Копие до:
Комисията по културата и медиите в НС
Националния съвет за журналистическа етика
От журналисти и общественици
За обратна връзка: гр. София – 1330,
ул. Гюешево 83, сграда 2, ет. 0,
офис 011Б, Л. Данков
тел. 0888 67 18 50
ел. адрес: [email protected]
Сигнал за допуснати нарушения от: БНТ, БТВ и Нова ТВ
Уважаеми дами и господа,
През изминалата седмица по ефирните национални телевизии БНТ, БТВ и Нова ТВ бяха излъчени репортажи, в които соченият за разследващ журналист Христо Грозев и Роман Доброхотов изразяват внушения и твърдения по отношение на българския журналист г-жа Диляна Гайтанджиева, че е работила за секретно поделение на руското военно разузнаване.
Националната телевизия и bTV цитират Грозев, според когото: „българската журналистка е работила в „най-страшния отдел от руското разузнаване – съставен от убийци, хора, които имат за цел да елиминират опозиция, предатели, които не вярват в Кремъл и конкуренти по света“. Това е лична позиция на г-н Грозев. Медиите обаче не уточняват, че се дистанцират и не застават зад личните оценки на г-н Грозев, което ги прави съпричастни.
Прави сериозно впечатление, че в изявлението си пред БНТ г-н Грозев не привежда никакво съществено доказателство за твърдението си, а само, че отношението на Гайтанджиева с въпросния отдел „датират от 2017 година чрез неформално общуване през закрит чат в Туитър.“ Зрителят е поставен пред свършен факт да вярва на достоверността в изявлението на г-н Грозев пред медията, които се базират на негови евентуални наблюдения за „закрит чат в Туитър“. Още по-необясним е фактът, че в последващата новинарска емисия, в репортаж по темата БНТ не уточнява, че не разполага с предоставени доказателства от г-н Грозев за изнесените от него обвинения в национален ефир. Това, че от БНТ са потърсили мнението на г-жа Гайтанджиева не дава правото да бъдат разпространявани непроверени, манипулативни и внушаващи вина твърдения.
Идентичен е случаят и с репортаж на bTV, която преразказва репортаж на БНТ без дори да се позовава на източника.
Припомняме, че и трите телевизии са подписали Етичен кодекс на българските медии. От текстовете му става ясно, че трите национални телевизии са в нарушение на следните текстове:
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията;
В напрегнатата геополитическа ситуация, която раздели българското общество по отношение на войната в Украйна, считаме, че е нарушено и следното правило, зад което се подписват и трите национални телевизии, а именно:
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
А също и:
1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.
Обръщаме внимание, че г-жа Гайтанджиева вече реагира на твърденията на г-н Грозев като заяви, че същите са „грозна манипулация и клевета“ и, че ще търси правата си в съда.
Обръщаме внимание, че клеветата е престъпление от частен характер, според Наказателния кодекс, и е регламентирана в неговия чл. 147. Тя представлява разгласяване на позорни обстоятелства от едно лице за друго, като по този начин се уронва неговата чест и неговото достойнство пред обществото. В конкретния случай чрез разгласяване на непроверени твърдения през националните ни телевизии се предписва другиму престъпление.
В чл. 148 от НК е предвиден текст в категорията „обида“, според който същата е нанесена публично и е разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин.
Доколкото ни е известно, в БНТ има отдел за проверка на фактите. Интересно е, какво е проверил този отдел по конкретния случай и дали изобщо това е направено.
В крайна сметка, трите медии тиражират недоказани и злепоставящи друго лице твърдения.
В заключение припомняме член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) на ООН. Ето какво гласи той:
Член 19: Всеки човек има право на свобода на убежденията и на свободно изразяване на мнение; това право включва свободата да се придържа към мнение без чужда намеса и да търси, получава и разпространява информация и идеи чрез всякакви средства и независимо от границите. Правото на разпространение на информация е гарантирано и в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Този член утвърждава свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително правото да се получава и разпространява информация без намеса на публичните власти и независимо от границите.
Член 11 гласи: Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация 1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнение. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
Прпомняме и Правото на журналистите да не разкриват своите източници на информация, което е гарантирано в член 13, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).
Според тази разпоредба: „Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на доставчик на медийни услуги.“ Това означава, че журналистите имат правото да пазят в тайна своите източници, освен ако не е налице изключение, предвидено в закона. Тази защита е от съществено значение за свободата на словото и независимостта на медиите. Допълнително, член 10, т. 3 от ЗРТ постановява, че при осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от принципа за „запазване на тайната на източника на информация“. Тези разпоредби отразяват международните стандарти за защита на журналистическите източници, като например Препоръка № R (2000) 7 на Съвета на Европа, която призовава държавите-членки да гарантират правото на журналистите да не разкриват своите източници. Министерство на транспорта и съобщенията Важно е да се отбележи, че в определени случаи, като например при съдебни производства, може да се изисква разкриване на източници, но това трябва да бъде обосновано и да се извършва при спазване на законовите процедури и международните стандарти за защита на свободата на изразяване. България Като член на ЕС, България е длъжна да приведе националното си законодателство в съответствие с EMFA до август 2025 г. Това включва: Гарантиране на редакционна независимост и защита на журналистическите източници.
Призоваваме СЕМ да излезе със становище и ако е необходима санкция към трите национални телевизии и да не потулва с мълчание скандала. Мълчанието на Съвета може да се приеме за тенденциозно отношение, пристрастие и съучастие.
Връзки към материалите:
https://bntnews.bg/news/hristo-grozev-pred-bnt-balgarska-zhurnalistka-e-uchastvala-v-dezinformacionni-kampanii-na-gru-1341187news.html
https://btvnovinite.bg/bulgaria/hristo-grozev-diljana-gajtandzhieva-e-balgarskijat-zhurnalist-rabotil-za-gru.html
––––
webshelf.eu+1Digital Strategy+1
Ciela+4Ciela+4Lex.bg+4
CopyRights.BG+2Българското прецедентно право+2Lex.bg+2
03.06.2025
С уважение:
Валентин Кардамски
Соня Момчилова
Страхил Ангелов
Петър Волгин
Мартин Карбовски
Недялко Недялков
Александър Симов
Юлия Ал-Хаким
Розалина Евдокимова
Дора Чичкова
Нина Хамилтън
Елена Кодинова
Мариян Иванов
Любомир Данков