Директорът на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) генерал-лейтенант Леонид Решетников за корените, вярата и общото начало на народите в нашия регион и защо загърбването им може да е фатално. Анализ на съвременната геополитика в региона през призмата на християнството, славянската душа и уроците на историята.
В рамките на Руските дни в Сърбия генерал Л.П. Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), представи своята книга „Обратно в Русия. Третият път или мъртвите зони на безнадеждността“. Събитието предизвика сериозен отклик сред патриотичните кръгове в Сърбия, а гостите от Русия бяха приветствани от представители на Сръбската православна църква.
Кулминацията на конференцията бе изказването на самия автор на книгата – генерал Решетников. „Руски дневник“ представя избрани моменти от речта.
„Много се радвам отново да съм в Сърбия. Защото импулсът за тази книга се роди именно тук, в Белград“, каза Решетников. „… Разбира се, много се радвам, че в Сърбия има хора, които разбират, че бъдещето на държавата е само едно – да се върне в Сърбия. Вие сега не сте в Сърбия. Това не е Сърбия, това още не е Сърбия. Вие напуснахте своята Сърбия – Сърбия, за която говори цар Лазар. Когато прочетох думите за цар Лазар, не спах цяла нощ. Какви слова, какви мисли! Разбира се, това е написано от велик сръбски светец. Но ние сме православни! Трябва да разберем, че това, което великият сръбски светец Николай (Велимирович) пише за цар Лазар, не е литературен очерк. Той се обръща към нас – сърбите и руснаците, към всички православни хора“.
„Защо го четем като литература? Та това е завет към нас; указание, как да живеем занапред: да предадем Сърбия в името на благополучието или да не предаваме Сърбия и да се жертваме. Това е завет и към нас, руснаците – да предадем ли Русия. Колко пъти е предавана Русия? Предавана е Русия, предавана е и Сърбия… И какво, добре ли ни е? Добре ли живеем? Държавата процъфтява? Колко дълго можем да се крием в гората? Лутаме се, лутаме се и не знаем къде е краят на това лутане. Загубили сме се“.
„Сега говорим много за Русия и Великата Отечествена война – тази тема ви е известна. Загубихме 27 млн. души, а победителят е САЩ: след войната те станаха господари на света. Как се случи така? Защо се случи така? Загубихме 27 млн., а те загубиха 300 000 и станаха господари на света. Никога не се замисляме за това“.
Често казвам: братя сърби, братя руснаци, братя гърци, братя българи – замислете се. Русия и Сърбия в продължение на хиляди години са развивали и са живели по едни закони, едни традиции. Защо изведнъж решихме, че сме по-умни от цар Лазар, от цар Душан; по-умни от Александър I, Александър Невски, хиляди наши светци, свети Сава? Защо да сме по-умни, защо се отказахме от това? Защо трябва да избираме парламенти, да се мамим един друг. Защо се отказахме от хилядолетния си път? Рашкович са петдесет поколения. Живели по едни и същи закони. Решетникови са петдесет поколения. Живели по едни и същи закони. След това идва едно поколение и казва: „Всички вие сте глупаци – живели сте неправилно, сега ще живеем правилно“. И ето, живеем правилно“.
„И какво имаме? 25 млн. руснаци извън пределите на Русия. Украински нацисти издевателства над тях, убиват ги. Колко милиони сърби живеят извън Сърбия? Къде е Косово? Това е резултат от отказа от нашите традиции, от нашата вяра, от всичко. Станахме по-малко умни. А какъв е резултатът? Погледнете Запада“.
„Разделиха ни всички, разделиха нашето източнославянско братство: Украйна, Беларус, Русия, милиони руснаци живеят в Казахстан. Разделиха Сърбия: Босненска Сърбия, Черна гора. И всичко се свива и свива. Скоро ще останем в Москва и Белград. Пътувах насам с отец Дмитрий и той ми каза: „Защото имахме стожер, околко който се носехме всички. Това бе нашата православна вяра, нашата Църква. Загърбихме това и сега е много лесно да ни разделят“.
„Господин (Джордже) Вукадинович (редактор на сръбския информационен портал „Нова сръбска политическа мисъл“ – бел. ред.) е удивен, че Решетников говори за всичко така открито и не се бои. Това не е, защото съм смел. Защото тук виждам много мои връстници. Какво да крия? Вече сме на финала, скоро ще „прережем лентата“. И какво – цял живот ще мълчим и ще говорим истината само в кухнята или в ресторанта? Стига! Трябва да се говори това, което ти е на сърцето! А ние все се страхуваме. Не бива да се страхуваме! Бог ни е дал живот – изживяхме го интересно, но трябва да се говори това, което ти е на сърце. А сърцето на руския човек говори, че най-важното е истината. А истината е Господ Бог. Без тази истина доникъде няма да стигнем“.
„Вижте какво доживяхме. Черна гора влезе в НАТО. Черногорците, които искаха да влязат в НАТО, кажете: за какво ви е дадена главата? Защо САЩ събират всички в НАТО? Ние в института (РИСИ – бел. ред.) виждаме, че върви подготовка за решаваща атака срещу Русия. Не разбирате ли това?“
„Ако пускате НАТО на своя земя – разполагате бази, ракети, трябва да разберете, че ако такава атака се случи, ще доживеем едно историческо немислимо събитие: руски ракети ще падат на черногорска земя! Разбирате ли до каква степен на глупост сме стигнали? Можем да започнем да воюваме със своите черногорски братя! Това може да се случи – ако влезете в НАТО!“
„Братя сърби, и вас ви дърпат натам. Защо искат да зачистят последния остров на независимостта? За да го включат в единния фронт срещу Русия. За нашия президент (Владимир Путин – бел. ред.) това е очевидно. Този фронт вече на практика е създаден. Остана само Сърбия. И ако това започне, ще стигнем до абсурд: сърби срещу руснаци. Съвсем ще загубим всякаква ориентация в този живот“.
„Против Русия се готви хибридна война. Икономически, политически, културни санкции; въоръжени конфликти – Донбас, Сирия; Турция държи провокационна линия. И в същото време братята черногорци влизат в НАТО…“
„Предаваме сами себе си. Докато не се вънем към Русия, към Сърбия, няма да има нищо. Докато не се върнем към Бог, няма да има нищо. Всеки ден трябва да сме с Бог. А ако протестираме срещу агресията с рок концерти, то поражението е 100-процентово. Можем да победим само с молитви и вяра в нашия Господ Исус Христос“.
Източник: „Руски дневник“