Автор: Юрий Зайнашев, Взгляд.
„Военна сила трябваше да се приложи в момента на нападението над нашия самолет. Сега военна сила би била необходима в зависимост от развитието на събитията. Ако не ни върнат летеца, ако го унищожат, тогава са допустими всякакви средства.“ Това заявява пред в. „Взгляд“ бившият началник на Генералния щаб на руската армия Юрий Балуевски.
„Турция има право на защита на своите граници.“ Това заяви във вторник премиерът на страната Ахмет Давутоглу във връзка с гибелта на руския самолет. „Нека светът знае, че всеки, който наруши границата ни, ще получи отговор от наша страна. Наше право е да вземем мерки“, каза той. Как би могла да действа сега Русия в региона? Отговор на този въпрос дава в своето интервю бившият началник на Генералния щаб армейски генерал Юрий Балуевски.
– Юрий Николаевич, според вас Турция отдавна ли се е готвила и напълно съзнателно ли е свалила руския самолет?
– Това бе предсказуем отговор от страна на Турция и е ясно защо – ние я ударихме по най-болното място: спряхме „кислорода“ ѝ в плановете да се снабдява с евтин нефт от Сирия. И те ни отвърнаха по този начин – както се казва, от безсилна злоба. За мен е важно нещо друго. През цялото време говорим, че нашите самолети, които летят там, трябва да бъдат под прикритието на изтребителите ни. И къде бяха те в онзи момент?
– Наистина ли доставките на евтин нефт са толкова важни за Турция? Нима за богата страна, каквото е тя, това не са дребни монети?Може би все пак става дума за геополитика?
– Свидетели сме на изявленията на най-високо ниво от страна на турците, че ще свалят самолети. Но ние се намираме при форсмажорни обстоятелства. И Турция, и Русия – днес ние принадлежим към един отбор, който макар все още да не се е оформил, вече води общи действия. Ако се вярва на официалните изявления, той се бори с ислямския тероризъм.
Тогава защо въпросът не бе решен на военно-техническо ниво? Това е било възможно. Убеден съм, че между авиогрупите и турските военни е имало контакти, свързани с така наречените форсмажорни обстоятелства. И членовете на отрядите нямат право да използват оръжие един срещу друг. Но това се случи.
– Значи Турция не смята себе си за част от общия отбор? Тя има свои интереси?
– Да, тя има свои интереси. В последно време сирийските войски са на границата с Турция, притеснявайки тези, които Турция прикрива, които поощрява и обезпечава – защото в замяна получава почти безплатен петрол. Значи турците не са особено заинтересовани границата им да бъде надеждно охранявана.
Ние действахме там решително. Целта е една – да защитим своите държави от общата заплаха. Ние сме едни от тези, които целенасочено и решително унищожават терористите. Значи на практика Турция е застанала на страната на терористите. Така трябва да се тълкуват събитията с днешна дата.
– Съществуват ли в нашия Генерален щаб планове за действия специално против Турция, а не само срещу НАТО като цяло? Самите тези планове вероятно са секретни. Но има ли отделни планове?
– Хайде просто да поразсъждаваме без всякакви секрети. Турция е член на НАТО. Наш опит да нанесем удар по Турция би бил тълкуван в НАТО като заплаха за целия блок и всички произтичащи от това последствия. Струва ми се, че логиката е такава. Но аз съм против подобна логика.
Аз предлагам да се възползваме от правото, което ни дава чл. 51 от Устава на ООН – правото на самоотбрана. Беше ли унищожен руски самолет? Беше. Сега трябва да осъществим правото си на самоотбрана, правото да използваме оръжие против тези, които на практика са посегнали на суверенитета на Русия, на отделните руски граждани, на нашите пилоти.
Тук дипломацията трябва да премине…не към война, но към реални действия. Не дай Боже, да се случи нещо с втория ни пилот! Сега главното е да се проведат съответните операции по неговото освобождаване от плен.
Военна сила трябваше да се приложи в момента на нападението над нашия самолет. Сега военна сила би била необходима в зависимост от развитието на събитията. Ако не ни върнат пилота, ако го унищожат, тогава е позволено всичко. Никаква пощада!
Превод от руски: Елена Дюлгерова, „Гласове“.