли публично самоубийство?
Отдавам геостратегическото предателство на присъствието до Плевнелиев на австрийския президент Хайнц Фишер. Австрия – държава, по-малка от България, е сред най-големите радетели на газопровода. Така е, защото и австрийците са забравили изконните евроатлантически ценности, които предписват да стоиш на студено, но да си горд и гладен.
Усещам как пропадаме в евроатлантическата класация и сърцето ми се къса като на реформатор след реч на Борисов за връщане на мандата. Пусто, човек не може и да помечтае за рускиня – току-виж пожелае санкциите да паднат и влезе в разкол със себе си.
Автор: Александър Симов