Виктор Дандевил е роден на 5 октомври 1826 г. в Оренбург. Бащата Дезире д’Андевил е военнопленник от Френско-руската война (1812), който приема руско поданство. Майката е потомствена руска дворянка.
Ориентира се към военното поприще. Завършва Оренбургския кадетски корпус с производство в първо офицерско звание хорунджий и назначение в конната казашка артилерия (1844). Завършва Николаевската академия та Генералния щаб (1848).
Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849),
Туркестанския поход
и експедиция по източното крайбрежие на Каспийско море. Назначен е за атаман на Уралската казашка войска (1862), заменяйки на този пост Аркадий Дмитриевич Столипин.
През 1863 г. е повишен във военно звание генерал-майор. През 1863 г. Служи отново в Туркестан.
По време на Сръбско-турската война (1876) събира доброволци от балканските народи за корпуса на генерал-майор Михаил Черняев (1875).
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Назначен е за командир на 1-ва бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на театъра на военните действия в хода на усилването на Руската армия след началото на войната. Назначен е за командир на дивизията и е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
Бойните действия започва срещу Орханийската турска армия. На 10-12/22-24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. Лопян и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Виктор Дандевил превзема Етрополе. На 15-17/27-29 ноември завзема Врачешкия проход във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев /Георги Антонов Суранджиев е български хайдутин и революционер. Родом е от град Кочани, тогава в Османската империя. Дълго време е пазач в Света гора. Емигрира в Одеса през 1876 година. При избухването на Руско-турската война Антонов става войвода на българска доброволческа чета, с която подпомага преминаването на Стара планина от отряда на генерал Гурко през зимата на 1877 – 1878 година. Проявява се в боевете при Етрополе и овладяването на Врачешкия превал. Участва в освобождаването на Кюстендилско. Награден е от руското командване с войнишки Георгиевски кръст за храброст/.
Генерал Дандевил е назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина в състав: 9 батальона, 6 ескадрона, 1-на сотня, 14 оръдия. В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе – връх Баба – село Буново.
По време на преминаването при връх Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници и българи доброволци.
Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря Георги Цариградски.
Независимо от максимално трудните условия частите преминават връх Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.
На 4-5/16-17 януари 1878 г. в битката при Дермендере, Караагач и Белащица воините на генерал-майор Виктор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман паша.
Отрядът участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград. Тук служи и неговият син капитан Дандевил, който е командир на стрелкови батальон.
За проявена храброст и командирско умение е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1877 г.
След войната е назначен за командир на 3-та гвардейска пехотна дивизия (1877-1887), 5-и и 10-и армейски корпуси. Член е на Военния съвет на Руската армия от 1890 г. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1891 г. Автор на спомени за Руско-турската война (1877 – 1878) и на военно-теоретични и практически трудове.
Генерал Дандевил умира на 8 октомври 1907 г. в Санкт Петербург, погребан е в Смоленското православно гробище.
