Сред военните разузнавачи се смята за крилата фразата: „В разузнаването идват веднъж и завинаги“.
Авторството на тази фраза принадлежи на генерал полковник Фьодор Иванович Ладигин, който през 1992–1997 година беше началник на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия.
Деветдесетте години на миналото столетие далеч не бяха най-добрите за Русия. Мнозина руснаци се възползваха от предоставената свобода на предприемачеството и без да се замислят за перспективите, се хвърлиха в търсене на късмет. Не бяха изключение и някои офицери от Въоръжените сили на Русия. Именно тогава, обръщайки се към младите разузнавачи, Фьодор Иванович е произнесъл тези думи. Той е вложил в тях и историческото предназначение на военното разузнаване, и особената привлекателност на разузнавателната й служба за смелите, умели и находчиви граждани на Русия, и особеното уважение на военните разузнавачи към избраната от тях професия.
Несъмнено, голямо е било желанието на началника на ГРУ в онези сложни жизнени условия да запази кадрите на военното разузнаване. Тогава военната мощ на Русия беше отслабена. Затова разузнаването трябваше да проявява особен професионализъм и настойчивост, за да обезпечи още не укрепналото ръководство на новата държава със сведения с военен и военнополитически характер, които бяха необходими за защита на държавните интереси, суверенитета и териториалната цялост на страната.
Абсолютното мнозинство от офицерите от военното разузнаване се оказаха верни на своя воински дълг и своята професия. Те останаха в нейния строй и продължиха да решават сложните разузнавателни задачи. Сведенията, които доставяха военните разузнавачи, както и в годините на Великата Отечествена война, бяха много търсени. Те помагаха за укрепването на Русия, която се оказа в нови геополитически, военни и икономически условия.
Казват, че да обичаш Отечеството, когато то се намира в зенита на славата, е лесно и приятно. Значително по-трудно е да проявиш любовта си към Отечеството, когато то е в трудно положение. Военните разузнавачи в годините след разпадането на СССР продължиха и продължават да служат на Русия честно и самоотвержено. Може би именно затова през май 2006 година за първи път в историята на руското военно разузнаване беше учреден професионален празник – Деня на военния разузнавач.
Службата във военното разузнаване е трудна работа и уникална възможност да служиш на Отечеството на една от неговите най-сложни граници. Предизвикателствата и опасностите, с които се сблъскват разузнавачите в своя ежедневен живот и дейност, изискват от тях постоянна готовност за действия в екстремални условия. Психологическото натоварване е голямо. Отговорността – също. Не всеки може да се справи с нея.
Службата във военното разузнаване – това е почетно право да защитаваш своята Родина в най-сложни условия, които и в мирно, и във военно време са практически едни и същи.
Днес военното разузнаване на Русия – това е сложна система от разузнавателни органи, които действат непрекъснато и отговарят за набавянето на достоверни сведения, необходими за обезпечаване сигурността на страната, за своевременното вземане на мерки, адекватни на новите заплахи и предизвикателства. Тези задачи се решават от военните разузнавачи. Затова главното богатство на военното разузнаване, източник на всичките негови големи и малки победи, са, както и по-рано, военните разузнавачи.
Във всички времена те със своя незабележим, но незаменим труд осигуряваха сигурността на Русия, стремяха се да предупредят ръководството на страната и командването на Въоръжените сили за възникването на външни военни заплахи.
В различните векове военните хора, които са се занимавали със събирането на сведения за „земите, от които произхожда войната“, са се наричали съгледвачи, конфиденти, военни агенти, шпиони.
В началото на ХХ век се утвърдило понятието „военен разузнавач“. Но същността не е в наименованието на професията. Същността е в умението на военните разузнавачи да набавят достоверни сведения за противника.
