Георги Първанов: Великите, големите гледат с респект на онзи, който си защитава интересите

Георги Първанов, Президент на България от 2002 до 2012г., понастоящем лидер на АБВ в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Водеща: Ще си говорим за важните теми от днешния ден и с поглед към миналото, защото виждате, че се появяват в дневния ред на обществото и теми, свързани с българския преход. Но да започнем с темите от вчера. Висока среша на високо ниво по темата енергетика, получи ли Българското правителство закрилата, която по Вашите думи, търсеше по темата енергетика?
Георги Първанов: Да Ви кажа откровено, не знам колко на високо ниво е била тази среща. Аз си спомням една друга среща 2009г., април месец, когато в България бяха 10 президенти, още толкова министри на енергетиката и външните работи, общо 30 делегации, емирът на Катар, председателят Барозу, на Европейската комисия(ЕК), т.е едно наистина много високо равнище, което идваше да покаже, че на България се гледа като на енергиен център. По-важното е, че тогава имаше реални, изпълними проекти, които носеха на България, биха могли да донесат и много високи доходи и енергийна сигурност.
Водеща: Те обаче не се осъществиха.
Георги Първанов: Не се осъществиха и точно заради това, като че ли, ние трябва да си изясним стратегията, да си изясним това, което е постижимо на момента. Позволете ми да бъда скептик към идеята за т.нар. „газов хъб“. Газов хъб можеше да стане убедително 2009г., когато имаше „Южен поток“, 63 млрд. куб.м, когато трябваше „Набуко“ да бъде построен с неговите 30-40 млрд. куб.м., когато бяхме договорили, тогава договорихме газ от Азербайджан, тоест 80 млрд. куб.м., които ние да преразпределим. Сега ние не може, разберете…
Водеща: Защо не успяхте да убедите тогава Бойко Борисов като премиер?
Георги Първанов: Защото някой сигурно отвън е имал по-силни аргументи, не знам. Не е само вината в Бойко Борисов. Той има своята отговорност, аз съм го казвал многократно. Аз съм спорил с него още 2009г., септември месец. Но шест поредни правителства не успяха да придвижат нищо. Нашата изпълнителна власт не си беше на мястото през годините, за да реализира тези проекти, които бяха поднесени, образно казано, на тепсия. Сега се опитваме да изцедим. Сега говорим за газов хъб, говорим за вертикален коридор. Първо наистина стои въпросът откъде ще дойде този газ. Няма, „Южен поток“ вече е турски поток. Азерският газ, азербайджанският газ не е ясно дали ще потече по южния газов коридор. Идеята, че може някой – Румъния, Гърция или друг, да ни даде газ, за да си направим ние хъб и да преразпределяме, това е нереалистично.
Водеща: Ние ли сме си виновни, че всички енергийни проекти като че ли ни заобикалят или пък ни наказват отвън?
Георги Първанов: Очевидно е, че ние сме част от голямата стратегическа игра, от сблъсъка между големите, между изтока и запада, но в крайна сметка отговорността си е преди всичко наша. Аз много пъти съм казвал – България можеше да направи така, че да има и американски военни бази и да има руски газови енергийни коридори и проекти. Това не се случи, защото нашата енергийна и не само енергийна дипломация не прояви характер. Целият въпрос е в това да можеш да кажеш и на едните и на другите право нещата в очите и да защитиш националния интерес. Великите, големите гледат с респект на онзи, който си защитава интереса.
Водеща: Има ли позиция България да продължи да настоява по темата „Южен поток“? Бойко Борисов онзи ден каза, че ходи на срещи, на които е поканен, по темата за това дали ще търси диалог с Русия. Можем ли обаче да продължим да настояваме?
Георги Първанов: Не пречи премиерът Борисов да вдигне телефона и да поиска разговор с премиера Путин, с президента Путин вече отново, но вече нещата са много по-сложни. Ние трябва да вържем схемата през Турция. Не просто трябва да убедим Русия, но ние трябва да убедим и Турция, защото южният коридор, отново ще кажа, вече е турски и той минава през Турция. Въпросът е дали ще мине през България след като стъпи на турска територия или ще продължи както вече беше обявено, през Гърция, Македония и т.н. Ние имаме своите аргументи. Аз имам и ключови идеи и съм готов в разговор с премиера Борсов да ги развия – как да убедим нашите потенциални стратегически партньори – Русия и Турция…
Водеща: Вие пак бяхте заедно в отбор, Вие бяхте президент, той беше премиер. Защо тогава не успяхте да го убедите?
