Точно преди година украинската армия започна така наречената антитерористична спецоперация в Донбас против жителите в региона, не съгласни с политиката на властите, дошли в резултат на държавния преврат в Киев. В резултат на бойните действия до сега са загинали над 6 хиляди души, нанесен е съкрушителен удар по икономиката на страната.
По повод годишнината РИА Новости прави много интересен обзор на събитията, пресъздаващ хронологията и логиката на събитията, оценяващ резултатите и ефективността, както и прогнозите за бъдещето на Донбас.
Начало на спецоперацията
Стартът на спецоперацията е даден с решение от Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) на Украйна „За неотложни мерки по преодоляване на терористичната заплаха и запазване на териториалната цялост на Украйна“, прието на 13 април 2014 г. Още на следващия ден указът за влизането му в сила е подписан.
По това време географията на влиянието на федералистите (бъдещите опълченци) е впечатляваща. Флаговете на самопровъзгласилата се Донецка народна република висят в Красноармейск в западната част на областта и в Красни Лиман на север. В Славянск се укрепява Игор Стрелков със своя гарнизон.
В съседната Луганска област демонстранти завземат сградата на областната ССУ. На 11 април Обединеният щаб на армията обявява провеждане на референдум, като едно от изискванията в техния план е „пълно разоръжаване на незаконните въоръжени формирования“.
Неспокойно е и в съседната Харковска област, а също така и в Одеса. На 7 април в Харков е провъзгласена Харковската народна република.
Постепенно Киев започва да събира войски към Славянск, те се появяват в западната част на Донецка област и в севера на Луганската. До пълноценни боеве не се стига, като експертите го обясняват с липсата на задължителната легитимност на Майдана, завзел властта. Като втори фактор се сочи наличието в украинската армия на хора с проруски настроения, не приемащи лозунгите на Майдана. Като цяло бойният дух, стъкмяването и военната подготовка са ниски.
Редовите украински войници въобще не разбират кои са тези хора в Киев, които ги пращат на изток да убиват също такива граждани на Украйна. Защо в Киев и в Западна Украйна може да се завземат сгради и да се палят автомобилни гуми, а на изток не може? Защо „Беркут“, защитаващ законната власт от демонстрантите, след това трябва да премине през унижения и наказателни дела. Сега военните защо трябва да защитават властта от също такива демонстранти, при това не с палки, а с танкове и автомати?
Секретар на същия СНСО, взел решението от 13 април, е одиозният депутат във Върховната Рада Андрей Парубий – бивш комендант на Майдана и активист на партия „Свобода“. Още от началото на 1990-те години роденият в Лвовска област Парубий е активен участник и създател на националистически и бандеровски движения. За жителите на Донбас, а и за украинските военни, Парубий е олицетворение на „бандеровците“, дошли на власт в Киев и сега искащи от армията да усмири Изтока.
Четирите етапа на спецоперацията
В края на май победилия в изборите Петро Порошенко даде две седмици на ДНР и на ЛНР да „сложат оръжие“. След като ултиматумът не е изпълнен, започват истински активни бойни действия.
Това е началото на втория етап от спецоперацията – настъплението на правителствената армия към Донецк и Луганск, обкръжаване на тези градове, отстъплението на ДНР от Славянск, Константиновка и други селища в севера на Донецка област, отстъплението на ЛНР от Северодонецк и Лисичанск.
Наскоро след това, през август, започва третият етап – неочакваното контранастъпление на ДНР в южната част на областта, попадането на части от украинската армия в „котли“.
През септември започва четвърти етап с началото на извънредно сложен преговорен процес, който е прекъснат от активните бойни действия през ноември и януари-февруари 2015 г. От септември обаче границите на териториите под контрола на ДНР и на ЛНР не са променяни, ако не считат превземането на донецкия аеропорт и ликвидацията на „дебалцевския котел“.
Резултати и ефективност
Киевският експерт, директор на Центъра за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински се затруднява да оцени спецоперацията като успешна. Според него, от една страна целите на операцията не са изпълнени – самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики продължават да съществуват.
„Сега ситуацията изглежда замразена. Впрочем основните производствени мощности на този край се оказват в ДНР“ – признава Погребински.
Руският военен експерт, председател на Съюза на геополитиците Константин Сивков в своята оценка е по-категоричен: „Резултатите от спецоперацията бих ги оценил като стопроцентово поражение за киевската хунта и нейните американски покровители. Действията на войските в АТО (антитерористичната операция) могат да служат като образец за бездарност, на некомпетентно командване“ – счита той.
