Автор: Арина Ферентину, „Хюриет“.
Сигурна съм, че си спомняте това, тъй като беше наскоро. На 15 юли тази година германски телевизионен канал показа дискусия с името „Хубавият живот в Германия“. Канцлерът Ангела Меркел беше показана, говорейки пред подбрана аудитория от ученици от гимназия в Рощок. Рим, 14-годишно палестинско момиче от ливански бежански лагер, което пристигнало със семейството си в Германия преди четири години, отправи предизвикателство срещу Меркел на перфектен немски.
Тя попита защо е така, че тя не може да се радва на добрия живот и образование като останалите, тъй като трябва да напусне Германия поради липса на разрешение за пребиваване. „Понякога политиката е трудна“, каза Меркел. „Има хиляди и хиляди други в палестински бежански лагери в Ливан. И ако кажем „Вие всички можете да дойдете тук, можете да дойдете всички от Африка“, ние няма да можем да се справим с това.“ Момичето избухна в сълзи, Меркел за момент остана мълчалива и после се опита да я утеши с приятелско потупване по раменете й.
Това беше неудобен момент, в който германският канцлер едва ли можеше да намери надежден баланс между нейната политика на реалностите и оправданата претенция на младия човек за по-добър живот, която стана заразителна в социалните медии като #Merkelstreichelt (Ласките на Меркел) и получи милиони коментари, предимно критични към канцлера.
Сега, припомнете си друга картина, тази на удавилия се тригодишен Айлан Курди на турския бряг близо до Бодрум на 2 септември тази година. Неговото телце беше едно от над трите хиляди открити досега във водите на Средиземно море. Няколко седмици по-късно се появиха снимките на десетки хиляди мигранти, ходещи към Одрин по Е5, опитващи се да стигнат до гръцката граница, надяващи се евентуално да стигнат до Германия или Австрия. Те казаха на репортерите, които ги интервюираха по пътя им към гръцко-турската граница, че имат информация, че Германия ще приеме „до един милион бежанци“ тази година. Повечето бягаха от Сирия; те бяха останали за известно време в Турция, но искаха да отидат в Европа за „по-добър живот“. Този път имаше реална възможност за „добър живот в германия“, мислеха си те. За изненада на всички Меркел беше решила да покаже приятелско лице към мигрантите и пропагандираше своята политика на „отворени врати“, за разлика от няколко нейни европейски партньори.
Спомняте ли си ентусиазираните германци, приветстващи бежанците на гарата в Мюнхен? „Тези, които помогнаха, показаха един образ на Германия, с който можем да се гордеем“, декларира Меркел на 7 септември. Строгият образ на Рощок отсъстваше; приятелска и гостоприемна Германия беше налице. Какво се случи? Икономисти видяха икономически причини според последните преценки. Германия е изправена пред сериозен демографски проблем и се нуждае от човешка сила, казват те. Около 46% от германските работодатели изпитват трудности при набирането на персонал, особено на квалифицирана работна ръка. Едно вливане на работна сила отвън (сирийците имат добро образование и квалификация), която би помогнала на германската икономика да задържи позицията си на единствената европейска икономика с положително салдо и водеща сила в ЕС.
И вижте последната картина само преди няколко дни: мрачният германски канцлер, седяща редом до турския президент в двореца „Йълдъз“ и обясняващ на съвместна пресконференция сериозността на бежанската криза и необходимостта от турско сътрудничество за спиране на пристигането на още имигранти в Европа. Меркел вече не изглежда в Турция като могъщ лидер, неловко успокояваща ридаещото палестинско момиче в Рощок. Тя изглеждаше по-скоро като объркан лидер. Като останалата част от Европа по проблема с мигрантите, който „е излязъл от контрол“, както каза в Истанбул.
Числата разказват историята. Според Международната организация за миграция и Фронтекс над 700 000 мигранти са стигнали по различни пътища до Европа и над половин милион са подали молби за получаване на убежище. Около 120 000 идват от Сирия. Германия остава най-популярното направление, като се очаква тази година 800 000 да поискат убежище. Това е четири пъти повече от числото миналата година. Въпреки това, само на част от тях ще бъдат предоставено убежище чрез продължителни и сложни процедури. Внезапният приток през последните три месеца обърка Европа. Беше поставен пред предизвикателство един от нейните основни принципи на солидарност, като страните от ЕС отказаха да поделят бежанското бреме в собствените си земи.
Сега лидерите на ЕС се опитват да „преразпределят“ пропорционално мигрантите, които вече са стигнали до Европа, но спират от идване още бежанци. Сега Меркел е решена да определи страни като Турция, които да помагат. Нейният мрачен лик от Истанбул показва, че в главата й се въртят много мисли, включително нейната падаща популярност у дома и предстоящите през 2017 г. федерални избори.
Източник: БГНЕС.