Виктор Дандевил е роден на 5 октомври 1826 г. в Оренбург. Бащата Дезире д’Андевил е военнопленник от Френско-руската война (1812), който приема руско поданство. Майката е потомствена руска дворянка.
Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус с производство в първо офицерско звание хорунджий и назначение в конната казашка артилерия (1844). Завършва Николаевската академия та Генералния щаб (1848).
Дандевил участва в Унгарската кампания (1848 – 1849),
Туркестанския поход
и експедиция по източното крайбрежие на Каспийско море. Назначен е за атаман на Уралската казашка войска (1862), заменяйки на този пост Аркадий Дмитриевич Столипин.
През 1863 г. е повишен във военно звание генерал-майор. През 1863 г. служи отново в Туркестан.
По време на Сръбско-турската война (1876) събира доброволци от балканските народи за корпуса на генерал-майор Михаил Черняев (1875).
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за командир на 1-ва бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на театъра на военните действия в хода на усилването на Руската армия след началото на войната. Назначен е за командир на дивизията и е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Бойните действия започва срещу Орханийската турска армия. На 10-12/22-24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. Лопян и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Виктор Дандевил превзема Етрополе. На 15-17/27-29 ноември завзема Врачешкия проход във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев /Георги Антонов Суранджиев е български хайдутин и революционер. Родом е от град Кочани, тогава в Османската империя. Дълго време е пазач в Света гора. Емигрира в Одеса през 1876 година. При избухването на Руско-турската война Антонов става войвода на българска доброволческа чета, с която подпомага преминаването на Стара планина от отряда на генерал Гурко през зимата на 1877 – 1878 година. Проявява се в боевете при Етрополе и овладяването на Врачешкия превал. Участва в освобождаването на Кюстендилско. Награден е от руското командване с войнишки Георгиевски кръст за храброст/.
Когато генерал Виктор Дандевил превзема Етрополе през ноември 1877 г., Плевен все още не е паднал, макар и притиснат в желязната обсада на генерал Тотлебен. Плановете са в София да пристигне с огромна армия самият Сюлейман паша. Османското командване не допуска дори мисълта, че в настъпващата сурова зима някой ще се осмели да премине през ледените вихрушки, засипващи Старопланинските преходи. Въпреки това дръзката атака на генерал Дандевили при превземането на Етрополе хвърлят в паника турските генерали. Сюлейман все още не е успял да пристигне и да се укрепи в София. Но се надяват това да стане скоро. И въпреки че на 10 декември 1877 г. изтощеният Осман паша след неуспешен опит за пробив слага оръжие, остава надеждата за крепостта София. Но и тя рухва при невероятния зимен преход през Балкана, в който генерал Гурко заедно с генералите Отон Раух и Виктор Дандевил изпреварват Сюлейман и освобождават града. Възможност да започне този поход дава именно превземането на Етрополе от Дандевил, с което е осигурен плацдарм за настъплението. По време на този удивителен зимен поход много българи помагат на освободителите с превоз, работна ръка, като водачи, помагачи при бутането и тегленето на оръдията. И много от тях загиват заедно с руснаците в снежните виелици или в дълбоките пропасти. Балканджиите честно и всеотдайно, от цяло сърце и с всички сили, изпълняват заповедите на генералите, командири на настъпващи колони.
Част от плана на руското командване е походът на отряда на ген. Виктор Дезидериевич Дандевил от гр. Етрополе към връх Баба. Целта е да се овладее село Буново и да се прегради пътя за отстъпление на турците от селата Ташкесен (днес Саранци) и Долно Камарци към село Петрич, на път за Тракия. Той е в състав: 11 Псковски полк, 14 роти от 12 Великолуцки полк, 124-и Воронежки полк, 4 оръдия от 31 артилерийска бригада, 16-та конна батарея с 2 оръдия и 19-та Донска батарея с 4 оръдия, Екатеринославския драгунски полк, 1 сотня от 26 Донски полк и 1 сотня от 21 Донски полк – всичко около 5000 човека.
Съгласно предварителните разпореждания те трябва да атакуват противника в две посоки – към Златица и към укрепения пункт Шиндарника, за да се облекчи настъплението на главната колона на Западния отряд при обхода на прохода Арабаконак.
Трудното и оказало се изключително тъжно, по думите на ген. Дандевил занятие, започва на 16 (н. стил. 28) декември при слънчево, но и много студено време. В следващите часове Балканът е връхлетян и от снежна виелица и още по-силен мраз. Предните руски части на отряда достигат до местността „Хаджиица“ над село Буново, където са принудени да спрат. Вятърът огъва вековни буки и прави невъзможно запалването на огньове. Термометрите показват минус 18 – минус 20 градуса. Бурята е в разгара си и е особено силна откъм южната страна на Стара планина. Връзката с щаба в Етрополе е прекъсната, а видимостта в района на връх Баба достига едва до 20 крачки.
В доклада си до генерал-адютант Гурко командващият генерал-майор Дандевил пише: „…Беше истински ужас. Без огньове, без закрития батальоните се топяха, но не напускаха местата си“. На усилията на руските войски да изпълнят заповедта на командването не помага и отчаяната помощ на разчистващите дълбокия сняг пред оръдията над 600 българи, организирани от етрополския лекар Георги Антонов Цариградски.
По време на преминаването при връх Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници и българи доброволци.
Двудневните опити на руските войски и помагащите им българи да преодолеят Балкана костват загубата на много жива сила. Само на 17 (н. стил 29) декември получават различна степен на измръзване 841 низши чинове. 13 офицери имат сериозни поражения от студа и тяхното завръщане в строя е напълно невъзможно. Петдесет и трима войници загиват в ледената прегръдка на планината. Двадесет и трима от тях са погребани, а останалите 30 не са открити и са обявени в докладите за безследно изчезнали. Вече през пролетта, след стопяването на преспите, 8 бойци от Воронежкия полк са открити от жители на село Мирково и погребани в двора на местната църква.
За героизма на руските богатири по време на похода им от Етрополе към връх Баба, над село Буново, показателни са думите на генерал-майор Виктор Дезидериевич Дандевил от полевата му записка до генерал-адютант Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко: „Изпратете ме да се бия дори срещу дяволите, но не и срещу виелиците на 5000 фута височина. При мен няма землянки, пионери, шанцов инструмент, нито пък дърва – освен един Цариградски, който заболя, но утре пак ще отиде на превала“.
Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря Георги Цариградски.
Независимо от максимално трудните условия частите преминават връх Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.
На 4-5/16-17 януари 1878 г. в битката при Дермендере, Караагач и Белащица воините на генерал-майор Виктор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман паша.
Отрядът участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград. Тук служи и неговият син капитан Дандевил, който е командир на стрелкови батальон.
За проявена храброст и командирско умение е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1877 г.
След войната е назначен за командир на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877-1887), 5-и и 10-и армейски корпуси. Член е на Военния съвет на Руската армия от 1890 г. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1891 г. Автор на спомени за Руско-турската война (1877 – 1878) и на военно-теоретични и практически трудове.
Генерал Дандевил умира на 8 октомври 1907 г. в Санкт Петербург, погребан е в Смоленското православно гробище.
Източници: