Април е месецът на Борис Христов, отреден в програмата на музея „Шаляпин“ в Москва. В една от залите на това просторно имение в сърцето на руската столица е отделено специално място за „гостуването“ на българския бас в дома на неговия идол от младежките години. Програмата на това събитие, с което музеят „Борис Христов“ в София прави своя пореден гастрол в Москва, е многокомпонентна. Чрез фотоизложбата „Костюми и роли от оперната сцена“ се представят образи и одежди, към които българският артист като истинска енциклопедична личност неизменно е предявявал своите изисквания; специална аудиоинсталация дава възможност да се сравнят изпълненията на двамата световни майстори на едни и същи вокални творби, а чрез документалния филм „Сбъдване на мечти“ московската публика получава възможност да „гостува“ в софийския дом на българския певец, педагог и дарител. Там, пред камерата, негови ученици и последователи разказват за музея, в който представят художествените си проекти и изразяват надежда, че чрез творческата си активност допринасят волята на Борис Христов за създаването на жив оазис на изкуствата на улица „Цар Самуил“ 43 да намира своето потвърждение.
Само през първия ден, на откриването, изложбата бе посетена от около 900 специалисти и меломани. Някои от тях имаха шанса да поставят празничния финал на своето музейно пътешествие, като заемат отрано местата си в бутиковата Бяла зала на имението. Там музеят „Борис Христов“ представи концерта „По стъпките на майсторите“ с класически и съвременни вокални произведения от българската, руската и западноевропейската музикална литература. Сопраното Мариана Цветкова, ученичка от последния клас на Борис Христов, лауреатите на международни конкурси – мецосопраното Мария Жекова, басът Божидар Божкилов и пианистката Боряна Ламбрева – сътвориха стилна музикална палитра. В нея те представиха широкия диапазон на репертоара си, красотата на гласовете си, вокалното и актьорското умение да превключват от образ в образ с изява на личната интерпретаторска воля. Тук те постигнаха и може би най-трудното в това пространство – да намират баланса между необходимата сценична дистанция и постепенното емоционално обвързване на въодушевената публика.
Тъкмо в тази легендарна Бяла зала концертите са предизвикателство, равностойно на изявата на големите оперни сцени. Преди всичко, защото това пространство от имението на Шаляпин е натежало от история. Пастелните тонове на стените, фината позлата на полилея, светлата дамаска на белите столове, ритмичните фигури на паркетния под съграждат ефирен интериор. И сигурно за днешните изпълнители музицирането тук би било по-леко, ако не знаеха, че на това място Шаляпин е репетирал заедно с постоянния си акомпанятор Фьодор Кенеман, че на рояла често е свирел Сергей Рахманинов. Че същият този роял „Bechstein“ е символ на великото руско преклонение пред таланта, засвидетелствано върху сребърната плочка на капака с надпис: „На гениалния певец-художник, скъпия Фьодор Ивановиич Шаляпин от Санкт-Петербургските приятели и почитатели. 26 март 1913 г.“
Над рояла, изящно рамкирани, са пейзажите на Левитан – един от любимите художници на Шаляпин. До тях е старият грамофон „Пишущий амур“, а в шкафа зад него блести пръстенът, който певецът е слагал на ръката си, когато е влизал в ролята на Борис Годунов. В залата е и един от най-изразителните портрети на артиста. Носи датата 1904 г. и е плод на истинско колективно творчество и творчески терзания. Фьодор Фьодорович, син на певеца и холивудски актьор, разказва забавната му история: „Портретът бе започнат от Константин Коровин, но все не се получаваше. Баща ми реши да го поправи. А той рисуваше, както е известно, доста сносно. Но ставаше все по-зле. Големият приятел на баща ми Валентин Серов блестящо го довърши. Но ето че Константин Коровин отказа да подпише това съвместно произведение. Серов невъзмутимо го подписа – и за другите художници, и за себе си.“
Може би не напразно играта в сътворяването е причината този портрет да е един от най-изразителните символи на артистичния дух в дома на Шаляпин.
Борис Христов и Фьодор Шаляпин така и не са осъществили пряк контакт помежду си. Но сходствата в творческия път и в съдбите им са немалко.
В младостта си и двамата артисти са преминали през странстването, лутането и тежестта на битието. Шаляпин е пребивавал в Уфа, после в Тифлис. Борис Христов по време на Втората световна война е попаднал в лагер в Австрия. И двамата артисти са обвързали живота си с италианки – Борис Христов избира за съпруга Франка де Рензис; първата съпруга на Шаляпин е италианската балерина Йола Торнаги. Любим композитор и на двамата е Модест Мусоргски. В „Борис Годунов“ Шаляпин е изпълнявал три партии – на Борис, на Пимен и на Варлаам. Също както и Борис Христов, който дори има звукозапис с това тройно превъплъщение. И руският, и българският певец са отстоявали своето изискване руската опера да се изпълнява на руски език. Но най-същественото сходство на двата колоси е верността към оригинала на творбата, почтителността към автора, осмислянето на всяка фраза, изразителността на вокала, но и на актьорската игра, сценографията, костюма… Или, както казва Борис Христов: „Всички изкуства са свързани помежду си, допълват се в непрестанно движение към съвършенството в цялостната изява. Ято от изкуства!“
Затова и проектът в имението „Шаляпин“ предостави уникална възможност да се представят своеобразни двойни портрети на двамата артисти. Галерията от образи е свидетелство за отношението към мимиката, жеста, майсторството в грима. Известно е, че с цената на лишения и дългове Борис Христов събира своя колекция от костюми за спектаклите, с които гастролира по цял свят. Този факт често се превръща в повод за конфликти с художници и режисьори на различни постановки. Но Борис Христов излиза от тези ситуации като победител, без да проявява примадонски каприз, а с доводите на точната аргументация, авторитет и ерудиция.
Още в началото на творческия си път 20-годишният Борис Христов избира за свой еталон за следване великия Шаляпин. През 1934 г. неговият идол гостува на софийска сцена с няколко спектакъла. В желанието си да наблюдава Шаляпин и да събира опит Борис Христов се записва като участник в масовите сцени. Но му отреждат такова място, че той не е могъл да наблюдава великия солист. По-късно Борис Христов отбелязва: „Достатъчно беше да слушам Шаляпин, за да си го представям как играе.“
След десетилетия тяхната „среща“ се осъществи в имението в Москва. Може би, за да отвори врати за нови срещи и преосмисляне на таланта им и за утвърждаване на вярата, че големите личности пишат историята, задават еталони за поколения напред.
Музеят „Борис Христов“ в Русия
Пътят на проекта на музея „Борис Христов“ до имението „Шаляпин“ – това свято за руската култура пространство, е предшестван от редица знакови изяви на българската култура в Русия. Музеят „Борис Христов“ за първи път се представи пред чуждестранна публика тъкмо в Москва: през 2008 г. с програмата „Златото на руската класика“ пред руската публика се изявиха последният ученик на Борис Христов – басът Пламен Бейков, и пианистката на големия бас в България Ирина Щиглич. През 2012 г. програмата „Шествието на българските гласове“ предизвика овациите на руската публика в зала „Шостакович“ в Санкт Петербург с участието на Пламен Бейков, Александър Носиков, Апостол Миленков и Мария Жекова под диригентството на прославения Михаил Татарников. Паралелно с това музеят представи със специална презентация лекция в Санкт-Петербургската консерватория приноса на Борис Христов за утвърждаването на руския език като език на музиката. През 2014 г. отново в Москва, в Международния дом на музиката, Пламен Бейков, Александър Носиков, Мария Жекова и Ивайло Джуров пожънаха овации на първото в света честване на 100-годишнината от рождението на великия български бас. Всички тези проекти на музея „Борис Христов“ бяха безрезервно подкрепени от Българския културен институт в Москва и от Националния фонд „Култура“. Те намериха своето продължение чрез поканата на Държавното музейно обединение за музикална култура (под чието управление е имението „Шаляпин“) да се осъществи събитие, което да свързва двата колоса на оперното изкуство.
Имението „Шаляпин“
„Търси се квартира, 10-12 стаи. Отопление – холандско. Местоположение – по възможност централно. Желателна е градина…“
На тези изисквания на 37-годишния Фьодор Шаляпин отговарял имотът от ХVттт век, намиращ се на Новински булевард. Но преди да заживеят в него, практичната съпруга – балерината Йола Шаляпина, го превърнала в модерен европейски дом с водопровод, газ, няколко бани, телефонни апарати в различни помещения, столова, просторни зали, детски кътове…
Блюдата, подготвяни в кухнята, достигали до втория етаж с помощта на меден подемник. Скоро съседите започнали да ходят у Шаляпини като на екскурзия, за да разглеждат нововъведенията. Тук многобройната фамилия общувала с най-известните представители на културата от онова време – Рахманинов, Горки, Куприн, Станиславски, Нежданова…
През 1918 г. имотът бил национализиран и презаселен. Шаляпин останал да обитава скромна стаичка под покрива, а през 1922 г. заедно с новото си семейство напуснал Русия. След бащата постепенно напускали и децата. Останали само Йола и една от дъщерите – Ирина, които се постарали да запазят семейните вещи, като ги раздавали на приятели и водели списък. Благодарение на това част от мебелировката била запазена, за да стигне до наши дни като част от музея.
След разрухата, която преживяло имението, след последвалия 10-годишен ремонт, през 1988 г. музеят „Шаляпин“ бил открит. През март 2016 г. музеят бе открит отново след още един ремонт. Тъкмо това събитие бе поводът музеят „Борис Христов“ да гостува със своите програми в Москва.
Изложбата за Борис Христов
Мариана Цветкова, Божидар Божкилов, Боряна Ламбрева и Мария Жекова след концерта в Москва
Снимки Ирина Ромак, Светослав Чулин
Източник: в. „Дума“