|
|
След повече от пет години хаос в Сирия и четири месеца преди края на президентския мандат на Барак Обама, неговият държавен секретар Джон Кери тича по петите на руския си колега Сергей Лавров, за да постигне на всяка цена споразумение за изход от кризата.
Вече никой не брои срещите по всички краища на планетата между двамата топдипломати, които поддържат необичайно активен комуникационен канал между две сили с ледени отношения от 2012 г.
Лавров и Кери може да се видят за енти път през идните дни, след разговорите им в Женева на 26 август и миналия уикенд на срещата на върха на Г-20 в Китай.
Но този преговорен маратон, изглежда воден по инициатива на американците, досега не е дал никакъв резултат.
Москва и Вашингтон подкрепят противникови лагери на театъра на военните действия в Сирия и досега не са постигнали споразумение нито за условията за спиране на огъня, нито за разграничаването между умерените бунтовнически групи и джихадистите, нито за военно сътрудничество, а още по-малко за контурите на политическо споразумение между режима и опозицията.
От избухването си през март 2011 г., този страшен конфликт се усложни и придоби международни измерения, отне живота на над 290 000 души и разсели милиони.
Откакто пое поста държавен секретар през февруари 2013 г., Кери се хвърли стремглаво в търсенето на дипломатически изход от конфликта в Сирия. По същия начин той се зае със съживяването на израелско-палестинския мирен процес, но усилията му пропаднаха през пролетта на 2014 година. Със същата отдаденост работи по сключването на историческото споразумение по иранската ядрена програма през юли 2015 г.
Но в сирийската трагедия тази хиперактивност на Кери смущава. „Кери създава впечатлението, че САЩ са тези, които се натискат за споразумение с руснаците“, каза френският анализатор във фондация „Карнеги“ Жозеф Бау. „Един държавен секретар на САЩ има и други неща за вършене, освен да се среща на всеки две седмици с руския министър на външните работи“, отбеляза той пред АФП с критичен тон.
Един чуждестранен дипломат също смята, че „нещо не върви, когато виждаме как Кери и Лавров разговарят с часове и какви са резултатите“ „Човек не отива на преговори, казвайки „искам споразумение на всяка цена, дори да си го мисли“, критикува той ръководителя на американската дипломация, за когото се подозира, че опитва преди всичко да наложи компромиси, било то и неустойчиви, за всяка международна криза.
Дори дипломати в Държавния департамент не скриват лекото си раздразнение от неспирните пътувания на своя министър, който отсъства от Вашингтон по три седмици на месец.
„Това става жалко и смешно, ако не беше толкова драматично за Сирия“, възмущава се Бау.
На Г-20 в понеделник Владимир Путин и Барак Обама проведоха неформални разговори за Сирия, но без резултат.
Американският президент изрази предпазливо задоволство, че разговорът е бил „продуктивен“, докато руският му колега приветства „известно сближаване на позициите“.
Вашингтон и Москва съпредседателстват Международната група за подкрепа на Сирия, обединяваща двайсетина световни и регионални сили. През ноември 2015 г. те изготвиха във Виена пътна карта за мир, одобрена през декември от Съвета за сигурност на ООН.
Този дипломатически процес се състои от три сегмента – спиране на огъня, хуманитарна помощ и политически преход с участието на сирийския режим и умерената опозиция.
Освен това двете сили, които поотделно извършват бомбардировки в Сирия, обсъждат от юли как да си сътрудничат във военната сфера, за да наложат спазване на режима на спиране на огъня и да се борят заедно с джихадистките групировки.
Въпреки че САЩ са ангажирани военно срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, Обама е скептичен към идеята за голяма военна интервенция. Той винаги е бил против разполагането на големи сухопътни войски, освен специалните части.
Джон Кери, от своя страна, макар и никога да не се е оплаквал открито, че думата му не се чува достатъчно в Белия дом, намекна за някакъв мистериозен „план Б“ в Сирия.
„Ситуацията е много проста: Кери често казваше, че има нужда от план Б, понякога заплашително, но президентът така и не му даде план Б“, отбелязва със съжаление Джеймс Джефри, бивш съветник на президента Джордж У. Буш и експерт във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Източник: Медиапул