Автор: Юри Михалков, Поглед Инфо.
В Сирия варварщината излиза по-умна от цивилизацията. Терористичната мрежа „Ал Кайда“ се обединява с групировката „Ислямска държава“ (ИД) срещу Запада във войната в Сирия и Ирак. Това обяви предводителят на мрежата Айман Зауахири във видеообръщение, разпространено в сряда. Наследникът на Осама бин Ладен добави, че „Ал Кайда“ отива към съюз, въпреки различията с ИД.
По-рано тази седмица Америка под различна форма показа, че е срещу засилената подкрепа на Русия за сирийския президент Башар Асад – чрез изявления на нейни ръководители и чрез действия, включително с искането към България и Гърция да не пропуска руски самолети с помощи за Асад. В същото време и Асад, и Америка, и Русия, и целият Запад са обявили ИД за свой враг и дори воюват срещу нея. Но заради различията си не могат да се хванат за ръце.
Докато варварщината се обединява, цивилизацията се яде помежду си и ще си избоде очите. В този смисъл цивилизацията не изглежда ли като глупачка пред варварщината?
Трезво погледнато няма разумна причина срещу обединението на всички сили против озверелите джихадисти. Няма разумна причина и за отказа на САЩ да работят срещу тях с държави и лица, които смятат за съперници. В историята си впрочем Америка е правила това неведнъж.
На сирийския терен единствената сила, която има капацитета да воюва с ИД, са правителствените сили на президента Асад – независимо от загубите, които им се случват да понесат. В момента друга такава сила няма. Сирийската светска опозиция, на която доскоро изцяло залагаше Запада, не може да бъде записана дори в резервния състав на антиджихадисткия отбор (ако използавме спортния език). И ако в началото на сирийския конфликт през 2011 година целият Запад почти ултимативно настояваше Асад да сдаде властта, сега вече, след военните успехи на ИД и бежанската вълна от Сирия, виждаме как в Европа настъпва преосмисляне на положението. От Вишеградската четворка, например, се чуха критики срещу досегашната позиция на Eвропа към Сирия. Тряба да интегрираме ръководителя на Сирия в борбата срещу терористите, призова австрийският външен министър Себастиян Курц пред „Дойче виртшафт нахрихтен“. Призив за преговори с Асад отправи и испанският външен министър Манул Гарсия-Маргальо. Дори Париж подава сигнали, че е готов да промени позицията си. Ако президентът Франсоа Оланд каза наскоро, че коалиция срещу тероризма е възможна, но само при неутрализацията на Асад, външният министър Лоран Фабиус вече допуска съвместно упраление в Дамаск с равнопоставено участие и на режима и на опозицията.
Вашингтон обаче казва „не“. Приоритет е свалянето на Асад, той е диктатор – и точка. Падне ли диктаторът, възцари ли се демокрацията в Сирия, ще настъпи мир, напредък и благоденствие. Този обаче идеен инфантилизъм не става за арабския свят, той вече бе разбит в Ирак, Либия и Египет. А и заради този идеологически предразсъдък печели варварщината. Дали пък в Белия дом не предпочитат по-голямото зло? Това е логичният въпрос, който изкача някак от само себе си при размишления върху американската политика.
В същото време Вашингтон контрира, че има алтернатива на правителстевите военни сили в Сирия – това е подготвяната от него въоръжена опозиция. Само че ето какво каза влиятелният сенатор републиканец Линдзи Греъм, който впрочем е кандидат президент: „Програмата на Пентагона по подготовката на бойци срещу ИД е провал“. По думите му в Сирия се намират малко подходящи новобранци за борба с ИД. За два месеца САЩ са подготвили „внушителните“ 60 бойци от умерената опозиция в Сирия. Вярно, че в тренировъчните лагери преминават обучение 7000 души, а САЩ планират годишно да подготвят по 5000 долроволци, но дали те ще са достатъчни срещу ИД? А и докато станат готови, вече може и да няма нужда от тях. Къде тогава е логиката да не се заложи на Асад?
На Запад се чуват все повече гласове и за съюз с Русия и Иран срещу ИД. „Ние няма да може да решим проблема без такива държави като Русия и Иран“, добавя Себастиян Курц. Дори такъв атлантист като предишният френски президент Никола Саркози заяви в интервю за „Фигаро“, че „Русия е необходима за регулирането на сирийската криза и борбата с ИД“. „Само заедно Русия и САЩ могат да въздействат на страните в сирийския конфликт за неговото регулиране. Иначе единственият победител в тази война ще бъде ИД и подразделенията на „Ал Кайда“, смята британският в. „Индипендънт“.
Нека си представим следната картина: в Сирия срещу ИД воюват в съвместни операции както силите на Асад, така и подготвената от САЩ опозиция. Да си представим, че заедно с тях в ударите участват ирански военни части, плюс въздушните удари на западната коалиция или пък на Русия, плюс конкретни операции на спецчасти от Запада и Русия. Може и да звучи идеалистично, но дали ИД ще издържи месец-два срещу такъв мощен съюз?
Америка обаче продължама да казва „не“, в най-добрия случай все още умува дали да действа съвместно с Русия. Твърдоглавите стратези във Вашингтон вероятно смятат, че сегашният подход на страната е безукорен, защото прилича на оръжието, което някога бе използвано от самата Америка (и слава богу само от нея) – оръжието за масово поразяване. С един подход се унищожават няколко цели. Първо, ще падне Асад. Второ, ще бъде нанесен удар по интересите на Русия в района. Трето, по интересите и на Иран. Четвърто, чак след това Америка ще се залови и с „Ислямска държава“, която ще бъде укротена или с преговори и договор, а ако не – може и с удар в комбинация с регионалните съюзници. Пето, ще бъдат защитени интересите на съюзниците в региона. И шесто, Америка ще докаже, че е първата цигулка, не само в Близкия изток, а на световната политика.
Само че, според редица познавачи, озверелите фанатици не преговарят – те просто убиват. Освен това заради политическата манипулация на разузнавателните данни Белият дом няма реална представа за силата на ИД, която е подценена. И докато дойде ред на самата ИД, може да се окаже, че единственият победител е ектстремисткият джихадизъм, както прогнозира „Инидпендънт“. И тогава няма ли да се окаже, че всъщност Америка е работила за варварщината?