Главната прокуратура в Украйна не събра необходимите доказателства за използването на снайперистско оръжие при убийството на хора по време на уличните протести на Майдана в Киев през февруари. Това съобщи заместник-главният прокурор на Украйна Алексей Баганец.
Главната прокуратура проведе разследване във връзка с масовото убийство на хора по време на протестните акции в Киев през зимата. В хода на уличните сблъсъци в периода от 18 до 20 февруари са загинали 76 души, а 145 човека са били ранени.
„Не искам да ви разочаровам, но, за голямо съжаление, днес ние не открихме достатъчно доказателства за това, че действително тези 76 души, а от тях 46 на ул. „Институтска”, са били убити от снайперистко оръжие”, заяви заместник-главният прокурор Алексей Баганец по време на пресконференция на 13 юни.
Следствието разполага с видеокамери, на които е заснет човек с автомат, но няма други веществени доказателства за стрелба от снайперистко оръжие, заяви още Баганец. Според него, всички снайперисти, които са били задействани през този ден, са преминали проверка и следствието не е установило връзка с убийствата.
В същото време, според Баганец, през този ден са получени резултатите от балистичните изследвания, които потвърждават, че десет човека се били убити от един автомат – Калашников калибър 7,62.
Руският външен министър Сергей Лавров по-рано заяви, че в Москва съществуват данни за това, че радикалната организация „Десен сектор” би могла да ръководи стрелбата на Майдана. Той отбеляза също, че руската страна вече е споделила своите опасения и подозрения със западните партньори. По-рано в интернет бе разпространен запис на телефонния разговор между естонския външен министър Урмас Пает и върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Катрин Аштън от 26 февруари. По време на беседата Пает се позовава на данни на медика Олга Богомолец, оказваща помощ на Майдана. Според естонският министър, „стремглаво расте разбирането, че зад тези снайперисти стои не Янукович, а някой от новата коалиция”.
Главният киевски площад – Майданът, бе зает от привърженици на евроинтеграцията на 21 ноември, на следващия ден след изявленията на правителството на Николай Азаров за прекратяване на подписването на договора за асоциация с ЕС. По-късно Майданът се превърна в епицентър на сблъсъците между активисти и силови структури. Най-ожесточените боеве се водеха на улиците, в близост до площада. Масовите протести, наречени „евромайдан”, се разпространиха и в много други украински градове. В резултат от уличните сблъсъци, в хода на които опозицията нееднократно използва огнестрелно оръжие и „коктейли Молотов”, загинаха десетки души.