Вместо конска опашка в гербовете на почти всички български градове днес гордо се вее и надига цар Лъв, винаги на фона на щит.
Няма данни подобен звяр да е живял у нас. Но как се стигна до днешните ни гербове, пълни с лъвове? Отговорът е назад в историята.
Лъвът присъства във византийската хералдика като символ на власт. Ханските – и по-късно царските ни хералдически символи – се базират върху идеята за господството „над българи и ромеи“, което включва и приобщаването на символите на победените. По-късно се появява и орелът – като родов знак на цар Иван-Александър.
„А защо не погледнем и към Мадарския конник? Там е изобразен Хан Тервел, който пронизва лъв с копието си. Приемам тезата, че това е
византийски символ за власт, надмощие и сила
потвърди за „Стандарт“ шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.
В актуалния си стилизиран вид лъвът като символ на свободата, благородството и битката до край заема място в гербовете на родните градове през Възраждането – тогава, когато България започва да се събужда за нов живот.
Христо Дерменджиев, най-големият български хералдик, пише, че първият ни герб е от ХIV век. „Той е от времето на цар Иван Шишман – с трите лъва, които са неговият владетелски символ. Гербът на нашата държава продължава да съществува през всичките векове на турско владичество“.
Хералдиката, науката за гербовете, се заражда вероятно през ХI-ХII век, когато към кралските дворове се назначават церемониалмайстори – херолди. Те се занимават с произхода, създаването и ползването на гербовете и други символични знаци.
Във време на всеобща неграмотност личният печат е имал значението на идентификация на съответния човек в тогавашния социален живот. С лични гербове се идентифицират и тамплиерите. Но това с орлите и лъвовете не важи за Изтока. Нито в герба на Япония, нито на Китай, има от царете на джунглата.
Да се върнем на конската опашка – тя е нито знаме, нито герб, а част от древни ирански предания, събрани от Заратустра в VII в. пр. Хр. Използването й е свързано с почитта към божеството конник.
Знамето има две функции, символна и чисто военна – да събира бойците на определено място в боя, но и да им указва посоката. Вдигната високо горе, конската опашка е била и като ориентир за посоката на вятъра. При атака конницата на българите винаги е гледала да бъде именно със стихията, а противникът да бъде изтикан.
Има обаче много интересни детайли, които винаги вървят с гербовете – това са техните девизи.
– „Non Nobis, Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam!“ – „Не нам Господи, а на Твоето име дай слава!“ – на Ордена на Тамплиерите.
– „Съ нами Богъ“ – на Руската империя.
– „Dieu protege la France“ – „Боже, пази Франция“ – на кралство Франция.
– „Viribus unitis“ – „С общи сили“ – на Австро-Унгария.
– „L’union fait la force“ „Обединението прави силата“ – девиз на Белгия. Оттук идва и този на българския парламент, който обаче е променян два пъти..