Командирите на ДНР и на ЛНР, според експерта, са се проявили добре в операции от тактически и стратегически характер. „Можем да си припомним блестящата контранастъпателна операция през август-септември. Също и по-малко успешното настъпление през януари-февруари“ – казва Сивков.
„И в двата случая са сключени Мински споразумения, за които настояваше киевската страна. Продължаването на военните действия би означавало пълен разгром на войските на Киев. Може да се каже, че Минските споразумения констатираха и закрепиха победата на ДНР и на ЛНР“ – счита той.
Що се отнася за причините за първоначалните успехи от настъплението на правителствените войски и загубата от опълченците на значителни територии, то е заради липсата на тежко въоръжение и единно управление, характерни за ДНР и ЛНР на първия етап, считат експерти пред РИА Новости.
Експертът по глобална политика в Нюйоркския университет професор Марк Галеоти в своя статия в списание Business New Europe като главна грешка на Киев счита „липсата на осмислена стратегия“. „Киев не знаеше какво всъщност иска: да обкръжи опълченците и да обсади Донецк; да сдържи опълченците; съществено да отхвърли линията на фронта“ – пише американският експерт, отбелязвайки неубедителните и раздробени действия на украинската армия.
„Какво Украйна направи неправилно от военна гледна точка? Като се изключат не подлежащата на съмнение решителност на някои отделни отряди „Е“, отговорът е: неправилно е всичко“ – счита Галеоти.
Професорът обръща внимание на още един фактор – подкопания боен дух на украинската армия. Според него, неумението той да бъде поддържан е характерна особеност за голяма част от украинските войски.
Прогнозата: 50 на 50
„По цял ред признаци е очевидно, че те (властите в Киев) са се примирили с военното поражение. Те не могат да нападнат ДНР“ – констатира Сивков.
Според него по-нататъшното развитие на събитията ще зависи от измененията в ситуацията в тила на правителствените войски и икономическото положение в страната. „Едва ли крехкото равновесие в украинската власт ще продължи дълго“ – счита руският експерт, като на първо място визира действията на националистите във Върховната Рада, прокарващи необходимите им закони със силата на оръжието.
Сивков обръща внимание, че канадски и американски инструктори подготвят Националната гвардия, която евентуално трябва да противостои на редовната армия и на въстаналия народ.
На въпроса може ли да има „Трети Майдан“, експертът отговаря: „Ако Западът се окаже готов да поддържа киевските власти, то положението може да се затегне. Но ако през есента те искаха 15 млрд долара, то сега сумата, която може да им потрябва, вече е около 100 млрд. Западът няма да намери толкова средства, за да издържа Украйна“.
„Войната въздейства зле на всяка икономика, това е очевидно. На ситуацията в Украйна още повече“ – е съгласен украинският експерт Погребински.
„Украйна губи активи (останали в Донбас), към това се прибавя световното падане цените на металите. Курсът, избран първоначално за максимално съкращаване на икономическите контакти с Русия и развитие на икономическите контакти с Европа, засега не се оправда“ – констатира Погребински.
Експертът се опасява, че „Москва сама може да вземе решение за продължаване на съкращаване на стокооборота между Украйна и Русия“. Стокооборотът вече падна двойно, а може и да се съкрати с 90%. При това да се замени Русия (като икономически партньор) няма да се удаде, никаква Европа и Канада няма да успеят. А без възстановяване на добрите отношения с Русия възстановяването на украинската икономика не е възможно“ – счита Погребински.
„Властта беше принудена твърдо да заложи на антируските настроения на част от обществото, за да го мобилизира в борбата със сепаратистите. В резултат обществото се оказа разцепено на тия, които подкрепят бойните действия, и другите, които са против. Сега обаче противниците на продължаването на бойните действия са много повече.“
„Блицкрийгът не успя, а какво да се прави по-нататък, не е известно“ – казва Погребински. Той оценява възобновяването на бойните действия в Донбас като 50 на 50.
Експертите възлагат големи надежди на Минските споразумения, сред които е не само въпросът за примирието, изтегляне на тежките оръжия от линията на съприкосновение, но и голяма политическа част, в частност начало на пряк диалог между киевските власти и властите в Донбас.
Източник: http://www.blitz.bg