Арктика – краят на ледено безмълвие, на загадачна природа и несметни богатства.
В нейните недра се съхраняват милиарди барели нефт и кубически метри газ. Днес този регион стана една от най-важните зони на националните интереси на Русия. Но кое днес е по-важно – да се използват на Арктика нейните дарове, или да се съхранят за бъдещето?
Природните богатства на арктическите земи и води привличали хората много столетия преди началото на употребата на нефт и газ. Още в 17 век в руското заполярие възникнал град Мангазея, станал център на търговията с кожи. Днес вместо кожи се появиха нефт и природен газ. Почти 40 години държавите край Арктика добиват въглеводороди на заполярната суша и в арктическите морета. Все повече вниманието привличат незасегнатите залежи, особено на фона на продължаващото топене на арктическите ледове, казва ученият-икономист Александър Багин:
– И от наши, и от чуждестранни геолози се потвърждава, че има резерва от още неоткрити местонаходища. С развитието на техниката и технологиите, стават достъпни дълбоководните ресурси на шелфа, които по-рано се смятали за недостъпни. Арктика е последната резерва на неоткрити местонаходища. По резултатите на норвежки изследвания за решение на технологичните проблеми, тези сурови условия и крехкостта на арктическата екологична система се разглеждат като предизвикателство. И затова се поставя задачата да се развиват онези технологии, които ще осигурят реагиране на възможни опасности и ще осигурят безопасен режим на добив.
Но има и определени опасения. Разработването на местонаходища на въглеводороди на сушата, и още повече в морето, е съпроводено с множество опасности. И ако добиващите компании поставят на първо място получаването на печалба без съобразяване с безопасността, както това стана с компанията „Бритиш петролеум” в Мексиканския залив, то резултатът може да бъде много печален.
Арктика, особено нейното море, под леда на което съществува уникален живот, трябва да бъде запазена, казват учени. Особено тя трябва да се съхранява от Русия, притежаваща гигантски запаси от въглеводороди не само на крайполярните територии, но и в субарктическите региони.