Серпухов е разположен на река Нара, при вливането й в река Ока, в южната част на Московска област. Градът е бил крепост на границите на Московското княжество в периода на дългата борба с монголо-татарите и литовско-полските завоеватели. Московските князе добре разбирали важността и стратегическото значение на южните врати, изхода към река Ока, основавайки тук град Серпухов.
Официалната година, от която се отчита възрастта на града, се приема 1339 г.
За Серпухов се споменава в древното предание „Задонщина“, възпяващо през вековете победата на Куликово поле, извоювана от славното войско на серпуховския княз Владимир Андреевич.
Исторически районите на Серпухов се формират от манастири и манифактурни селища. В града е назначен наместник на княза — Яков Юрьевич Новосилец, въвеждат се привилегии за привличане на търговци и занаятчии.
През 1360г. в историята на града се случва знаменателно събитие — Московският митрополит Алексий основава Владичния манастир на десния бряг на река Нара.
Според преданието, през 1360 г., по време на молитва, св. Алексий получил повеля от Иконата на Пресвета Богородица да създаде в нейна чест манастир „в пределите на град Серпухов“.
Княз Владимир Андреевич започва да отдава значително внимание на развитието на своите владения. От 70-те години на XIV век в Серпухов започва период на активно строителство. През 1374 г., съгласно летописите, на Червената (Соборная) гора започва строителството на кремъл.
В същата година на левия бряг на Нара княз Владимир Андреевич основава манастир, наречен „Висоцки”. Манастирът е получил името си от мястото, на което се намира – висок красив хълм, наричан от народа „Високое”.
През XVIII век Андрей Тимофеевич Болотов пише: „… възхищавах се на величествения вид на манастира „Висоцки”, който се разкри пред погледа ми сред широката пролука между две гъсти и високи гори, които украсяваха този хълм вече много векове и бяха свидетели на нашите праотци…“
Полагането на основите и освещаването на манастира се извършва от Сергий Радонежский.
Мъжкият манастир Висоцки е един от най-старите в Московска област. Той е сред деветте манастира, основани от Свети Сергий Радонежский. Въпреки напредналата си възраст и студената зима, великият подвижник откликва на молбата и, придружен от любимия си ученик Афанасий, пристига пеша в Серпухов.
Първият настоятел на манастира става преподобният Афанасий старши. Афанасий си спечелил славата на книжовник и писател, който много се трудил за възраждането на изгубената в Русия през годините на татарското робство приемственост на византийската духовна традиция. В манастира започнало бурно развитие на книгописането. Благодарение на Висоцката обител, това направление скоро придобило значението на център на Византизма в Русия.
През септември 1380 г. на Куликово поле руската армия постига велика победа над Златната орда. Изходът решава полкът, командван от княз Владимир Андреевич, наричан Храбри и Донски. При завръщането си от битката благоверният княз погребва в стените на Висоцкия манастир останките на войниците от Серпухов, сред които и четиридесет боляри. Над братската могила, в памет на великата победа, е издигнат бял каменен Събор, в чест на Зачатието на Пресвета Богородица от светата праведна Анна, както и каменна трапезна църква за братята, в знак на благодарност за молитвения подвиг.
През пролетта на 1381 г. манастирът отново е посетен от преподобния Сергий. Той придружава свети Киприан, пристигнал във Високое за освещаването на Зачатиевския събор и каменната църква с трапезна, в чест на Покрова на Пресвета Богородица.
През 1387 г. преподобният Афанасий Висоцки-старши заедно със Свети Киприан заминава за Царград с цел да препише богослужебни книги за Руската православна църква.
Соборная (Червена) гора.
Соборная гора или просто Соборка е разположена на висок хълм между реките Серпейка и Нара.
Около този хълм векове наред се е формирал древният Серпухов.
През 1380 г. на върха на Червения хълм е построен храм в чест на Света Троица, който е осветен малко преди Куликовската битка.
От 1985г. съборът е филиал на Историко-художествения музей, в него се пазят предмети, намерени при разкопките на Соборна гора. Троицкият събор помни двама светии новомъченици. Единият – настоятел протоирей Василий Студиницин, вторият – син на другия настоятел, свещеник Пьотър Орленков. Двамата са били разстреляни през 30-те години на ХХ век.
През 1556 година по заповед на цар Иван Грозни тук е била издигната белокаменна крепост, която заменила стария дървен кремъл. Стените на Кремъл повтаряли естествените очертания на хълма. В него се намират 32-метровата Караулна кула с камбана, Николската – с таен изход към река Серпейка, най-красивата – Висоцкая – гледаща към манастира. За цялата си история този Кремъл е бил превзет само един път – заради предателство.
