Автор: Юлия Владимирова.
Бежанският хаос поставя канцлерството на Ангела Меркел под въпрос. Германското общество и политиците се разкъсват между крайно десни ислямофобски позиции и либерални възгледи. Всички заедно обаче обвиняват Меркел.
Последните два броя на германското списание Spiegel фиксират вниманието на читателите около една тема, която мощно разклаща Германия. Приветливите селфита на канцлера с бежански семейства изведнъж изчезнаха от списанието, затова пък се появиха фотографии на отчаяната Ангела Меркел, самотна и губеща влияние. Списанието изобилства и със снимки на издишащите германски градове, претоварени от лагери, палатки, неориентирани мигранти и стресирани доброволци, които вече нямат сили да помагат. Потоците от хора не спират. Интересна е визуалната промяна в германските медии от последните седмици. Докато доскоро гледахме весели цветни снимки и надписи „Добре дошли!“, то сега цветовете добиват все по-мрачни и драматични тоналности. Светлината на фотографиите е все по-приглушена, тъмно е, бежанците спят по булевардите, а Меркел излъчва безнадеждност. Усещането е като да има извънредно положение. „Германия – в извънредно положение и губеща контрол”, това буквално е заглавието на последния брой на Spiegel! А корицата на списанието води към апокалиптични асоциации: Меркел е сама; поставена е в средата на страната си, през която се точат мигранти с наведени глави; в същото време от всички посоки националистически партии крещят „Меркел – залезът на Германия!“ и „Меркел, спри ислямизацията!“.
Според един от централните коментари в Spiegel, Меркел е на ръба, а канцлерството й е застрашено, както никога досега. Потоците от хора се нижат, председателят на Християнсоциалния съюз Зеехофер намеква за възможен разпад на традиционната коалиция с Християндемократите. Основата й започва да се разпада. Освен загубата на контрол в обществения баланс, Меркел е критикувана все повече от досегашните си поддръжници заради липсата на учители в страната, увеличаващата се безработица и снижаването на стандарта на живот на пенсионерите. Директори на училищни съюзи се оплакват, че заради увеличения брой деца на бежанци, нивото на учебния процес в училищата спада. Учителите са подложени на изпитание, как да „интегрират“ тези деца.
В същото време разривът със Зеехофер навлиза във все по-проблематичен стадий. Правителството вече е загубило контрол над обществената ситуация в доскоро образцовата и незасегната от икономически гърчове държава. Меркел все още среща малцина последователи в собствената си партия, но нарастващите проблеми с бежанците разклащат тази увереност. Доскоро Меркел беше считана за най-влиятелната жена в Европа, която се очакваше да бъде във властта още дълго време. В момента германските медии спекулират с това, дали изобщо госпожа Меркел ще успее да издържи до Коледа. „Виждаме края на ерата Меркел“, пророкува и Financial Times през тази седмица. Моралните решения, с които доскоро канцлерът Меркел се гордееше – толерантността, солидарността и германското гостоприемство, сега я поставят в самотна дефанзивна позиция. Според Spiegel, „тайната господарка на континента“, която притисна Европа с политиката на остеритет, е поставена на колене в бежанската криза като просякиня и от Брюксел, и от Бундестага. Освен, че образът на Меркел като влиятелен политик в Европейския съюз се стопява, по същия начин изчезва и влиянието й в нейната собствена държава. Сара Вагенкнехт например, която в момента дели председателския пост с Дитмар Барч в Die Linke, не спира да критикува Меркел, че няма никакви дебати за това да се спре износът на оръжие към районите на конфликти. Според Сара Вагенкнехт, никой не обсъжда истинските причини за бежанския поток, защото зад управляващата партия стоят корпоративни зависимости, включително и „поръчките“ от Вашингтон. Германските медии обвиняват Ангела Меркел, че подобно на Герхард Шрьодер, който с годишния си план 2010 се е отдалечил от собствените си привърженици и е засилил влиянието на Die Linke, тя увеличава значително влиянието на националистическите партии като „Алтернатива за Германия“. В партийните среди на Християндемократическия съюз се говори, че единствената възможност Меркел да избегне провала е потокът на прииждащите мигранти да бъде силно намален и то много бързо. Проблемът обаче е, че към момента това не е постижимо. Експертите в Координационната комисия за хуманитарна помощ към вътрешното министерство на Германия вече са безпомощни. От началото на септември броят на бежанците на територията на Германия e 500 000, но никой не знае каква ще бъде окончателната цифра. И какво ще се случи с образцовата Германия – икономически, политически, образователно и културно. Дали не се приближаваме към известен разпад на надеждния до този момент Европейския съюз?!
