Путин е обявен за враг на САЩ, трябва да го чуем, коментира режисьорът
Човешкото лице на руския президент разкрива книгата „Интервюта с Путин“, която събира записите от десетки срещи между изтъкнатия американски кинорежисьор и документалист Оливър Стоун и президента на Русия Владимир Путин.
Разговорите протичат с прекъсвания в продължение на повече от две години, в които екипът на режисьора получава безпрецедентен достъп до лидера. В тези уникални изповеди за първи път руският държавен глава е подложен на „кръстосан разпит“ и отговаря на всякакви въпроси, без ограничение в темите и формулировката им. Разговорите се водят като между равни, в неформална обстановка. Президентът е заснет да тренира на крос тренажор, след като е играл хокей, докато храни коня си…
Идеята за интервютата се раждат по време на първото пътуване на Стоун до Москва за среща с Едуард Сноудън, за когото също снима филм. Първото интервю с президента Путин е от 2 юли 2015 г., а последното – от 10 февруари 2017-а, след встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом.
Документалният филм в четири части, базиран върху тези интервюта, бе излъчен през юни и в САЩ, и в Русия. Издателство „Милениум“ сензационно издава книгата съвсем скоро след тв премиерата на лентата по телевизия „Шоутайм“, която е част от корпорацията СBS.
Заснетият документален материал естествено като обем надхвърля лимитите за филм и голяма част от него не стигна до екрана. В книгата обаче разговорите са публикувани без съкращения. Тя съдържа с 40% повече информация от лентата и представлява пълната стенограма от срещите. По този начин „Интервюта с Путин“ дава възможност на читателя да се запознае в дълбочина както с дискутираните проблеми, така и с отношението на руския лидер към тях.
Стоун без притеснение поставя въпросите за отношенията между Русия и САЩ, за обвиненията в намесата на руски хакери в последната предизборна кампания в Щатите, за действията на Русия в Сирия и спрямо „Ислямска държава“, за конфликтите в Близкия изток, Кавказ, Украйна и Средна Азия, за разговорите му с Клинтън, Джордж Буш, Барак Обама и Тръмп, както и редица лични въпроси, които варират от навиците и предпочитанията му до най-интимни страни на неговия живот.
Оливър Стоун е интервюирал редица противоречиви личности от цял свят – израелският лидер Бенямин Нетаняху, покойните вече държавни глави на Куба и Венецуела – Фидел Кастро и Уго Чавес и други политици – и винаги се е стремял да бъде обективен и честен.
Режисьорът е изявен критик на американската външна политика. Тезите му са залегнали и в книгата „Премълчаваната история на САЩ“, написана в съавторство с историка Питър Кузник, която у нас е тиражирана също от „Милениум“. В нея авторите подлагат на съмнение всички изконни митове на американизма и рушат националните икони.
Стоун е автор на над 25 игрални и документални филма, носител е на четири награди „Оскар“ и други престижни кино отличия.
„През 1977-а журналистът Дейвид Фрост единствен интервюира Ричард Никсън след аферата „Уотъргейт“. Четиресет години по-късно на мен се пада жребият да задам всички неудобни въпроси на Владимир Путин. Ако той е най-големият враг на Америка, поне трябва да чуем и неговата гледна точка.“ Така очертава целта на проекта си режисьорът.
„Това е психология“ – Путин „има някаква ментална власт над САЩ. Създава се една такава истерия, параноя“, заявява Стоун в интервю за „Росийская газета“ след излъчването на филма. Той изтъква, че руският президент „доста си пати в този живот“ от различни критики. „Трудно ще откриеш друг такъв злодей. Как може да си съчетание от Хитлер и Сталин, при това и най-богатият човек на света. Просто Супермен“, казва с ирония режисьорът. Личните му впечатления от Путин са, че е „харизматичен, учтив, човек с обаяние“, държавник, който „не се стреми към експанзия на Русия“. „Мистър Путин е един от най-важните световни лидери и тъй като САЩ го обявиха за свой враг, един велик враг, много е важно да чуем какво иска той да каже“, изтъква Стоун.
Преводът от английски на „Интервюта с Путин“ е на Татяна Чипева.
***
Трогателен момент от първото интервю е разказа на Путин за смъртта на по-големия му брат, починал на 3-годишна възраст по време на Втората световна война. Гробът му бил открит едва преди години и Путин го е посетил не отдавна. Президентът споделя и за своя дядо, който бил готвач на Ленин и Сталин. Разкрива героична история от окопите, предадена му от неговите родители, в която дядо му, след като бил принуден да стреля в австрийски войник, прицелил се в него, по време на Първата световна война, отива и превързва раната му.
За началото на кариерата си в КГБ, Путин си спомня: „разпределиха ме там и аз бях длъжен да отида. Но също така и исках да отида. Нещо повече – аз влязох да уча право, защото исках да работя за КГБ. И още докато бях ученик, отидох сам в щаба на КГБ в Ленинград и ги попитах какво трябва да направя, за да работя при тях. И служителите тогава ми казаха, че трябва да завърша висше образование и най-добре да е право. Затова и кандидатствах тази специалност.“
За ролята на Горбачов в Перестройката мнението му е двупосочно – „…неговата заслуга се състои в това, че е усетил тази нужда от промяна. И че се опита да промени системата. А как да се предприеме такава радикална промяна и в същото време да се съхрани страната? Това е нещо, което тогава никой не е знаел – включително и Горбачов. И така те подтикнаха страната към разпад. Горбачов не е разбирал какво трябва да се прави, какви са били целите му и как да ги постигне. Но той беше човекът, който направи първата стъпка, давайки свобода на страната, и това беше исторически пробив.“
За времето на промените казва: „руската социална система бе напълно унищожена. Цели клонове на икономиката престанаха да функционират. Здравната система бе разрушена, войската бе в окаяно положение и милиони хора живееха под линията на бедността. Чувал съм доста критики по мой адрес, че съжалявам за краха на Съветския съюз. Но трябва да ви кажа, че за един миг двайсет и пет милиона руснаци се оказаха в чужбина след разпадането на СССР. В друга страна. Това е една от най-големите катастрофи на двайсети век.“
Не отрича провокативното твърдение, че Елцин е бил алкохолик, но и умело подчертава качествата му: „Той, като всеки един от нас, имаше своите проблеми, но също така и силни страни, една от които бе, че никога не се опитваше да избяга от отговорност. Той знаеше как да носи отговорност, въпреки че със сигурност е имал своите демони. И това, което казвате, е вярно. Не е тайна. Такава е реалността.“
Оценява изкачването си до кормилото на властта като изненада за самия себе си: „Историята е наистина любопитна. Както казахте, аз се преместих в Москва от Ленинград през 1996 г. И като цяло в Москва не разчитах на кой знае каква силна подкрепа, нямах контакти. Пристигнах през 1996 г., а на 1 януари 2000 г. вече бях изпълняващ длъжността президент. Направо невероятно!
Но трябва да ви кажа, че наистина не съм имал някакви специални взаимоотношения нито с Елцин, нито с екипа му.“
Споделя, че никога не си позволява да краде от точно определеното си време за сън, което Стоун отчита като „желязна дисциплина“: „Ако не я притежаваш, трудно ще свършиш каквото и да било. Ако не си дисциплиниран, няма да имаш достатъчно сили да се справиш дори и с текущите въпроси, а какво остава за стратегическите! Трябва да си постоянно във форма.“
Не приема на драго сърце комплименти за управлението си, а внимателно уточнява до каква степен е успял в едно или друго отношение: „Не е точно така. Не съм спрял приватизацията – просто исках да я направя по-честна и по-равнопоставена.“