На 19 март 1945 г. след ожесточени боеве при р.Драва, българската армия отбелязва една от най-запомнените в историята военни победи. На този ден при унгарските села Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 1-ва армейска моторизирана дружина и 16-та пехотна дивизия, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от р.Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана.
Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия пише: „Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.
Славната Дравска операция
Втората световна война е към своя край, а България се оказва в конфликт с почти целия свят. След преврата на 9-и септември, новите управляващи се опитват да смекчат обстоятелствата и сключват примирие с Антихитлеристката коалиция.
В началото на 1945 г. Втори и Трети Украински фронт приближават Будапеща. За да защитити подстъпите към Берлин и Виена, Германското командване решава да предприеме контранастъпление. На пътя на атаката застава Първа българска армия с численост 130 000 души, която осигурява крайния южен фланг и тила на Трети Украински фронт. Задачата на българите е твърде отговорна, но те не разполагат с достатъчно модерно оръжие и имат едва 25 танка. Драматичната схватка с доскорошния съюзник – Германия, записва с кървави букви славната Дравска епопея, обезсмъртила имената на хиляди български воини.
Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.
Всяка пролет, заедно с възраждането на природата за нов живот, дъждът измива скромните войнишки паметници, южнякът ги погалва с ефирна ласка, а бели маргарити, зелена трева и алени макове растат край тях сякаш родният трибагреник им отдава почест.
Източник: