– Изненадаха ли ви размириците в Македония? Има две линии – едната е антикорупционна, другата е майданска, протестърска. Третата е много по-сериозна – Армията за национално освобождение (АНО), предимно с военни сили от Косово атакува, има и жертви. Може ли този конфликт да се разрасне и от какво е породен той?
– Вие споменахте двете страни от една и съща линия. Тези, които провокират конфликта в Македония, работят със своята клиентела по двете направления – косовската – защото добре знаете, че поне от началото на 90-те г. „албанският фактор“ е взет на въоръжение от Държавния департамент за контрол на Балканите. А който контролира албанците, с тяхната експанзия – демографска и т. н., той поставя в шах само с един ход на албанската пешка няколко държави – Черна гора, Сърбия, Македония, Гърция, индиректно и България. Така че тук няма никаква изненада, няма две линии – става въпрос за абсолютно комбинирано усилие.
От друга страна, дочувам, че специалистите по „цветни революции“ вече са се изнесли в Скопие да организират „народни протести“, но бързам да кажа и трето. Дума да няма, че режимът на Груевски е един типичен балкански авторитарен режим. Но ако перифразирам думите на Георги Димитров – то къде клиентелата на Балканите не е дива и варварска? Така че какво може да се каже повече по този въпрос!
– Нека припомним какъв беше конкретният поводът за размириците.
– Конкретният повод беше убийството на протестиращ срещу правителството на Груевски заради инсинуациите срещу лидера на опозицията Зоран Заев, който е изправен пред две алтернативи – или да влезе в затвора по обвинение в корупция, или да повдигне въпроса с подслушването от страна на властта и вследствие на което се стигна до сблъсъци. Нищо ново, все едно че говорим за България в момента. Но въпросът е, че тези сблъсъци станаха много бързо, внезапно, с огромно ожесточение и ескалираха. Сходствата с киевския почерк или този от площад „Тахрир“ са повече от очевидни, явно се работи по един и същ наръчник.
Веднага бързам да кажа, че в Македония съществуват огромни обективни причини за социален, политически и всякакъв друг взрив. Но такива причини същестуват и в Албания, в Украйна, в Босна, съществуват и в България. В зависимост дали този режим е клиентела на геополитическия център или не – тези демографски, политически, икономически или всякакви други напрежения, могат да бъдат нивелирани по някакъв начин или напротив – да бъдат взривени. Тук се работи по принципа на геополитическото взривяване. И каква е причината за всичко това? Ами разбира се „Турски поток“.
Македония в момента ще играе тази роля, която играе България в опитите да бъде дестабилизирана Русия, в частност нейният проект за износ на газ в западно направление. Кой знае защо едновременно с размириците в Скопие пристигна висш американски държавен чиновник в Гърция, който предлага контравариант на „Турски поток“. Тоест въпросът е да сринете цялата линия, като дестабилизирате Македония, защото „Турски поток“ не може да мине отникъде. По същия начин не беше нужно да дестабилизирате Унгария или Сърбия, беше нужно да дестабилизирате България, което беше сагата, наречена „протести“ от последните три години.
– А има ли някакъв намек към Сърбия, защото видяхме сближаване между Сърбия и Русия?
– Така е. От една страна, режимът на Груевски се ползва с неявната подкрепа на Белград – Македония все още не е еманципирала се страна от света, няма какво да се лъжем. Просто на македонска територия се сблъскват сръбско-руският фактор и американско-албанският съответно. Те работят за своите клиентели на терена. А какви са интересите на т.нар. македонци, това е последното нещо, което вълнува някого, както и интересите на българите, разбира се, или някой друг. Целта е невралгичната точка Македония да бъде взривена, за да не може „Южен поток“ да мине оттам и така да се обезсмисли целият проект.
– Това дългосрочна политика на Америка на Балканите ли е или е приоритет на една от управляващите партии? Обикновено когато дойдат на власт демократите, се случват такива работи.
– Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. За мен беше изненада това, което известният руски журналист Леонтиев заяви преди известно време – че е взето окончателно решение по руския въпрос – Русия да бъде срината. Но както знаете, англосаксонците никога не воюват челно, те винаги използват „тактиката на анакондата“ – постепенно пресичане на всички кръвоносни системи, които могат да захранват руския военен и политически организъм с последващо взривяване отвътре и след това транжиране на жертвата. Справка – Югославия от 90-те години. Очевидно такъв сценарий се готви и за Русия. И очевидно Русия сега може да се противопоставя на този сценарий, търсейки алианс с Китай и Индия и, естествено, в собствената си икономика и общество.
Дали това е решение на част от американския елит или всъщност става дума за общо геополитическо решение – тук могат само да спекулират. Съществуват две версии. Едната е, че кръговете, гравитиращи около Демократическата партия, т. нар. ястреби, са по-скоро инициаторите на т. нар. окончателно решаване на руския въпрос. Но аз не споделям и някои розови надежди на част от руските коментатори, както и от моя български колега Валентин Вацев, че като дойдат републиканците на власт, те ще влязат в руслото на реалполитика и тогава ще се стигне до уталожване на проблема. Не. Ликвидирането на Русия като геополитически фактор е за запазване на еднополюсния свят и на статуса на Америка като такава. Но Америка не може да бъде такава, ако Русия продължи да се движи към геополитическа еманципация.
– Има ли пряка заплаха за България от това, че при съседите започват размирици?
– Да, има. Първо, нашите американски ментори нямат никакво доверие в сега управляващата клика, въпреки че тя изпълнява даже това, което не й е поискано. Но те й нямат доверие, защото това е именно клика, клиентела, която също така може и да ги предаде. Поради това според мен тук ще се разиграе сложна комбинация от външен натиск и вътрешно дестабилизиране, за да бъде контролирана територията точково. Всеки знае, че Македония е болезнен въпрос за България, дори след 70 г. уталожване на т.нар македонски въпрос. Образно казано, три и половина милиона българско население има своите корени там и това е важен въпрос за България – в момента латентен, но той може да се взриви във всеки един момент.
Второ, размирици в Македония, които очевидно ще преминат по системата гражданска плюс етническа война или нагнетяване на напрежение в по-мекия случай, които неминуемо ще рефлектират в бежански вълни, пряко или косвено ангажиране на България с развиващото се в Македония. Което означава, че България постепенно ще бъде засмукана в една нарастваща криза на дестабилизация.
– Направи ми впечатление, че Европейският съюз не реагира адекватно. За българската да не говорим.
– Все пак нека говорим за съществуващи неща…
– Европейският съюз очевидно има проблем. Защо това не стана първа новина в европейските медии и не предизвика реакция?
– Защото няма Европейски съюз, прощавайте, че го казвам директно. Но когато нещата опрат до реален конфликт, реален сблъсък, кой отиде в Минск? Лидерите на двете единствени държави, които могат да вземат някакви решения – Германия и Франция. Европейският проект е изпята песен. Дали той ще се гърчи в една друга форма, дали ще съществува в някаква проформа или в концентрични или други кръгове, той приключи като проект. Той изпълни добре своята роля за усвояване на източното пространство след падането на комунизма и опря до жизнения, геополитически лимес на Русия. Европейският съюз изпълняваше ролята на момче за мръсни поръчки и в трите случая – говоря за Югославия, за Украйна, предполага се и за Западните Балкани.
– А според вас реалистична ли е идеята за „велика Албания“ в рамките на този Европейски съюз?
– Албанският фактор е също толкова дестабилизиращ и се използват автентични проблеми, както да речем по същия начин се използват в Украйна. Използва се, ще прощавате за неполиткоректния израз, албанският примитивизъм и демографския бум там. Този народ се намира всъщност там, където българите са се намирали в средата на ХIХ век, в детството на своето раждане като нация с всички произтичащи от това последици. Някой някъде правилно е преценил аналитично, че тази малка регионална бомба може да бъде използвана по предназначение в голямата геополитическа игра.
– Мой приятел по повод на тези конфликти ми изпрати снимка на една огромна американска база до Македония и до Сърбия.
– Това е най-голямата база в Европа. Твърдят, че погледната от космоса, тя е единственото голямо осветено петно в центъра на Балканите.
– Тоест имат важна стратегическа цел и я използват.
– Точно така.
– Каква е вашата оценка за деветомайския парад в Москва. Коя от двете гледни точки споделяте – Путин беше изолиран или Путин демонстрира увереност и сила?
– Аз не знам кой кого изолира, след като видях две трети от човечеството на Червения площад. Техните представители бяха там, справка – президентите на Китай и Индия – половината от населението на земята. Това, че „грандиозната“ сила България не беше представена, е добре – все пак това беше празник. Но онова, което ме порази и буквално ме хвана за гърлото, не бяха дефилиращите войски или техника, беше оная особена синергия – внучетата на победителите от войната и останалите живи техни дядовци и баби, които хванати ръка за ръка стояха и гледаха парада. Това показва, че този народ никога няма да падне на колене, независимо от собствените му управници или геополитическите предизвикателства.
– Отношението към Русия се разделя по прочита на нейното минало. Хората не могат да приемат, че диктатор като Сталин, освен че е избил 20 млн. руснаци, се явява и като победител в тази война. Как може да се събере всичко това в едно и защо ние не можем като руснаците да отделяме едното от другото?
– Сложно е. Нека го кажем така – дали е избил 20 млн. руснаци, е най-малкото спорно (не се опитвам да омаловажавам чистките или жертвите на ГУЛаг), но едностранните черно-бели картини са много примитивни. Нещата трябва да се гледат комплексно и с оглед на историческия контекст.
Ще кажа нещо, което може да прозвучи кошмарно за нашите нежни евроатлантически уши: ако не беше сталинския режим, сега Русия щеше да бъде победена страна и тор за „избраната“ раса. Нито един друг режим не можеше да мобилизира руския потенциал, за да се справи с това. Цената беше чудовищна и кървава, но не може да бъде отделена от сталинската система, която беше създадена. Да, с чудовищни средства, с кървави средства, но това е насилие, което е концентрирано в рамките на 15-20 години.
Това, което казва Чърчил, а го цитира куцо и сакато, без да го е чело, е, че той е заварил една страна с дървеното рало, а я оставя с атомната бомба, а по-късно и с космическите изследвания. И това се дължи на сталинския режим. А такива скокове в историята не могат да станат безкръвно. Ако това е насилие, компресирано в рамките на 15-20 г., какво е онова, голямото насилие, което се нарича експанзия на световния западен проект и капитализъм, и е разтегнат в рамките на 500 години? И някак си геноцидът и насилието не личат. Но то е същото.