Руският мореплавател, Генадий Невелски, е изследовател на Далечния Изток. Той открива протока между остров Сахалин и Континента.
Невелски е роден на 5 декември 1813 година в село Дракино, Русия, в семейство на морски офицер. През 1829 г. той постъпва, а през 1832 г. завършва Морския кадетски корпус в Петербург и постъпва във флота. През 1836 г. Невелски завършва Морската академия и с чин лейтенант е назначен на кораба „Белона“, на който под ръководството на Фьодор Литкесе обучава на морско дело великия княз Константин. Престижната длъжност му гарантира бързо придвижване по служебната стълбица и завидна кариера.
През 1847 година Невелски е назначен за командир на транспортния кораб „Байкал“. Поставена му е задача да изследва устието на река Амур. На 28 август 1848 г. „Байкал“ отплава от Кронщад и на 12 май 1849 г. стига до Камчатка, където занася на заселниците продоволствия и дрехи. На 30 май излиза в открито море, пресича Охостско мореи навлиза в Сахалинския залив. Без да знае за усилията на японския навигатор Мамия Ринзо, който изследва същата област 40 години по-рано, руснаците приемат доклада на Невелски за първото доказателство, че Сахалин всъщност е остров и наричат най-тяснята част на Татарския проток в неговата чест – Невелски. Той доказва, че устието на Амур е достъпно за влизане на морски съдове. След като отправя „Байкал“ на зимуване в Петропавловск Камчатски, през зимата на 1849-1850 г. се отправя към Петербург, където е приет от император Николай І, който го назначава за ръководител на нова експедиция в Далечния Изток и го произвежда в капитан 2-ри ранг.
През пролетта на 1850 г. Невелски се отправя обратно към Амур, с неговото устие на 1 август 1850 г. е основн град Николаевск на Амур и обявява целия Приамурски край и остров Сахалин за руски владения. До 1853 г., въпреки забраната на императора, основава няколко селища на езерото Кизи, в залива Дьо Кастри, в залива Советская Гаван и на остров Сахалин, като по този начин утвърждава руското присъствие в района.
Министерския съвет, възмутен от самоуправството на Невелски, постановява да бъде разжалван в матрос и да освободи поста, който заема. Тогавашния генерал-губернатор на Източен Сибир Муравьов-Амурски успява да издейства аудиенция при императора и представя нещата в истинска светлина. През 1854 г. организира експедиция по изследването н Амур, която се възглавява от генерал-губернатора Муравьов-Амурски за защита на Далечния Изток от англо-френска агресия по време на Кримската война.
Същата година е произведен в контрадмирал, през 1864 г. – във вицеадмирал, а през 1874 г. – в адмирал. През 1856 г. е отзован от Далечния изток и назначен за член на научния отдел на Морския технически комитет.
Невелски умира на 29 април 1876 в Санкт Петербург и е погребан в Новодевическото гробище.
Неговото име носят два града в Русия, връх на остров Сахалин, банка, залив и нос Охотско море, залив на Японско море, подводен връх в Тихия океан, проток между Японско и Охотско море, Висшето инженерно морско училище и улица във Владивосток.