Символът на победата представлява 30-сантиметрова панделка с три черни и две оранжеви линии, която руснаците завързват на ръцете си, в петлиците на саката, по чантите, на антените на автомобилите. Черно-оранжевите цветове на Георгиевската лента в Русия се тачат като символ на военна доблест и слава. В дните около Девети май в страната тези ленти са навсякъде. Акцията преминава под лозунга “Помня и се гордея”, посветена е на подвига на участниците във войната и е израз на признателност към ветераните.
Георгиевската лента е сред най-почетните военни отличия на руската армия, тя е част от Георгиевския орден за военни заслуги. Нейната история е пряко свързана с България. Орденът е учреден през 1769 г., а като самостоятелно отличие Георгиевската лента се въвежда с указ на император Александър ІІ след Руско-турската война 1877–1878 г.
Когато руският император, почитан в България като Цар Освободител, заповядал главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армия да представят списък на отличилите се, се оказало, че извършилите най-блестящите подвизи Нижегородски и Северски драгунски полкове вече са получили всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. Александър ІІ създава нова военна награда – Георгиевската лента, която се поставя на знамето на полка “и не се сваля при никакви обстоятелства”.