Духът на православието и славянството

„За да победиш славяните, първо трябва да унищожиш православието. То крепи и сплотява славяните“, заявява Кисинджър преди много години.

Мислил ли е някога през XIV век- началото на мрачното турско робство Киприан и дали не се е борил за правата православна вяра в стара Русия? В тези  предвещаващи гибел години, ако на Запад животът все по- силно пулсира и се изявява навън, у нас всред общата несигурност и бедствия духът търси да намери покой и опора в себе си и в митичното съзерцание и единение, с божествената същност- единствена надежда и смисъл в световния хаос.

Всичко, което създал Евтимий Търновски в България- новият начин на изобразяването на човека в литературата, новият художествен стил, новите книги и правопис- скоро намира широк и благосклонен прием в Русия и добива по- нататъшно развитие. Проводници на това благородно влияние са много, но един от най- заслужилите с безспорно българският книжовник, ученик на Евтимий и бъдещ руски митрополит Киприан.

За него, Киприан, важното място, което заема в историята на руския народ е моето проучване.

Роден е около1336г. вероятно в Търново още от млад попада в големите културни средища на средновековна България и Византия. Монах в Килифаревския манастир, ученик на Теодосий Търновски и Евтимий. По- късно 1363г е в цариградския манастир „Св Мамант“ и прочутия Студийски манастир, където отсядат славянски духовници, между които и руски. Престоява 10 години в Света Гора. Достигнал върховете на тогавашното знание, прекрасно запознат със старобългарската култура и книжовни езици.

1373г е изпратен от Патриарха в Литовското княжество. От този момент, той свързва завинаги съдбата си с руския народ, на когото посветил цялата си творческа енергия, умение и знания, придобити в културните огнища на България и Византия. В тези години Русия преживява труден период- съпротива на обединителната политика на московските князе, тежка зависимост под властта на татарските земи от Литва и Полша. В тази обстановка през 1375г Киприан е ръкоположен от патриаршеския  събор за киевски митрополит и с право да заеме посковския митрополитски престол след смъртта на престарелия Алексей. Но Киприан се установява в Москва чак при новия московски княз Василий I.

Тридесет годишното управление на Киприан като Киевски, а след това и всеруски митрополит е забележително в много отношения:

  • Политическо, защото от както седалището на руските митрополити е пренесено на север- Владимир, Москва, за първи път руските земи фактически са били обединени в църковно отношение. В тежката обстановка на засилен външен натиск от изток и от запад в борбата за обединение църквата се оказала единствения представител на руското единство, преобраз на бъдещото политическо единство. Вече границите на руската църква съвпадали с границите на Русия.
  • Митрополит Киприан изиграл не малка роля за крупния успех на руската кауза. С голямо умение енергия и такт, той успял да укрепи властта си и единството на руската църква и да го съхрани до своята смърт.

Енергичният българин успял да постигне успехи и във вътрешното укрепване и изграждане на Московското княжество. С укрепването и обединяването на Русия в църковно отношение пораснал авторитета на Московското княжество и московските князе, създадени са условия за обединение, за утвърждаване авторитета на Москва.

В „Житие на митрополит Петър“, Киприан възхвалява бъдещия руски престолен град и неговото славно бъдеще.

В началото на XV век Киприан събрал в едно летописите не само на Москва, но и на твер, Новгород, Ростов, Рязан, Смоленск. В тях той включва известия за цялата руска земя.

Така след дълги години е отново възкресен образът на древната руска земя. „Повесть временньiх лет“ е първият летопис, създаден вече на обединени руски земи и Киевската държава обединява вече всички руски земи, преживява своя най- голям политически и културен разцвет.

Киприан живее във важен момент от развитието на руската народност. Изграждат се новите форми на културния живот в Русия, Москва е център на създаващата се общоруска култура на петнадесетото столетие.

Един от първите в новото зазоряване на руската култура е Митрополит Киприан. Високо образование, безкрайно трудолюбие и мястото, което заема в руското общество му отреждат забележителна роля в този културен процес.

Киприан схваща книжовната дейност като едно от своите първи задължения. Особеностите и нуждите на епохата, както в България, така и в Русия били еднакви. И подобно на Евтимий, той организира културните сили на Русия и се заел с редактирането на книгите.  Благодарение на това напрежение на силите и теоретичната мисъл на XV век руската книжнина е обогатена с богослужебни книги според южнославянските образци, както с преписи  направени в Русия, така и южнославянски оригинали, пренесени тук след установяването на турското подтисничество на Балканите.С това Киприан полага в Русия началото на идеята за ревизирането и „изправянето на богослужебните книги.

Киприан не бил само обикновен организатор и ръководител на книжовната дейност в Русия.

На неговата ръка се дължи преписът на съчиненията на легендарния атински епископ от I век Дионисиос „За небесната и църковна йерархия“. Следват преписът на „Псалтира“, „Часословец“, „Синаксар“.

Една от най- големите заслуги на Киприан е, че със своето оригинално литературно творчество съдейства за утвърждаването в Русия на новия южнославянски литературен стил, чийто най- виден представител е Евтимий.

Посланието на Киприан от 23 юни1378г до Сергий Радопежки и Фьодор написано на хубав руски език, става родоначалник на литературни произведения от този род.

В духа на новия литературен стил е написано и най- значителното литературно произведение на Киприан „Житие на митрополит Петър“.

До края на живота с Киприан неуморно се подвизава на културното поприще на древна Русия. Четири дни преди смъртта  си той написва прочутата „Прощална грамота“.

Митрополит Киприан заема важно място в историята на руския народ. Застанал на границата на две епохи, когато се изгражда руското политическо единство и се твори новата руска култура, той е  един от първите които направиха неоценим принос в полза на новото. Неговите съвременници отдават своята почит и благодарност за неуморния си труд и забележителното му дело: „С неговото благословение руската земя мир дълбок прие, православната Божа църква с одежда изтъкана свише се одея и с „изправянето“ на книгите и с неговото учение се светлее повече от слънчевите зари и се напоява като от вечно текущия извор“.

Вярата крепи идентичността към род и Родина, културата и литературата, историята и традициите. Безбройните земи на Кирил и Методий, чиито над 120 милиона жители повече от хилядолетие си служат с кирилицата се простират от Северния ледовити океан до Тихия океан- огромен „континент“ . всичко това възпитава в запазване на българския дух така, както са го правили нашите църковни възрожденци преди години. За православието нашите деди са слагали главите си на дръвник.

Българският народ е записал такива важни и знаменателни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога нещо в историята на общочовешкия напредък и, които трябва да възбуждат почит и уважение не само в душите на българското младо поколение, но на всеки честен, искрен и признателен славянин. Това внушава на народния поет Иван Вазов с двустишието в одата на „Паисии“.

„Че и ний сме дали нещо на светът и на вси славяни книга да четат!“

 

Изготвил: Павела Валентинова Петрова

ПГСАС „Ангел Попов“- град Велико Търново; IX  клас

Ръководител: Боряна Боянова Николчева