През 1812 година, например, руските военни агенти са действали в столиците на редица европейски държави. Те успели правилно да оценят армията на Наполеон, да разберат неговия замисъл за войната против Русия. Младият сътрудник на Особената канцелария, която представлява първия централен орган на отечественото военно разузнаване,подполковник П. А. Чуйкевич подготвил доклад „Патриотични мисли, или Политически и военни разсъждения за предстоящата война между Русия и Франция„. В този уникален доклад младият, но проницателен сътрудник на руското военно разузнаване оценил правилно стратегията на Наполеон, аргументирано предложил варианти за действията на войските на руската армия във войната с французите. Предложенията на подполковника се оказали ценни, били одобрени от императора Александър I и легнали в основата на действията на руската армия, която в крайна сметка извоюва победата, като разгроми армията на Наполеон.
В годините на руско-турската война изключителна храброст, смелост и настойчивост при изпълнение на задачите, свързани с набавянето на разузнавателни сведения за противника, проявил полковникът от руската армия Пьотр Дмитриевич Паренсов. Оценявайки резултатите от неговата разузнавателна дейност, началникът на Главния щаб на руската армия генерал Н. Н. Обручев писал: „Никога досега данните за турската армия не са били толкова щателно и подробно разработени, както преди изминалата война, и тази работа в течение на цялата зима (1876–1877 г. – бел. авт.) се изпълняваше толкова успешно, че при започването на войната разположението на турците беше известно почти до всеки батальон„.
Смелост, находчивост, инициатива – това са качествата, които винаги са били присъщи на разузнавачите не само от руската, но и от Съветската армия. В годините на Великата Отечествена война военните разузнавачи извършиха множество славни дела, които станаха образци на мъжество и самоотверженост при изпълнението на сложни разузнавателни задания. За подвизите, извършени в годините на войната, 591 военни разузнавачи станаха герои на Съветския съюз. Сред тях са Зоя Космодемянская, Вера Волошина, Виктор Леонов, Фьодор Кравченко, Елена Мазаник, Мария Осипова, Иван Банов, Николай Фьодоров и други. За забележителни резултати в разузнавателната дейност в годините на война званието Герой на Русия беше дадено на полковник Артур Александрович Адамс, на редник Жорж Абрамович Ковал и на волнонаемния Ян Петрович Черняк. Имената на тези военни разузнавачи сега са добре известни: те набавиха ценни сведения за американския и английския атомни проекти, с което ускориха създаването в СССР на собствено атомно оръжие.
Не винаги имената на военните разузнавачи стават известни на широката общественост. За това са необходими извънредни обстоятелства или специални уважителни причини.
В навечерието на Деня на военния разузнавач един от ветераните на военното разузнаване ще навърши 100 години. Името на този човек е Иван Иванович Лучшев, генерал-майор, московчанин, ветеран от военното разузнаване. Той е започнал службата си в Главното разузнавателно управление през 1944 година.
Иван Лучшев е роден на 4 ноември 1912 година в село Руденко, Каширски район на Московска област. След завършването на осми клас на средното училище е започнал работа в Московския автозавод „Лихачов“, чийто първи директор бил Артур Александрович Адамс.
През 1932 година Иван Лучшев станал танкист, взел е активно участие във Великата Отечествена война, два пъти е бил раняван, за мъжество и храброст, проявени в боевете с германските завоеватели, е награден с три ордена Червено знаме, с ордени Червена звезда и Отечествена война I степен.
През 1944 година танкистът Иван Лучшев след завършване на Висшите разузнавателни курсове на Генералния щаб станал военен разузнавач. В Главното разузнавателно управление Лучшев е служил на различни длъжности, неведнъж е бил в специални задгранични командировки. На 22 февруари 1963 година му е присвоено военно звание генерал-майор.
Независимо от 100-годишната си възраст, Иван Иванович е бодър, любознателен и активен. Той с удоволствие чете военна литература, активно обсъжда съвременните събития, които стават в Русия и извън нейните граници. По време на нашата неотдавнашна среща Иван Иванович Лучшев помоли чрез вестник „Красная звезда“да поздравим всички военни разузнавачи на Русия с професионалния празник и им пожела успехи в работата, благополучие и дълги години живот. Уникален човек. Времето няма власт над такива.
