Русия няма да има и никога не е имала такива ненавиждащи я, завистници, клеветници и даже явни врагове, като всички тези славянски народи, веднага след като Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае тяхното освобождение! И нека не ми възразяват, не оспорват, не ми крещят, че преувеличавам и, че ненавиждам славяните! Аз, напротив, много обичам славяните, и няма да се защитавам, тъй като зная, че всичко, именно, точно така ще се сбъдне, както го казвам, и не заради ниския, неблагодарния характер на славяните, съвсем не, – техният характер в този смисъл е като на всички останали, – а заради това, че такива неща в Света, не могат да се случат по различен начин.
Няма да се разпространявам, но зная, че ние не трябва да искаме благодарност от славяните, за това трябва предварително да се подготвим. След освобождението си, те ще започнат своя нов живот, повтарям, именно с това, което ще си изпросят от Европа, от Англия, Германия, например, гарантиране и защита на тяхната свобода и въпреки, че в обществото на европейските държави ще бъде и Русия, но те именно в защита от Русия ще постъпят така. Те непременно….., ще се обявят и ще се убедят в това, че те не дължат на Русия ни най-малка благодарност, напротив, че при сключването на мир, благодарение на европейската общност, те едва са се спасили от властолюбието на Русия, и без намесата на Европа, отнемайки ги от турците, Русия би ги погълнала веднага, заради амбициите си за разширяване на границите и основаване на велика Общославянска империя от поробените славяни, за жадното, хитрото и варварско великоруско племе. Дълго, много дълго, те няма да са в състояние да признаят безкористността на Русияи великото, святото, нечуваното в света издигане на знамето на най-великата идея, от тези идеи, с които човекът живее и без които човечеството, ако тези идеи престанат да живеят в него – ще се вцепени, осакати и умре в язви и безсилие. Днешната, например, всенародната руска война, на целия руски народ, начело с Царя, насочена против извергите, за освобождение на нещастните народи – тази война разбраха ли я накрая славяните, как мислите вие?
…………………………………………
Но за сегашния момент аз няма да говоря, при това, ние все още сме нужни на славяните, ние ги освобождаваме, но след това, когато ги освободим и те по някакъв начин се устроят – ще признаят ли войната за велик подвиг, предприет за тяхното освобождение, решете сами? За нищо на света няма да признаят! Напротив, ще представят като политическа, а след това като научна истина, че ако я нямаше през всичките сто години освободителката – Русия, те отдавна сами щяха да съумеят да се освободят от турците, със свои сили или с помощта на Европа, която също, ако я нямаше на света Русия, не само не би била против тяхното освобождение, но и самата тя е щяла да ги освободи. Това хитро учение, навярно съществува у тях и днес, а впоследствие то неминуемо ще се развие в научна и политическа аксиома. Освен това,дори за турците ще говорят с повече уважение, отколкото за Русия. Може би цяло столетие, или даже повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; те ще се докарват пред европейските държави, ще клеветят Русия, сплетничат и интригантстват против нея. Аз не говоря за отделни лица: ще има такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Те ще разберат нейното величие и цялата святост на делото на Русия и великата идея, чието знаме, Русия ще издигне в човечеството. Но тези хора, особено в началото, ще бъдат такова жалко малцинство, че ще бъдат подложени на насмешки, ненавист и даже на политически гонения. Особено приятно ще бъде за освободените славяни да изразяват и тръбят пред целия свят, че те са образовани народи, притежаващи висша европейска култура, докато Русия е варварски, мрачен северен колос, нямаща чиста славянска кръв, гонител и ненавиждаща европейската цивилизация. У тях ще се появят от самото начало конституционно управление, парламенти, отговорни министри, оратори, речи. Това безкрайно ще ги утешава и възхищава. Те ще се упояват, четейки за себе си в парижките и лондонските вестници телеграми, известяващи целия свят, че след дълга парламентарна буря е паднало, накрая министерството в България и е съставено ново, от либералното болшинство и че някакъв техен Иван Чифтлик, се съгласил накрая да приеме портфейла на Премиер на Министерския съвет. Русия сериозно трябва да се подготви за това, че всички тези освободени славяни с упоение ще се втурнат към Европа, за сметка на своята личност ще се заразят от европейските форми, политически и социални и по такъв начин ще трябва да преживеят целия дълъг период на европеизация, преди да постигнат поне нещо в своето славянско значение и в своето особено славянско призвание в измеренията на човечеството.
Помежду си, тези съседи вечно ще се карат, вечно ще си завиждат и създават интриги един против друг.
Разбира се, в мигове на някаква сериозна беда, те всички непременно ще се обърнат към Русия за помощ. Колкото и да ненавиждат и клеветят Русия пред Европа, флиртувайки с нея и уверявайки я в любов, те винаги инстинктивно ще чувстват (разбира се, в моменти на беда, не по-рано), че Европа е естествен враг на тяхното единство, била е и винаги ще остане и, че ако те съществуват, това се дължи на присъствието на един огромен магнит – Русия, която неудържимо ги привлича към себе си, така че да се запази тяхната цялост и единство.
Ще има и такива моменти, когато те ще са в състояние съзнателно да се съгласят, че ако я няма Русия, великият източен център и великата притегателна сила, то единството за миг ще се разпадне, разсее и даже самата националност ще изчезне в европейския океан, както изчезват няколко отделни капки вода в морето.
За Русия за дълго ще остане грижата да ги помирява, вразумява и даже, при случай, да вдига заради тях меч. Разбира се, поставя се въпросът: в какво се изразява изгодата за Русия, заради какво Русия воюва за тях сто години, жертвала е своята кръв, сили, пари? Затова ли , за да пожъне толкова малка, смешна ненавист и неблагодарност?
Разбира се, че Русия винаги ще съзнава, че тя е центърът на славянското единство, че ако славяните имат свободен национален живот е заслуга на Русия… А каква полза има за Русия това съзнаване, освен труд, досада и вечна загриженост?
Ф.М. Достоевский ДНЕВНИК ПИСАТЕЛЯ Ежемесячное издание 1877 г.
vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Dostoevskij