Един от служителите на кризисните щабове пропищява: „Представете си, как на ден по границите ни стоят между 10 000 и 12 000 мигранти“. И предупреждава, че трябва да се предотвратят необмислените решения, които създават хаос в страната. Всички възможности за подслон са вече изчерпани, включително и при общинските жилища, които се отпускат на мигранти и заради които германци биват принуждавани да прекратяват наемателските си договори. Много германски кметства и райони изпращат SOS сигнали за помощ, без да знаят как да се справят с хилядите нови заселници.
Кметът на областта Лахендорф в Долна Саксония Йорг Варнке казва: „Ангажирали сме всички възможни колеги, например експертите ни, които отговарят за детските градини в областта, включително и специалистите ни по IT-технологии, в това да търсят жилища за бежанци. Все по-трудно успяваме да намерим места. Никой не говори арабски, има само един преводач от турски и един от кюрдски. По начало не можем да се разбираме с хората. Хубавото е, че от първите ни бежанци тук, някои вече са понаучили малко немски и ни помагат като преводачи“. Меркел е запозната добре със ситуацията там, но не вижда никаква възможност да се уреди някаква друга бърза помощ. Списание Spiegel поставя два основни въпроса за положението с бежанците и позицията на Меркел: Може ли чрез национално решение Германия да намали броя на влизащите в страната бежанци и трябва ли правителството да определи горна граница за претовареността. И на двата въпроса канцлерът отговаря с „не“. Според нея е изключено Германия да уплътни границите си, защото това би бил краят на Европа. Меркел обосновава думите си с факта, че е израснала в страна, разделена от стени и бодлива тел и не би допуснала да изживее това още веднъж. Зеехофер от коалицията пък очаква да чуе, че се въвежда ограничение на броя за бежанците, тъй като според него това е неизбежно решение в създалата се кризисна ситуация.
В същото време в кръговете на Меркел в Бундестага се смята за нормално бежанците от Афганистан, на които им е отказано убежище, да бъдат връщани обратно.Председателят на Германския градски съюз Томас Траутвайн иронизира Ангела Меркел, че ако иска, може да изпраща лозунги „Добре сте дошли“ по целия свят. Според него в момента вече е трудно да бъде установен какъвто и да било контрол. Един от представителите на парламента на провинциите в Германия Винфрид Мак казва: „Правата на бежанците не означават да приемаме цели народи“.
Облакът на консерватизма се надига особено много над южната част на Германия и областта Саксония. Той става още по-черен, когато добавим и демонстрациите на движението „Пегида“ и други националистически организации, които печелят все повече поддръжници (с избухването на бежанската криза ислямофобското движение „Пегида“, тръгнало от затворена група във фейсбук, се възражда и отбеляза първата си годишнина с многохилядно шествие в края на октомври).
В Германия вече може да се говори за нарастването на обществени групи, които са радикално и нетолерантно настроени към бежанците и скептично към Меркел. Те събират все повече съмишленици. Триумфът на радикалните националистически движения е до голяма степен резултат от решенията на Меркел по проблемите с бежанците. Според Дирк Курбювайт от Spiegel, Германия винаги ще бъде водена от културата на просвещенските идеали, че зрелостта и либералното отношение са по-важни, отколкото етносът и религията. Очевидно това е главният аргумент, който не позволява на германските лидери да допуснат граница за приема на мигранти. Но той казва още: „Германия, разбира се, може да бъде цветна държава с различни етноси, но тя на всяка цена трябва да остане страна на Просвещението. И това е най-голямото предизвикателство като имаме предвид хилядите бежанци, които идват от общества, които не са имали никакво просвещение. Същото е и с движението на „Пегида“, което подминава наследството на Просвещението“.
Цинично е да критикуваме егоизма на германците, докато държавата им е притисната да функционира под натиска на хиляди нови жители. Но какво накара тези новозаселници да тръгнат към Европа? От всички реакции и предложения за изход, тази на председателката на левите Die Linke изглежда най-адекватна. Сара Вагенкнехт призовава към по-сериозни политически ангажименти за спирането на войните, износа на оръжия и диктата на свободната търговия. Според нея, на мигрантите трябва да се даде възможност за живот в собствените им държави, които съвсем целенасочено се разрушават. От лявата партия на Германия насочват вниманието не към битовите стратегии за справяне с бежанците, а към проблема с износа на оръжие към военните зони. Според тях, за да се намери решение на кризата, трябва да се назоват виновниците за нея, а именно агресивната американска политика за смяна на режими в Близкия Изток и манията да се изнася демокрация American style. За легитимното правителство в Сирия, според левите, трябва да решава сам сирийският народ чрез избори.
Източник: a-specto.bg.