През май 2012 година в историята на отечественото военно разузнаване беше вписана още една славна страница. С указ на Президента на Руската федерация на подполковник Евгений Георгиевич Сергеев за мъжество и героизъм, проявени при изпълнение на воинския дълг, беше дадено званието Герой на Руската федерация (посмъртно).
Подполковник Евгений Сергеев е човек с удивителна съдба. Той се е родил и израснал в семейството на офицер-десантник, повече от 23 години служил във Въоръжените сили, изминал пътя от командир на група до командир на отряд със специално предназначение, взел участие в бойните действия на територията на Демократична Републики Афганистан и в Чеченската Република, където неведнъж е проявявал героизъм, мъжество и смелост при изпълнението на специални задачи. Сергеев е провел множество успешни бойни операции. Той заслужено е бил смятан за един от най-смелите и успешни командири. Другарите му по служба справедливо го наричат „легендата на спецназа”.
В хода на една от операциите на подполковник Сергеев и неговите бойни другари се удало да заловят най-новия по онова време американски преносим зенитен ракетен комплекс „Стингър“. Това станало при следните обстоятелства. През 1986 година муджахидините започнали да използват активно преносим зенитни ракетни комплекси против съветските самолети и вертолети. Авиацията на 40-а армия понасяла сериозни загуби. Необходимо било да се установи какво именно оръжие използват муджахидините против съветската авиация и да се залови образец от него. Изисквало се не само да се установят тактико-техническите характеристики на това оръжие, но и да се разкрие страната, която тайно, в нарушение на международните договорености доставя това ефективно средство за унищожаване на въздушни летателни апарати.
Разузнавателната група, която командвал тогавашния майор Евгений Сергеев, на 5 януари 1987 година успешно изпълнила тази сложна задача. В резултат бил получен ценен образец от ракетния комплекс, неговата документация и било установено, че това ефективно секретно оръжие се произвежда в САЩ.
Едва след четвърт век стана възможно да се отдаде необходимата почит на успеха на военните разузнавачи. За съжаление, самият герой не доживя до този ден. Евгений Георгиевич почина на 28 април 2008 година на 53-а година от живота си след тежко заболяване от получените рани контузии.
По поръчение на Президента на Руската федерация златната звезда на Герой на Русия началникът на Главното разузнавателно управление генерал лейтенант И. Д. Сергун предаде на вдовицата на подполковника Наталия Владимировна Сергеева в присъствието на техните деца – сина Вадим, офицер от Въоръжените сили на Русия, и дъщерята Екатерина.
В интерес на справедливостта си струва да отбележим, че тримата бойни другари, с които Е. Г. Сергеев изпълнил бойната задача за залавяне на преносимия зенитен ракетен комплекс „Стингер“, също са достойни за такава висока награда.
Сред военните разузнавачи, отличили се в „горещите точки“ и в боевете за защита на интересите на съвременна Русия, има около 80 героя. Техните имена още не са известни. По този повод може да се изкаже само съжаление. Но такава е службата във военното разузнаване, която няма нужда от реклама и за подвизите на своите най-добри бойци разказва крайно рядко. Радостно е едно нещо: в съвременното руско военно разузнаване има герои. А това значи, че геройските дела и историята на военното разузнаване на Русия, за което се споменава и в древните руски летописи, и в указите на императорите, и в заповедите на върховните главнокомандващи, продължават.
В стиховете, посветени на руското военно разузнаване, има такива думи: „Ние служим в разузнаването не една и не две години, не три петилетки. Разузнаването е съдба„.
Завидна съдба. Интересна и почетна работа. Русия има надеждно разузнаване и самоотвержени разузнавачи, чийто професионален празник се празнува ежегодно на 5 ноември.