„Десантирането в Нормандия беше последната успешна военна операция на американското командване. Всички останали – в Корея, Виетнам, Ирак и Афганистан – се провалиха. Придвижването на поделения на НАТО към границите на Полша, както и размислите по повод въоръжаването на Украйна, са продължение на неефикасната дипломация, основана върху военни принципи“ – пише Габор Щайнгарт, главния редактор на германския вестник Handelsblatt.
Решаването на проблема, наричан „конфликтът в Украйна“, е възможно чрез съгласуване на интересите в отношенията между Русия и Европейския съюз, смята журналистът. В качеството на първа стъпка към това съгласуване бившият канцлер на Германия и Нобелов лауреат за мир Вили Брандт определя като „съчувствие“. Това означава способност да се гледа на света с очите на други, и би следвало да се престане да се обвиняват 143 милиона руснаци в това, че те виждат света по-сложен, отколкото го вижда сенатор Джон Макейн.
„Не можем да си позволяваме да гледаме на Русия с очите на САЩ“ – напомня Щайнгарт в контекста на това, че Германия е и съседка на Русия, но е и част от Европа и се нуждае от стабилност и нормални отношения.
Събитията в Крим и положението в източна Украйна не могат да се възприемат извън контекста, смята той. Освен деловото „съчувствие“, ръководството следва да се придържа и към принципа за политическо хладнокръвие. В случая с Украйна „правителството на страната и редица медии се превключиха от хладнокръвната политика към прекалената възбуда“, констатира Щайнгарт.
През последните десетилетия, пише журналистът, всички смятаха, че световни войни повече няма да има, че милитаристките идеи, подобни на озвучените в навечерието на 1914 година от Макс Вебер и Томас Ман (станали по-късно пацифисти), няма да възникнат повече в обществото. Но последните броеве на германските вестници бяха изпъстрени със заглавия от типа на „Покажи сила!“, „Стига приказки!“, „Сега или никога!“. Въпреки че политиката на ескалация винаги е действала против интересите на Германия.
Санкциите не спомагат за модернизиране на страната, за борба с дефицита и намаляване негативните фактори в отношенията. Когато става дума за международно икономическо сътрудничество, това следва да се има предвид. Международната кооперация следва да прилича на взаимните отношения на представители на различни народи, защото само този подход обещава успешно бъдеще за всички. Историческите грешки не бива да се повтарят, резюмира Щайнгарт.