ОБРЪЩЕНИЕ НА ИВАН ЧУНЧЕВ –
ПЪРВИЯТ ИЗБРАН КМЕТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ПАЗАРДЖИК,
КЪМ ЖИТЕЛИТЕ НА ГРАДА
ПО СЛУЧАЙ СКЛЮЧВАНЕТО НА САНСТЕФАНСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР
„Ден тържествен, празник всенароден
Тържествувай, тържествувай и весели се български народе на императорский живот,
ти вече си свободен от тежките окови!”
Братя, любезни братя!
Може някой да попита какъв е този празник, какво е това тържество и какво е това всенародно ликуване днес. Отговарям: празникът е величествен, празникът е тържествен, празникът е най-достопамятен за нашата история, за нашия живот, за нашата бъдещност, тържеството ни днес трябва да бъде толкова величествено, толкова блистателно, толкова възхитително, колкото никога другий път, в никой век от съществуването на народа ни не е било. Тоя ден ще бъде най-знаменателний, най-достопаметний ден за нашата история, тоя ден ще бъде най-блистателний ден за народний живот и ще бъде записан със златни букви във славните й страници в историята. Годините 1877-1878 щат бъдат години за най-ужасните и за най-тържествените политически събития за народната ни история и за народний живот.
Братя, любезни братя!
След славните Крумови и Борисови времена, след славните Симеонови и Асенови векове, за нас, за българский народ настанали бяха тежки и мрачни векове, усилни и жестоки времена, тегла, мъки, неописани и продължителни страдания беше неговата участ, острий и немилостивий мохамедански меч порази живото съществувание, в продължение на 500 години неговите страдания, неговите мъки, тегла и въздихания са неописани, неговият живот, неговият имот и трудът и потта на трудолюбивото му чело са били само за гнусната угода на неговите жестоки тирани, неговата чест, честта на милата му съпруга и честта на любезната му челяд и роднини е била предмет за забавление, на гнусний произвол на жестоките варвари, неговите владетели. И за още по-нечуто другаде варварство и безчеловечие, той е вършил тези зверства в присъствието на самите съпруги и бащи. Но всичко това било малко или нищо, пред нравствений и цивилизований мохамеданин, всичко това било мохамеданско благодеяние за нас сега в ХІХ век, векът на свободата, на просвещението, на правдата и на истинската цивилизация. И така настанал бе вече часът за съвършеното ни изтребление от земното лице. Жестокият мюсюлманин бе извадил ножа и трепеше всяка българска душа, която видеше пред себе си.
Но, о! И в таз отчаятелна и критическа за всеизтреблението ни минута, нашите надежди бяха обърнати все към Дунава и чакахме от там спасението и облекчението от тежките окови, тъй също както са чакали и ожидали нашите деди и прадеди от 500 години насам. Ей, колко са били правдиви и основателни надеждите на дедите ни, надеждите на прадедите ни и нашите.
Ох! Каква чудесна катастрофа, каква величайшая промена в събитията, какво блистателнейшее Божие провидение? Когато годината 1877 беше година за всеизтреблението ни; но ето, виждаме, хвала и слава Богу годината [18]78 била предопределена година за всенародното ни избавление, година, която да прекъсне и да премахне вече всичките ни вековни неописани мъки, страдания и теглила; година, която ще изцери всичките рани, болки и смъртоносни гангрени. Ох! Слава Богу чест и всепокорност на императору Александру Николаевичу! Какво щастие, каква радост!
Ах, братя, любезни братя, кой може да опише радостта ни и възхищението ни, и предаността ни към нашего освободителя, нашего Государя и покровителя великого императора Александра ІІ Николаевича и към нашите едноверни и еднокръвни братя руси? Както нашите мъки, неволи и стенания, под жестокото мохамеданско иго бяха неописани, а сега пък радостта ни и благодарността ни, под благодетелнейшата защита на Великого ни Императора са тоже неописани. Нашите горещи сълзи свидетелствуваха тогава за прескръбното онова, а сега пък за прерадостното това. Знайно е, че человек от нестърпимата болезненост пролива сълзи и от възхитителната си радост тоже сълзи пролива. Защото и в двата необикновени случая язикът не може да работи и чувството само изявява знаковете си. Това е единственото братя в человеческата история събитие пълно с величайшие благодеяние; няма в историята пример на това чудесно и прекрасно дело; вижте братя благодеяние, вижте милост и човеколюбие! Да станат люде от замръзналий Сибир, от далечний Казан, от студений Архангелск, от блатистий Астрахан, от славната Москва и великий Санкт Петербург, от толкова далечни разстояния, да преминат през толкова гори, планини и реки, да понесат със себе си толкова си злато и сребро и да дойдат да проливат кръвта си по нашите [земи], затъмнени от всички страни, за нашето освобождение, за нашето избавление от жестокий мохамеданский ярем. Ох, Братя! Каква братска любов, какво безпримерно свето благодеяние, каква милост и човеколюбие от нашите еднокръвни братя и славяни руси, към нас бедните, угнетените и потъмнелите илоти. Това величайшие благодеяние от нашите любезни братя, ще го слави историята във век. А мы тоже с неизказана благодарност и признателност ще препоръчваме велегласно от поколение на поколение навек. А сега братя, нека всички гръмогласно да извикаме към Бога: Да живее и дългоденствува в чест и слава, наший освободител и государ Александър ІІ Николаевич! Да живеят и благоденстват всичките велики князе и княгини, именно доблестевший войвода на народното освобождение, Николай Николаевич! Да живеят и дългоденствуват всички руски дипломати и генерали, а именно: Горчаков, Гурко, Игнатиев, Скобелев, Радецки! Да живее наший комендантин, да живеят всички храбри солдати, да живеят всички наши любезни братя руси!
Нека Бог да увековечи силата и славата на нашата майка и покровителка Русия! Амин!
А ние днес братя, нека всички да се развеселим и да запеем, нека засвират всички наши гусли, свирки и кавали, и гайди, които от 500 години са били захвърлени по таваните и по скривалищата, да засвирим от радост за слава на Бога и за чест на Императора, комуто Бог нека възвиши славата. Амин!
http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=37214