По-късно в процеса на ликвидиране на Кремъл е участвал император Павел I, който заповядал да се разрушат крепостните градчета на Подмосковието, но след време изпълнението на тази програма било спряно.
И все пак настъпило време, когато стените били разрушени. Само на няколко места могат да се видят фрагменти от това, което някога е било мощна белокаменна грамада в две редици.
От Соборная гора се вижда Съборът Никола Белов. Своята история храмът води от XVI век
Пътят към Соборна гора минава през парад от храмове.
Червената Успенска църква (1846-1854). Тя създава благоприятно впечатление и ако се вгледаш в каменно-белите шарки, то рискуваш да се изгубиш в тази красота. Построена е със средствата на серпуховския фабрикант Николай Коншин.
Илинската църква, празнична, светла, построена през 1784 г. със средствата на търговците Попови… Това е единственият от храмовете на града, който не е бил затворен по времето на СССР.
Троицката църква е построена на границата на XVII-XVIII. Затворена през 1961 година и предадена на градския музей.
Значението на Соборна гора за града е същото както Московският Кремъл за Москва, Зимният дворец и Петропавловската крепост за Петербург.
Само седем града в Подмосковието имат кремъл. В Серпухов е създаден и се реализира проектът „Возрождение Серпуховского кремля“. Извършват се разкопки на Соборна гора, при които се откриват историческите тайни на древния град.
На Соборна гора е разположен мемориал, на загиналите по време на Втората Световна война.
Още един паметник на воините, загинали във Втората световна война, е издигнат в подножието на хълма.
Архитектурни забележителности на Серпухов.
Сградите, построени от архитекта Роман Иванович Клейн, и до днес служат като украшение на града.
Градската къща
Градската къща е построена със средствата на родените в Серпухов московски търговци от 1-ва гилдия Иван и Петър Григориевичи Фирсанови. Иван е голям търговец на дървен материал, баща на същата тази Вера Фирсанова, собственичка на Сандуновските бани, в чест на която е кръстена Фирсановка.
Къщата на серпуховската индустриалка Анна Василиевна Мараева. Сградата е построена през 1896 г.
Собственичката на имението се занимавала с колекциониране на предмети на изкуството, но не толкова от желание да подкрепи художниците и от любов към самото изкуство, колкото от желание да инвестира парите си изгодно. След революцията в имението е организиран музей, в който са пренесени предмети на изкуството от съседните имения. Колекцията от картини на историко-художествения музей е най-голямата в Подмосковието.
Църквата „Вси Светии“ се намира зад старите стени на манастира „Висоцки“ .
Необичайна архитектура за провинциален град. Романо-византийски стил, при строителството са използвани карелски гранит и други скъпи материали. Църквата е построена през 1896 г. по поръчка и със средства на текстилния фабрикант Николай Николаевич Коншин.
Класикът на руската литература Антон Павлович Чехов никога не е живял в Серпухов, но въпреки това животът и творчеството му са тясно свързани с този град.
През 1892 г. Чехов купува имението Мелихово в Серпуховския уезд. След това започва често да посещава града както по работа, така и по лични дела.
През 1892 г. Чехов взел активно участие в борбата с надигащата се над Серпуховския уезд епидемия от холера. Като селски лекар обиколил всички околности на града и дори помолил своя колега и приятел Петър Иванович Куркин да състави карта на горите в Серпуховския уезд.
Впоследствие Куркин пише, че в много произведения на Чехов, в описанията на природата и местата на действието, той безгрешно разпознавал околностите на Серпухов и самия град.
Жителите на Серпухов почитат паметта на писателя. Една от най-старите улици в града (бившата Фабрична) е наименувана на него.
През 1999 г. в центъра на града, на кръстовището на улиците Ворошилов и Чехов, е издигнат паметник на Антон Павлович Чехов — скулптурна композиция от бронз и гранит, дело на скулптора Степан Владимирович Сагайко.
На пешеходната част на улица Чехов през 2018 г. беше поставена скулптурна композиция „“Дамата с кученцето“: бронзова скулптура на дама в пълен ръст в рокля от XIX век с чадър в едната ръка и кучешка каишка в другата, на каишката – шпиц. Композицията е поставена срещу паметника на писателя, а погледът на дамата е насочен към него. Авторът на композицията, скулпторът Иля Дюков, не случайно е избрал за своето произведение именно този чеховски персонаж — както е известно, героинята от разказа „“Дамата с кученцето“, Анна Сергеевна, е живяла в „град С.“.
Източник:
https://kulturologia.ru/blogs/210723/56814/
https://dmitry-sasin.livejournal.com/
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2
http://www.mochaloff.ru/serpuhov/
https://dostop.ru/moskovskaya-oblast/posadskie-hramy-v-serpuhove.html