Истината боли. Тази стародавна поговорка Западът очевидно вече напълно е забравил, или пък не я премерва на себе си. Руският президент Владимир Путин вчера отново я припомни, за кой ли пореден път напоследък, пред Федералното събрание на Русия. Едночасовото му послание беше повече от категорично – в съвременния свят няма място за безнаказан тероризъм. И даде ясно очертание не само на параметрите, но и на инициаторите на това гибелно за човечеството явление.
В изявлението му прозвучаха няколко основни момента. Най-сериозният от тях, в контекста на войната, започната от „Ислямска държава“, определено засегна Турция. При това не само заради подлото и пределно глупаво решение на изгубилия контрол над себе си турски президент Ердоган да допусне свалянето на руския боен самолет над чужда територия, в случая Сирия. Но и заради наглостта на премиера му Давутоглу да обяви пред света, че това е акт на… руска агресия над възраждащата се в собствените му мечти нова Османска империя.
Истината излезе и ще продължи да излиза наяве. С очевидно безброй нови факти и доказателства, разкриващи двойствената игра на Ердоган и кликата му в спомоществувателсто на джихадистите от ИД. Но тук лъсват и други посоки, към които Путин насочи вниманието ни и водещи единствено към геополитическите планове на страни от Запада. Колкото до Ердоган – още преди дни Путин лично обвини турския президент във връзки с халифата, включващи не само бизнеса на ИД с петрола на Ирак и Сирия, но и с широко отворените от много години врати за проникването на терористите към сърцето на Европа. А и в организирането на „бежанската криза“ като елемент на въздействие над недосетливите лидери на Европейския съюз за зле прикриваните досега мераци на Турция – удобно, „равноправно“ и трайно да се намести в част от неговите територии.
Владимир Путин вчера кратко и ясно формулира обвинението си не към страната Турция, а към нейните лидери. И с ирония, и със сарказъм. „Който стреля в гърба на нашите летци, който се опитва да прикрие престъпленията си, ще получи своето. Всичко можеше да бъде решено по съвсем друг начин. Видимо Аллах е решил да накаже управляващата клика в Турция, лишавайки я от разум и чувства!“ Прозвуча като плесница. Не само към Ердоган и политиката му, но и към тези, които почти единогласно скочиха да го защитават.
С призивите си Путин даде и още един урок по мъжество. „Ние не възнамеряваме и няма да дрънкаме с оръжия… Но ще се борим с терористите, докато не ги унищожим!“ Май след плесницата иде ред на големия шамар.
Коментар на Алберт Аврамов, в. „Дума“