Георги Първанов: Тогава нещата бяха станали. Тогава ние подписахме, нещата вървяха. Някъде по трасето мнозина не си свършиха работата. Да не изброявам министрите и премиерите, които не си свършиха работата, за да имаме днес проекти, които са необратими. Още 2009г. „Южен поток“ можеше да стане необратим. Но тогавашното правителство на Тройната коалиция и премиер Станишев не го направиха. И сега чувам, не знам в кое студио, г-н Станишев да обяснява, че едва ли не АБВ има принос в отстъплението на реализацията на „Южен поток“. Много моля поне тази отговорност да не ми се приписва.
Водещ: Понеже ползвате само минало време – „беше“, „трябваше“, това означава ли, че България сега има много по-малък шанс за тази така търсена енергийна независимост, отколкото преди 4, 5, 6 години?
Георги Първанов: Вижте, аз съм казвал много пъти…
Водещ: И ще успеем ли в крайна сметка да бъдем наистина независими?
Георги Първанов: За да се стигне 2008г. до подписването на трите проекта на Големия шлем, ние имахме шест години преди това доста коректна, търпелива, партньорска, взаимноизгодна работа с президента Путин. Тоест постигнахме доверието. Сега това доверие го няма. Ние не може да очакваме, че от днес за утре може да се обърнат нещата с магическа пръчка. Трябва отново да направим, както се казва на дипломатически език, необходимите мерки за укрепване на доверието, за да можем да се върнем в мача, в играта и да получим поне частица от онова, което можехме да имаме преди шест години.
Водеща: По темата АЕЦ „Козлодуй“, там как вървят грешките, пропуските и решенията, говорим за седми блок?
Георги Първанов: Нищо не върви и по „Козлодуй“ мога да кажа. Аз ще лансирам, понеже времето ни е кратко, една идея, която е според мен нова, различна от онова, което досега е било обосновавано. Аз твърдя и това мое твърдение се базира на мненията, на експертните оценки на най-големите специалисти – по-добре е руският реактор, готовият руски реактор да отиде в „Козлодуй“, където има руска площадка, където имаше шест, сега има работещи два, но добри ядрени реактора. Защото, вижте, в ядрената енергетика стремежът не е да има диверсификация, а да има унификация, защото иначе плащаш много повече, ако на една площадка сложиш американски и руски реактори. И веднага нека „Уестингхаус“ или друга американска фирма, или защо само американска, френските фирми да бъдат поканени, да бъдат поканени китайски инвеститори, да предложим в „Белене“ да започне наистина един нов строеж, нов проект, който може да бъде не руски, да бъде по различен. По този начин мисля, че даваме добър хоризонт на ядрената енергетика.
Водещ: Понеже няколко пъти споменавам,е Русия, руски проекти и т.н., следите ли ситуацията в Украйна?
Георги Първанов: Едва ли има българин, който да не я следи с тревога, с напрежение и заради нашите сънародници, заради които ние предложихме от АБВ да бъде облекчена процедурата по даване на гражданство или пък да бъдат създадени други възможности за временно пребиваване на нашите сънародници, които страдат сега в района на Одеса. Но това е едната стана на въпроса, другата, не по-малко значимата е как да се постигне умиротворяване, трайно мирно решение за региона, това, което, ние, българите трябва да кажем още днес. И АБВ днес ще предложи на парламента едно проектодекларация – надявам се всички да гласуват, защото всички се изказват в този смисъл – с която ние да заявим, че българската територия не бива да бъде използвана като предмостие, като територия за военни удари в тази посока.
Водеща: Тоест ще искате от парламента с документ, с декларация да гарантира, че България няма бъде използвана в такава посока.
Георги Първанов: Точно това, категорично ще го поискаме и надявам се българският парламент като цяло да го подкрепи.
Водещ: Имате ли такива притеснения, защото всички казват, че щабовете на НАТО са чисто логистични? Намеса на България в евентуален военен конфликт е много малко вероятна.
Георги Първанов: Вижте, аз също не възразявам срещу идеята за щаб, за координационно звено. Но се питам и аз имам моралното основание да го поставя този въпрос, защото аз съм човекът, който договори присъствието на американски военни, тези полигони за съвместни учения. Но питам се защо сега, точно в този момент са необходими военна техника в България? Може да са 30 танка, може да са 50, въпросът е, че това е знак точно в този момент в не добра посока. За това ние настояваме в този момент да няма увеличаване, да няма ново американско или натовско присъствие в България, защото това, казано образно, е дрънкане на оръжието, от което ние нямаме полза.