Както стана ясно, водния пласт на Калифорния, който се охранява от федералното законодателство и от щатските закони, е силно замърсен. Експертите говорят за сериозна опасност за здравето на хората. Управлението на водните ресурси на Калифорния изпрати в агенцията за защита на околната среда писмо, в което съобщи, че във водоносния пласт на Централна Калифорния са били изхвърлени незаконно около 12 милиарда литра отпадъчни води, съобщи Russia Today.
Половината от пробите вода, взети от осем водни кладенци, показаха крайно високо ниво на арсен – известно канцерогенно вещество, а също и талий, който влиза в състава на отровата за мишки. Степента на замърсяване засега не е установена, но управлението заяви, че 19 други кладенци може да са допринесли за сегашното замърсяване.
По данни на Центъра по биологично разнообразие, тези находки свидетелстват за сериозни недостатъци в контрола над съблюдаването на мерките по защита на жителите и природата в Калифорния. Безусловно, за да се определи реалното ниво на замърсяване, ще трябва да се проведе сериозно изследване. Ясно е, обаче, че причина за попадане на тези вещества във водоносния пласт е фракинга и процесите около него.
Специалистът по въпросите за защита на околната среда професор Ричард Щайнер счита, че правителството отделя недостатъчно внимание на последствията от фракинга.
„Скорошно изследване в Калифорния потвърждава, че фракингът може да доведе до силно замърсяване на подпочвените води. Важно е да се отбележи, че в този щат е имало нелегално изхвърляне на отпадъчни води, което е довело до мащабно отравяне на разположените в съседство водоизточници“, разказа Щайнер.
Той също поясни, че това е първия случай когато правителството потвърдило информацията за замърсени подпочвени води в резултат на фракинг. „Това се случи в Калифорния – щат с достатъчно строги правила в областта на защитата на околната среда и здравеопазването, а също и със сериозен правителствен надзор. Ако фракингът е довел до такива последствия в Калифорния, представете си какво би станало ако това се бе случило в Северна Дакота или в друг американски щат или в която и да е страна по света, където правителствения надзор е по-малко ефективен“, добави експертът.
Какво е шистов газ?
Геоложките въглеводородни формации са създадени при специфични условия от органични съединения на морски седименти. Част от въглеводородите се намират в т.нар. шистови скали (група метаморфни скали, отличаващи се със слоеста структура и наличието на редица минерали като силикати, хлорити, кварц, талк, графит и други). За разлика от конвенционалния петрол и газ, които се намират в порести и разпукани земни пластове, което ги прави много по-лесни за добиване, неконвенционалният петрол и газ в шистовите слоеве са складирани в миниатюрни пукнатини и порести „джобове”. Тези скали се характеризират с изключително ниска пропускливост, залежите на единица обем в тях са малки в сравнение с конвенционалните и са разпръснати на големи площи от десетки хиляди квадратни километри. Освен това поради ниското съдържание на въглеводороди в майчините скали, добивите са по-малки, а специалните технологии, които трябва да се използват ги оскъпяват допълнително, защото изискват огромни количества вода и вкарването на химикали като добавка.
Технологията хидравлично разбиване
Технологията представлява впръскване под огромно налягане (до 1000 атмосфери) чрез сонди на милиони литри вода, смесена с над 600 токсични химикала (голяма част от които с доказано канцерогенно действие), на голяма дълбочина в земните недра (1.5 до 6 км) с цел разкъсване на шистовите пласти и освобождаване на съдържащия се там природен газ (източник на картата: в-к „Капитал“). Хидравличното разбиване в комбинация с хоризонтално сондиране дава възможност да се добива газ от резервоари, които досега са се считали за изключително трудно достъпни. Сондата образува отвор, след което дълбоко в него се създават пукнатини. Благодарение на впръсканата под голямо налягане т.нар. фракинг течност пукнатините се разширяват и разпространяват в скалата и така се увеличава площта, от която може да бъде извлечен природният газ. Като стабилизатор в инжектираната фракинг течност често се използва пясък, за да се предотврати затварянето на пукнатините след първоначалното инжектиране. Оставяйки пукнатините отворени, става възможно освободеният чрез разбиването газ да тръгне нагоре по кладенеца. Газът излиза от кладенеца заедно с отработената вода, отделя се от нея и се складира в резервоари, откъдето се вкарва в газопреносната мрежа.
