– Въпреки предупрежденията, отправяни от Москва в продължение на месеци, че ще отвърне на санкциите на Запада, ЕС изглежда изненадан, дори възмутен от ембаргото върху земеделска продукция от страни от ЕС. Припомняйки, че Русия е вторият по големина пазар за земеделски продукти от ЕС (10%, равняващи се на 12 млрд. евро годишно), Ви моля да коментирате изявлението на комисаря по търговията Карел де Гухт, че средствата за изплащане на компенсации на селскостопанските производители, с които разполага ЕК, възлизат на 400 млн. евро. Проста неподготвеност за търговска война ли е това?
Георги Минчев: ЕС очевидно не е готов за ответни санкции от страна на Русия. На фона на значителния търговски оборот между ЕС и Русия и взаимните инвестиции за десетки милиарди през последните години, сме свидетели на учудващо непознаване на руските реалности от страна на общественото мнение в страните от ЕС. Много лесно европейците станаха жертва на стереотипи за Русия, изградени през `90-те години на миналия век и на небивала по мащабите си антируска пропаганда от най-примитивен вид. Тон зададоха Полша и прибалтийските републики, които имат силни исторически емоции. На практика бяха заглушени тревожните гласове на представителите на бизнеса, беше игнориран техният обективен анализ. Наред с това съществува и недоосъзнаване на колосалните промени в глобалната икономика, свързани с нарастването на относителния дял на страните от групата БРИКС. По всичко личи, че на страните от развития Запад се налага да осъзнават новите реалности по трудния начин. Оттук произтича и липсата на готовност за реакция спрямо ответните санкции от страна на Русия, които на този етап остават частични, но имат потенциал за много по-мащабно и по-болезнено развитие.
Обективността изисква да отбележим, че за Русия размяната на удари чрез санкции не е желана перспектива в отношенията й с ЕС. Израз на тази позиция бяха многократните призиви на руското ръководство за спешни преговори с цел разрешаване на конфликтните въпроси. За съжаление, това беше съвсем неправилно разчетено като израз на слабост и само засили нереалистичните очаквания позицията на Русия да бъде променена под натиск и откровен диктат.
Не на последно място, за Русия нещата не се ограничават с търговската война. Разгорялата се гражданска война в Украйна и откровените опитите на крайни милитаристични кръгове на Запад да бъде променен драстично съществуващият стратегически военен баланс в Европа принуждават Русия да гледа на ставащото като директна заплаха за националната й сигурност.
– Споделяте ли прогнозата на тази част от бизнеса, според която косвените щети за българската икономика ще бъдат много по-тежки от пропуснатия износ към Москва, който и без друго не е голям (цитирани бяха данни, според които стойността на продуктите от забранения списък, изнесени от български компании в Русия до средата на 2014 г. е малко повече от 10,5 млн. лв.)?
Георги Минчев: Наистина, обемът на българския износ на стоки от забранителния списък не е голям. Лошото е, че нашите производители са в слаба позиция не само на руския, но преди всичко на вътрешния пазар. Данните показват непрекъснато нарастващ дял на българския пазар на такива стоки от внос. Липсата на субсидии и политиката на големите търговски вериги ограничиха силно дела на стоки родно производство. Въведените санкции предизвикват сериозно свръхпроизводство в рамките на ЕС, което, поради липсата на адекватни алтернативи за износ, вече предизвиква критично намаляване на цените и риск за верижни фалити на европейските производители. В създалата се ситуация българските производители са особено уязвими.
– Според Договора за присъединяване на България към ЕС европомощите за нашите земеделци ще се изравнят с тези за европейските през 2016 година. Не е трудно да се предвиди първият ефект от наложеното от Москва ембарго – свръхпредлагане на дъмпингови цени на вътрешния европейски пазар. Къде ще бъде търсен и намерен пазар за добре субсидираните европейски продукти?
Георги Минчев: Очакваното изравняване на субсидиите за нашите земеделски производители с тези от другите страни от ЕС беше сериозна надежда за увеличаване на родното производство, а оттам – и на износа. Нашата страна има естествени природно-географски предимства, пълноценното използване на които е средство за устойчиво икономическо развитие в бъдеще. Руският пазар е изключително привлекателен и перспективен за нас, защото е традиционен и платежоспособен. Само същественото увеличаване на износа за Русия от всички сектори може да ни позволи да балансираме стокообмена си с тази страна. Ще припомня, че Русия има най-голям дял във формирането на отрицателното външнотърговско салдо на България. Намаляването на износните ни възможности в резултат на санкциите е лоша новина с дългосрочни последствия.
Що се отнася до алтернативните пазари, в близката околност не се забелязват такива. Потенциал за увеличаване на износа има може би в Китай, но номенклатурата на стоките , които произвеждаме, е такава, че шансовете ни не са големи. Що се отнася до другите страни от ЕС, китайският пазар е основна възможност наред със САЩ, но ще се наложи да се субсидира не само производството, но и цялостната логистика. Това е нещо, което не е предвидено в настоящите разчети за бюджет и финансова политика на ЕС.
Аз лично не изключвам много сериозни дебати за бъдещето на селскостопанската политика на съюза, с оглед на затварянето на стратегически пазар като руския.
Дългосрочните тенденции са изцяло негативни. На освободилото се място на руския пазар ще нахлуят стоки местно производство и стоки от внос на производители, които са директни конкуренти на тези от ЕС. Не е невъзможно след няколко години да се окаже, че взаимните санкции между ЕС и Русия са причина за съществена загуба на конкурентоспособност от страна на ЕС. Да не забравяме, че селскостопанската продукция е само част, при това не най-голямата, от износа на ЕС за Русия. От тази гледна точка потенциалът на създалата се ситуация е наистина стряскащ.