На 8 януари 2015 г. се навършват 137 години от Освобождението на Казанлък от османско робство. От 11часа в Девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък ще бъде отбелязано историческото събитие със заупокойна молитва за загиналите войни. На 9 януари ще бъде отбелязана и 137-та годишнина от боевете при Шипка и Шейново. За историческите събития, свързани с тази дата, за историческата памет на поколенията и тяхното възпитание в дух на патриотизъм, разказва директорът на НПМ „ Шипка – Бузлуджа“ Данчо Данчев, в интервю за Радио „Фокус“
Фокус: Господин Данчев, навършват се 137 години от Освобождението на Казанлък от османско робство, както и от боевете при Шипка и Шейново. Какви са историческите факти на случилото се на 8 и 9 януари преди 137 години?
Данчо Данчев: На 8 и 9 януари отбелязваме края на една трудна освободителна война – Руско-турската война от 1877 -1878 година. По стечение на историческите обстоятелства в Казанлъшкия край са водени едни от най-важните и бих казал, едни от най-ожесточените сражения в тази война. Ние трябва не само да ги помним, но и да се гордеем, че като следствие от това натрупване на факти и събития в района на Шипченския проход има 26 паметника. През 1902 година ние все още сме далеч от идеята за построяването на импозантен и голям паметник на нашето освобождение. В тази година в началото на Шипченския проход се открива един Пантеон на загиналите руски войни – Храм-паметникът със златните кубета „Рождество Христово“. Това е 25 години след войната. А построяването на нашия Паметник на свободата, емблематичния, за който има голям ресурс – и човешки, и финансов, и политически, става доста по-късно. По данни на руското военно командване след войната, загиналите руски войни са близо 20 хиляди, ранените – десетки повече. Само при Зимното стоене на Шипка, докато падне Плевен, докато се организира това всеобщо настъпление на юг, това са тежки, дори жестоки дни, равносметката е 100 умрели, 1000 ранени и 9 000 излезли от строя, т.е. живи, но със замръзнали ръце. Край Казанлък са станали важни сражения. Шипченската епопея е повратен момент във войната, от това сражение зависи по-нататъшният изход. В края на декември пада Плевен. В третия, последен етап на тази война, руското командване се колебае дали да щурмува Балкана при зимни условия. По-голямата част от генералите считат, че психологически е по-изгодно да се атакува турската армия през януари. И действително, три отряда – балкански под командването на генерал Радецки, троянски и отрядът на генерал Гурко, който освобождава София, преминават Балкана при изключително тежки условия и решават тактическите задачи, които са им възложени. Генерал Радецки има задачата да превземе лагера при Шипка и Шейново – това е армията на Сюлейман паша, която не успява да премине в Северна България. Допълнително към Радецки се присъединяват силите освободили-Плевен и така той разполага с близо 60-хиляден корпус, който разпределя на три – Скобелев, който трябва да мине през Химитлийската пътека, Светополк Мирски през Тревненския проход и самият Радецки през Шипченския проход. На 8 януари Мирски вече е готов за атака, само авангардът на Скобелев е слязъл в полето и всъщност битката за лагера при Шипка – Шейново започва към 9.30 часа на 8 януари, като атакува само Светополк Мирски. Турците мислят, че атаката откъм Ясеново е демонстративна и насочват натам всички сили. До два часа една от укрепителните линии, а те са три, е превзета. Светополк Мирски не успява да постигне нещо повече. Нещото, което е постигнато в този ден е освобождението на Казанлък от генерал Шнитников, макар битката за лагера при Шипка-Шейново да продължава. На 9 януари Скобелев с 16 800 войници успява да слезе, Мирски разполага с 18 хиляди войници и започва сериозната атака. Към 12.30 часа силите са почти изравнени. Укреплението на турците е сериозно, дадени са много жертви. Радецки наблюдава ситуацията от върха и възлага на групата си атака, която е пагубна. Само за тази атака, която е била помощна и демонстративна са жертвани 1 600 войници. Към 14 часа Вейсел паша вижда, че ситуацията е такава, че трябва да вдигне белия флаг. Това е една изключителна победа, като оценка, защото той разполага с 32 хиляди човека, с толкова е разполагал и Осман паша, който за мен лично е героят от турска страна, защото с тази численост задържа 100-хилядна руска армия пет месеца. Вейсел паша губи за два дни същата армия, тя е пленена и тръгва на север. Така, към 14 часа турците се предават, последните части, които са по склоновете на Балкана се предават чак вечерта към 22 часа. След като е превзет лагерът при Шипка-Шейново, в Казанлък пристига главнокомандващият Николай Николаевич, брат на императора Александър Втори и прави среща с представители от турска страна на високо ниво, със Сервет паша, който е министър на външните работи на Турция и Намих паша – секретар на Канцеларията на султана. Първите преговори за мир в Руско-турската война са проведени в Казанлък в Папазовата къща. Преговорите се водят в продължение на два дни, но не се стига до разбирателство. След това руската армия тръгва за Одрин, превзема го и се озовава съвсем близко до Цариград и така приключва войната. Има ултиматум, има преговори, има Трети март, когато България най-после се сдобива със своето дългоочаквано освобождение. В общи линии така приключват нещата с освобождението на Казанлъшкия край, след ожесточена битка за лагера при Шипка-Шейново.
Фокус: Господин Данчев, а в днешно време говори ли се на сегашните поколения, на младите, на децата за тези събития?
Данчо Данчев: Аз работя от доста години в НПМ „Шипка – Бузлуджа“ и мога да сравнявам ситуацията сега с това, което беше преди години. В предишни години това беше някак държавна политика за възпитанието на младите хора. Едно общество трябва не само да образова, а и да възпитава младежта си в дух на някои ценности и в този смисъл едно от най-важните е чувството на патриотизъм. По-рано бяха задължителни образователните екскурзии и тогава децата ходеха на Рилския манастир, в Пловдив, Велико Търново, на Шипка. Сега това го няма. А децата са податливи на външно влияние. Когато заведеш едно дете на Шипка, там вече има едно общуване с истински паметници. Мисля, че нашето общество има пропуски в това отношение и има да наваксва. Не може само да образоваш, трябва и да възпитаваш.
Фокус: Колективът на музея разработва проекти, в които отделя определяща роля на младите и на децата. Включихте ученици от казанлъшки училища в проекта „Осинови паметник“, с деца от Школа „Арт линия“ проведохте пленер на Шипка и с рисунките им издадохте книжка за Шипченската епопея и създадохте анимационен филм. Това ли е бъдещето?
Данчо Данчев: Работим в тази посока и усещаме, че е нужно да го правим. Децата добре реагират на нашите проекти. Рисуват на Шипка, преди това ги въвеждаме в историческо мислене. Говорейки за филмчето, мисля, че то има изключително въздействие върху децата. Не съм очаквал подобно нещо. Деца, след прожекция на филмчето, да ръкопляскат. Стана нещо добро и мисля, че това е пътят. Възрастният човек е вече с формирани възгледи и идеи, докато децата трябва да се ръководят по този път. Щом искаме България да я бъде, трябва да формираме българско самосъзнание – патриотично и достойно.