Всяка газодобивна компания създава своя фракинг течност, съдържаща различни комбинации от химикали. Доклад на Комитета по енергетика и търговия на американската Камара на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ), озаглавен „Химикали, използвани в хидравличното разбиване”, установява, че между 2005 и 2009 г. четиринадесетте водещи газодобивни компании в САЩ са използвали над 2500 продукта за хидравлично разбиване, съдържащи 750 химикала. Някои компоненти са широко разпространени и обикновено безвредни, като например сол и лимонена киселина. Други са изключително токсични, като например олово и бензен. Бензенът има доказано канцерогенно действие. Други 28 химикала, използвани във фракинг течностите, са доказани или възможни канцерогени, са установени замърсители на питейната вода или са опасни замърсители на въздуха. Най-използваният химикал във фракинг течностите е метанол – опасен замърсител на въздуха. Наскоро в Германия аварират сонди на американската компания Exxon Mobil, разположена в Долна Саксония. Изтекъл бензен е намерен в питейната вода наблизо. В кръвта на човек, живеещ близо до една от сондите, също е установено наличие на бензен.
В световен мащаб шистов газ се добива в последното десетилетие в САЩ, където технологията вече е довела до непоправими щети за питейните води, околната среда и здравето на хората. Същевременно наскоро Американската Служба за информация в енергетиката обяви, че залежите на природен газ в шистовите пласти са многократно по-малки от бомбастичните прогнози, обявявани от газодобивните компании, и намали с близо 80% официалната си прогноза за шиста Марселъс в САЩ.
Рисковете за България
Рисковете за Североизточна България и питейната вода на гражданите в този регион при използване на хидравлично разбиване за проучване и добив на шистов газ са огромни:
• Сондажите биха преминавали през площта на най-големия за България и основен за цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието източник на вода – огромното подземно водно тяло Малм-Валанж. Съществува реална опасност от замърсяване на питейната вода и водата, която се използва в селското стопанство, с газ, амонячни съединения и радиоактивни вещества, които се освобождават при разпукването, както и с множеството химикали, използвани при самия хидравличен удар за извличане на газа. В екстремни случаи замърсяването на подпочвената вода с метан може да доведе до експлозия на разположени в близост до сондата сгради. Замърсяването с калиев хлорид води до осоляване на питейната вода в близост до газовите кладенци.
• Технологията изисква използването на огромни количества вода – няколко милиона литра вода за всеки газов кладенец, което значително ще ощети водните ресурси на района (който и без това не е богат на водни ресурси), тъй като отработената вода е негодна за употреба поради опасните химикали в нея и липсата на технология за пречистването й. Тази вода се съхранява в наземни резервоари в близост до сондажите, където могат да се получат разливи. Между 30 и 50% от използваната вода, примесена с химическите добавки, остава завинаги под земята, като никой все още не е наясно какви ще са дългосрочните ефекти от това.
• Хидравличният удар, който причинява подземните разпуквания, необходими за освобождаване на шистовия газ, може да провокира земетресения, особено в сеизмично активни райони.
• Разполагането на необходимата за извършването на сондажите инфраструктура – огромни верижни машини, изправяне на кули и др., и транспортирането на необходимата вода и химикали с цистерни ще унищожи пътната мрежа и земеделски земи. За гъсто населен район като Североизточна България това ще е истинска катастрофа, още повече, че един кладенец бързо се изчерпва, защото шистовите скали могат да се разбиват само в ограничен периметър, което налага пробиването на много кладенци и съответно резервоари за отработените води.
• Неправилното циментиране и обшивка на газовите кладенци също може да доведе до замърсяване на питейната вода и нежелани въздействия върху околната среда.
• Опитът от САЩ показва, че инциденти от най-различен характер са често срещани – записаните нарушения на законовите изисквания са около 1-2 % от всички разрешителни за сондиране.
ПЕТИЦИЯ ЗА СПИРАНЕ НА ТТИП / Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции /
Stop TTIP Alliance, съставен от над 250 организации, реши, чрез Европейска гражданска инициатива, да започне международна петиция, валидна в рамките на Европейския съюз, с която да се противопостави на сключването на търговските споразумения ТТИП и СЕТА.
Целта е да се съберат 1 милион подписа от цяла Европа, от които 25 000 от България!
Процесът на събиране на подписи започна от 7 Октомври 2014 г и ние Ви каним да се присъедините с подписа си тук: http://stop-ttip.org/balgarski/