Автор: Боян Чуков.
Един от последните важни анализи на американската агенция Стратфор е на тема „Защо САЩ трябва да сдържат Русия?”. За да се разбере адекватно този анализ, трябва преди всичко да се разбере какъв точно смисъл влагат американците в понятието „сдържане”.
Америка никога не е преставала със стратегията си за сдържане на Русия. Независимо от това дали тя е била монархическа, комунистическа или либерална. Например след разпадането на СССР на пръв поглед няма никаква логика за разширяването на НАТО, но на практика НАТО нито за момент не прекратява своето разширяване на изток. Геополитическият императив, който стои в основата на политиката на сдържане на Русия, не е подвластен на времето. Сдържането не зависи от държавното устройство на Русия. Не зависи и от нейната идеология. Важно е да се разбере какъв е този императив. И в това отношение в Стратфор са пределно ясни и цинични: „Необходимо е да се предотврати подемът на регионалните хегемони, които са способни да хвърлят предизвикателство към САЩ”.
Този императив никога не е изчезвал, винаги е в сила. Това е и причината за постоянното разширяване на НАТО и ЕС. Казвам и ЕС, защото споразуменията от Маастрихт силно натовизираха ЕС. Америка винаги е сдържала Русия – икономически, политически, със средствата на информационно-психологическата война и т.н. Инструмент за сдържането на Русия са и икономическите санкции, които представляват остра форма на сдържане. Нека разгледаме темата в нейната историческа дълбочина. Нацистка Германия е създадена от англосаксонския капитал. В Германия на Хитлер са налети огромни финансови ресурси. Големи американски корпорации през швейцарски банки, включително и по време на Втората световна война, работят с нацистите. Стратегическата цел е чудовището, наречено Трети райх, да бъде насочено срещу Съветска Русия. Да бъде сблъскано със Съветския съюз. Ето защо преди началото на войната на Германия срещу СССР в обкръжението на Хитлер методично са елиминирани всички, които пречат за този сблъсък.
Резултатите от Втората световна война са известни. И непосредствено след нейния край никой не очаква, че СССР толкова бързо ще се възстанови. И именно тогава като следващ етап от същата антируска доктрина започват да се правят стратегиите, базирани върху демографския потенциал на ислямския свят. През 50-те години на миналия век в столицата Санта Фе на американския щат Ню Мексико е създаден институт, който започва да разработва и да се занимава с практическото приложение на теорията за реда и хаоса като инструментариум на геополитическите задачи. Към научния екип е командирован и Збигнев Бжежински. Така се отключва симбиозата между геополитиката и теорията на хаоса и реда. Възниква теорията на управляемия хаос. Появяват се и т.нар. „възбудени муджахидини”. От теорията на управляемия хаос трябва да се роди новият световен ред. От този момент практически започва да се внушава на света, че ислямът е до голяма степен свързан с тероризма и екстремизма.
Официално се признава, че, да, ислямът е сериозна световна религия, която трябва да бъде уважавана. Но като психологическо въздействие се цели друго: да бъдат изобретени ислямисти, които лесно могат да фанатизират групи от хора, да се идеологизира ислямът, да се превърне в оръжие. През 80-те години имах една интересна среща в Париж с експерт от Института на арабския свят, чието седалище беше на площад „Мохамед V” във френската столица. На шега го попитах: „Какво толкова работите в този институт? Какво толкова се занимавате с този ислям?”. Отговорът тогава определено ме озадачи: „Плащат ни, за да създаваме най-различни течения в исляма, които да противопоставяме едно на друго, както и да ги насочваме в посока, която обслужва вътрешнополитическите и външнополитическите интереси на страната ни…”.
В исляма има две ключови понятия. Едното е суфизъм, другото е салафизъм. Суфиите, наричани още дервиши, свързват исляма с неговите доислямски корени и разкриват неговите скрити мистични измерения. Салафитите (или още фундаменталисти, или ислямисти) отрязват като с нож всичко, което е съществувало в историята на мюсюлманските народи преди исляма. Такива са уахабитите, такива са „Мюсюлмански братя”, въпреки че при последните има едно намигване към западната демокрация в този вид, в който я знаем днес.
В мюсюлманския свят възниква много сериозен проблем с появата на уахабитите и със създаването на Саудитска Арабия през 1932 година от Абдул Азиз бин Сауд. Уахабизмът е крайна религиозна идеология, чиято правна основа не е призната от нито една правна школа в исляма. Уахабизмът унищожава всяка вариативност вътре в исляма. От светините на суфиите до шиитските центрове. Експортът на уахабизма по света се случва благодарение на огромния финансов ресурс, с който разполага Саудитска Арабия.
Източник: a-specto.bg.