Генерал Николай Фьодорович Шнитников има значителна роля в Руско-турската война от 1877–1878 г. и е пряко свързан с района на Мъглиж и освобождението на Казанлък.
По време на войната, генерал Шнитников е изпратен към Мъглиж със задача да осигури руския тил. След това неговият отряд участва в повторното освобождение на град Казанлък.
Николай Шнитников е роден през 1828 г. След като завършва образованието си през през 1846 г. във 2-ри кадетски корпус като прапорщик в конно-артилерийска батарея № 5 , Шнитников участва в Унгарската кампания, като част от отряда на генерал Панютин.
Като млад офицер, Шнитников привлича вниманието на началниците си и за бойните си заслуги по време на тази кампания е награден с орден „Света Анна“ IV степен с надпис „За храброст“ и австрийския орден „Желязна корона“ 3-та степен.
След края на войната Шнитников, с чин поручик от 9-та артилерийска бригада, постъпва в Императорската военна академия, откъдето, след завършване на курса и назначаване в Генералния щаб, през 1855 г. заминава за Крим, с назначение в щаба на главнокомандващия. Тук на 4 август Шнитников участва в битката при Черна река,
намира се в Севастопол по време на бомбардировките на 24 и 27 август. За бойни заслуги в Кримската кампания е награден с орден Св. Анна III степен с мечове.
През 1876 г., след формирането на действащата армия, Шнитников е назначен за началник на щаба на 9-ти армейски корпус и в това си качество, както и в качеството си на началник на дивизия, участва в почти всички най-важни сражения в Руско-турската война. След преминаването на Дунав, 9-ти корпус е насочен към Никопол, като на 3 юли Шнитников участва в щурма и превземането на крепостта,
а след това и в тежките сражения при Плевен.
Награден за участието си в превземането на Никопол с орден „Света Анна“ I степен с мечове, Шнитников скоро след втората битка при Плевен е назначен за командир на 30-та пехотна дивизия и с нея участва в отблъскването на турската атака на 19 август при Згалево и Пелишат, в битката при Плевен на 30 август и след това в обсадата на армията на Осман паша.
След превземането на Плевен 30-та дивизия е изпратена към Шипка и тук, като част от лявата колона, участва в славната битка на 28 декември и в пленяването на армията на Весел-паша.
За бойните си заслуги при Пелишат, Плевен и на Шипка, Шнитников е удостоен с чин генерал-лейтенант и ордените „Св. Владимир“ II степен с мечове и „Бял орел“.
По повод заминаването на генерал-адютант Скобелев в Ахалтекинската експедиция през май 1880 г., Шнитников временно командва войските на 4-ти корпус.
Шнитников умира на 29 януари 1881 г. в Минск и там е погребан.