или Задочна реплика до Мартин Димитров
На 15 април т.г. в Парламента, „реформатори” и социалисти се скараха за това що е комунизъм и имал ли е той почва у нас, ако мога така да перефразирам Дядото. Във възражение срещу заявлението на депутата-социалист Таско Ерменков, че „комунизъм в България никога не е имало“, „реформаторът” Мартин Димитров разви противоположната идея, отъждествявайки комунизма с репресиите. В задочен отговор към М. Димитров, искам да му поясня, че той има своя лична терминология за комунизма, бъркайки го с тоталитаризма. В уроците по
научен комунизъм,
който ние някога изучавахме, но синият лидер, най-вероятно – не (предвид възрастта му), базисният икономически принцип на търсения тогава, но непостигнат и до днес строй беше постулиран така: „от всекиго според способностите, на всекиго – според потребностите”. Кога и къде, исторически и географски, е реализиран този принцип, г-н Димитров? Може би трябва да попрегледате някои основни постулати на марксизма, преди да се изказвате по темата? Да говорите за комунизъм, без да уточните какво Вие ЛИЧНО влагате в това понятие, си е чиста форма манипулация, най-вече спрямо по-младите, които нито са учили за комунизма, нито са живели в критикувания от Вас период.
Друга неиздържана теза в изказването на „реформатора” беше
„гордостта с НАТО”.
Наистина ли да се гордеем с това, г-н Димитров? Кой се ласкае от принадлежността си към един военен пакт, освен отчаян войнолюбец? С участието си в милитаристичен алианс, иницииращ военни действия в чужди държави? И изпълняващ ролята на световен полицай на служба при отвъдокеанския Шериф? Да ви припомня ли „подвизите” на Северо-атлантическия стожер на демокрацията? Като започнем от нахлуването на американските войски с поддръжката на НАТО в Корея през 1950 г., преминем през въздушната война срещу Югославия през 1999-та, военната офанзива в Афганистан през 2001-ва, инвазията в Ирак през 2003-та, и завършим с войната в Либия през 2011-та. Без да броим разните локални военни операции в третия свят. И все в „името на демокрацията”, както е положено! Това ли е предмет на гордост? Да не би някой да ни е питал искаме ли да сме част от този военен съюз? Нас, „демоса” (народа), който стои в корена на думата „демокрация”, по определение – власт на народа. Не са ни провеждали референдум (ония, власт имащите) за присъединяване към НАТО, за да декларира понастоящем Президентът на Републиката, че „народът е направил своя цивилизационен избор”! Не го е направил народът, направили са го управляващите вместо него по конюнктурни съображения и сбъркана геополитическа визия.
А като е заслужена гордост участието във военни действия срещу враговете на демокрацията (a propos, г-н Димитров – каква е разликата между това клеймо и другото, тоталитарното: „врагове на народа”?!), защо тогава претендентът за Президент на САЩ, сенаторът Барни Сандерс обвини завчера опонентката си Хилъри Клинтън за военните интервенции на американците в Ирак и Либия? Не трябваше ли да се чувства горд с тези войни за установяване на демокрация? (Изниква ми и друга нелицеприятна асоциация – със „свещената” екстремистка война джихад!)
By the way, този съшият Барни Сандерс, след като е „демократичен социалист”, както той се самоопределя (като опонентите Ви от БСП, между прочее), защо има такова голямо влияние в САЩ, страната-образец, по която би трябвало да се равняваме? Не би ли следвало да е запратен в задния двор на историята, ако мога да използвам това идеологическо клише? Или има
място за леви политически идеи
дори в световно водещи нео-либерални държави?
За достиженията на социализма (НЕ комунизма, който, както беше казано, никога никъде не е бил установяван – не само в Българя, но и в света!) – прав е г-н Ерменков за някогашните народностопански успехи на строя, извели страната ни от състояние на икономическа разруха до позиция на водеща индустриална страна за времето си. Прав сте и Вие (донякъде), че в един исторически момент икономическите възможности на системата се изчерпаха и тя стана непроизводителна. И за това, че Китай се ориентира днес към пазарна икономика, но не изцяло – там има хибриден модел, съчетаващ социалистическо управление с капиталистическо (ако това е правилният термин) производство. Може би това е пътят на развитие в бъдеще? Напоследък и неконтролираната пазарна икономика запада, ерозирана от мултинационалните компании с неприкрития им стремеж към световна експанзия. Нужен е нов икономически модел, напоследък се говори за институционална икономика, в която ролята на държавата и социалните институции да нараства за сметка на свободната конкуренция…
А относно депутатите, които „карат западни коли и децата им учат в чужбина” – сигурно има такива, не споря – както отляво, така и отдясно, и даже в центъра (нали затова са там!). Но болшинството от нацията не влиза в тази категория. Статистиката казва следното – по данни на КНСБ за 2015 г.: прагът на бедността в страната се определя на 295 лв. месечен доход и 2,2 милиона живеят под този праг (при малко над 7 млн. население); само 1,5 млн. имат доходи над 565 лв. месечно, а 460 хил. работещи са бедни. А по данни на Европейската комисия от март т.г.
40% от населението в България живее в бедност.
Колкото до недостатъците на социализма (НЕ комунизма – държа на точността на дефинициите!) , да го наречем – социализъм от про-съветски тип, може да ги критикувате, г-н Димитров (така, както и г-н Ерменков да ги защитава). Но вече се изчерпахте от съдържание и губите интерес сред интелигентната аудитория (да не би пък да залагате на неинтелигентната – тя е повече и по-интересна като електорална маса!), защото
четвърт век предъвквате една и съща идеологема.
Заприличахте на стара, надраскана грамофонна плоча, която е зациклила в повредената бразда и припява един и същ скърцащ мотив всеки път, когато я пуснеш. Време е вече да изхвърлите плочата с анти-комунистическия напев – нямате ли нещо по-актуално във фонотеката?
По-добре да дебатираме предимствата и недостатъците на този нео-либерален строй, дето го превъзнасяте толкова. Защото живеем в настоящето, не в миналото. И защото бедността, битовата престъпност и демографската криза са ежедневие на населението. А Вие и вашата партия (или блок?) се гордеете с принадлежността си към НАТО! По-редно е да се срамувате от аутсайдерската позиция на страната ни в Евро-съюза (на последните места по икономически показатели). И да дискутирате тези въпроси, а не да вадите стари плашила от килера на историята, за да манипулирате новото поколение на „демоса”.
Това имаме да Ви отговорим ние, евро-скептиците, анти-НАТОвците, политически некоректните и русофилите. Русофили не по политически признак, а по историческа етно-културно-религиозна принадлежност.
Ваш задочен опонент –
Георги Вълков, д-р инж.